20 на сто от студентите пропадат след първи курс

В машинното инженерство вече се работи с бели ръкавици, но младите не го знаят, казва проф. Георги Михов

20 на сто от студентите пропадат след първи курс | StandartNews.com

Напоследък и държавата, и бизнесът наблягат на приема в техническите дисциплини. Как се подготвят младите кадри у нас, кои професии избират и защо бягат от машиностроенето ? "Стандарт" потърси отговорите от ректора на Техническия университет в столицата проф. д-р инж. Георги Михов.

- Проф. Михов, към кои специалности в Техническия университет има най-голям интерес ?
- Много е различно, в дадени специалности като компютърните науки чакат много хора за едно и също място, в автомобилостроенето има около 1,5 кандидати за място. Макар че специално в тази област ние си сътрудничим с доста фирми, които правят автомобилна електроника, например със "Сименс". С "Мерцедес" работим в сферата на автомобилния дизайн, с "Рено" - в областта на задвижванията.
А иначе като цяло работим с общо над 100 фирми във всички специалности. Ние тази година имаме една нова специалност и една, която закрихме. Затворихме специалност публична администрация, просто защото това не е в профила на нашия университет и така и не се търсеше добре. Но открихме специалност "Информатика и софтуерни науки"- тази година за първи път тръгна като обявена за обучение в бакалавърската степен, и за нея също кандидатстват най-много на брой студенти. Това означава, че продължава да има афинитет на завършващите гимназисти към информатиката, към софтуерните науки, към компютърното инженерство. И, разбира се, към телекомуникациите, които също станаха много модерни.

- А има ли проблем с нивото, с което абитуриентите идват от средното образование при Вас?
- Данните от миналата година показват, че някъде около 20 на сто от студентите пропадат още в края на първи курс. Което говори това, че нивото им след средното образование не е достатъчно добро. Ние се стараем в продължение на няколко години, а и през следващата пак ще го повторим, да им дадем допълнителни часове по математика, по физика. При това, разбира се, го правим за наша сметка. Целта е да се вдигне нивото на това, което те са получили като знание в средното образование. Разбира се, когато кандидатстват в компютърно и софтуерно инженерство, както и с телекомуникации, включително и в авиационното инженерство, те нямат този проблем.

- Тоест идват с висок успех?
- Да, те са с много високо ниво, идват от математически гимназии и от други професионални и специализирани училища.

- А към кои специалности се насочват ученици с по-ниско ниво по математика и физика?
- Основно в областта на енергетиката, включително електроенергетиката. Там децата отиват с нежелание, влизат с успех около Добър /4.00/ -от диплома и от изпити.

- Тоест в енергетиката, която се смята за едно от стратегическите направления в България, се приемат кандидати с доста нисък успех?
- За съжаление е така. Докато за една компютърна специалност, докато нямаш шестица, е трудно да се пребориш. А понякога и самата четворка за влизане в специалност енергетика е по-ниска от действителните познания, които кандидат-студентът е получил в училище. Защото зависи много и от това, къде и как е получена въпросната оценка. Понякога е на матурата. Ниво "четворка" не е добро за технически образование.

- А всъщност сякаш държавата няма такава стратегия - да каже примерно "Правим - не правим Белене". Вие как се опитвате да формирате приема си в ядрената енергетика, например?
- Ние се опитваме сами да направим малко по-далечна прогноза, защото в момента това, което влиза като количество студенти в тази специалност, ще излезе, когато основите ще бъдат съвсем други. Опитваме се да създаваме собствени прогнози, като в същото време имаме и обратна връзка от бизнеса, за да ни казва и той накъде върви.

- А фирмите поръчват ли си някакви бакалавърски и магистърски програми съобразно своите прогнози?
- При нас връзката с бизнеса е доста силна. Едната от формите, които поддържаме, е да вкараме в отделни учебни дисциплини модули, които са по заявка на потребителите. Понякога и вкарваме цели дисциплини само по тяхна заявка. В това отношение сме улеснени от държавните ни изисквания, които позволяват да въведем така наречената група "избираеми дисциплини", които могат да се сменят всяка година и да се адаптират спрямо това, което бизнесът иска. А имаме и случаи, когато сме откривали целево магистърски курсове по заявка на фирмите. И това става дори не толкова в компютърната сфера, а в машиностроителния факултет, в сферата на газоснабдяването.

- Вие имате и чужди инженерни факултети, например немски. Как се реализират студентите?
- Специално в Немския инженерен факултет, в който младите хора завършват едновременно с немска и българска диплома, имаме три основни специалности за бакалавър. Едната е общо машиностроене, другите са мехатроника и компютърни специалности, като и трите се изучават на немски език. Компютърните системи са много търсени, малко по-слаб е интересът към другите две. За френската ни специалност, която е по "Общо електроинженерство", мога да се похваля, че тази година интересът е двоен спрямо миналата година. Ние приемаме 24 души в тази специалност, а тази година тези, които са подали документи за тази специалност по първо желание, са 52.

- Следите ли как се реализират след това студентите в чуждестранните Ви факултети?
- Да, разбира се, реализацията им е чудесна. Особено онези, които завършват електроинженерство на френски език, се справят прекрасно. Свързано е донякъде с това, че някак си френският език в България отиде на по-задно място, дори след испански и италиански, и по тази причина подобни специалисти са изключително много търсени. Реализацията им е 100-процентово гарантирана - невероятно, но факт.

- Явно френските фирми навлизат у нас?
- Не само те, има и други фирми, които общуват с френско говорещи страни - с Канада, със Северна Африка, със самата Франция. И съответно е по-лесно комуникацията да се води на френски език.

- Увеличават ли се кандидатите за Техническия университет, Вие от известно време приемате и с матурата по български?
- В компютърните специалности ние изрично не зачитаме матурата по български. Но ако ме питате за общото увеличение на кандидатите, спрямо миналата година отбелязваме лек ръст. Примерно миналата година бяха 3500 души, които кандидатстваха за около 2500 места, тази година броят на местата е запазен, но кандидатстващите са с около стотина повече.

- Липсата на сериозни знания по математика и физика, получени в средното образование, според Вас отблъсква ли кандидатите от това да учат технически науки?
- При децата има един такъв елемент на страх от тежките дисциплини. Ние се стараем да ги правим не толкова тежки. Показателно е това, че значителна част от пропаданията между първи и втори курс говорят за това, че на човека му е било трудно да приеме например математиката, която обаче е научният фундамент на инженерството. И явно на кандидатите, дори леко да са се престрашили да поемат пътя на инженерството след средното образование, им е трудничко. Фактът си е факт - една пета си отпадат.

- Може би имат и погрешна представа за инженерната дейност - че ще работят в цехове, ще се цапат с грес и прочие?
- Да, има го и този момент, колкото и да се стараем да обясняваме на бъдещите кандидати, че отдавна нещата не стоят така, както са били по времето на техните бащи и дядовци. Всъщност в момента машиностроенето е до голяма степен познаване на компютърната техника, работа с компютърни продукти за проектиране на машини. Едва ли не всичко се работи с бели ръкавици, 3D принтери правят детайлите. Вярно, вече има леко попречупване и интересът на кандидатите към машинните специалности нараства. Надявам се, че този процес ще продължи и тази неправилна представа ще бъде преодоляна. А и машинни инженери се търсят изключително много.

- Как гледате на промените в Закона за развитие на академичния състав, които се приеха неотдавна от парламента. Това ще промени ли в положителна посока нещата?
- Опасявам се, че нещата няма да се променят в положителна посока. Да го кажа направо - авторитетни университети като нашия и някои други имаме достатъчно високи критерии за повишаването в длъжност доцент или професор. Тези нови държавни критерии са по-ниски от нашите. Ако трябва да бъда искрен, за научните звания, които са "доктор" и "доктор на науките" и са национални, там действително трябва да има общи критерии. Но за длъжностите - едно е да си професор в Техническия университет, друго е да си професор в Долно Нанагорнище. Оттам нататък уеднаквяването на изискванията ще ни направят един дол дренки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай