"Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме,
Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози!
Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро"
Псалм 121
"Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!"
Матей 23:37
Светите земи са малка територия между Средиземно море и река Йордан. Място, което е изключително важно за трите монотеистични религии. За евреите - защото е Обетованата земя, обещана им е от Бог. За мюсюлманите - заради легендарното нощно пътешествие на Мохамед до рая. За християните - защото тук се е родил, живял и е бил разпнат Иисус Христос. Земята е свята, защото е осветена от словото и делото на Божия Син.
Тези територии са наследили богата история, големите империи са оставили своя отпечатък. Тук са управлявали римляни, византийци, араби, персийци, кръстоносци, турци, евреи.
Днес милиони поклонници посещават Светите Земи. Това става масово от IV век, когато света Елена, майката на император Константин Велики, изгражда църквата на Божи Гроб. В края на X в. поклонничеството вече е разпространено и сред българите.
Преди модерните технологии пътуването до Палестина е продължавало месеци и дори години. То е било свързано с големи опасности и риск за живота на пилигримите. Днес обаче всеки разполагащ с компютър и интернет може да направи виртуална разходка до Божи гроб, без да става от дивана. А пътуването до Светите земи трае два часа и половина със самолет.
Център на Светите Земи и основна цел на всички поклонници е Йерусалим. Намира се в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, разположен в южната част на плато, с Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града. В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. Първите данни за съществуването на града се отнасят към средата на второто хилядолетие пр. н. е. В различно време градът влиза в територията на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която цар Давид превзема през 1000 пр. н. е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 г. Неговият син Соломон построява храм, крепостни стени и дворец.
Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр. н. е.), Йерусалим е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.
По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр. н. е. Ирод Велики (IV в. пр. н. е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм – Втори храм. В 140 г. пр. н. е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н. е. е завладян от римляните начело с Помпей Велики, които поверяват управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина.
След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града и го разрушава. На негово място в началото на II век император Адриан създава римската колония Елия Капитолина, което е сред причините за въстанието на Бар Кохба. Елия Капитолина остава официалното име на Йерусалим до превземането му от мюсюлманите през 638 година.
Константин Велики, във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като „свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.
Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.
През 1099 г. e превзет от кръстоносците и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. През декември 1917 г., през Първата световна война, градът е превзет от британците.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина. По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града. С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
Златната порта
В сърцето на Йерусалим е старият град, който е заобиколен от стени, прорязани от седем порти. Седмата е зазидана - Златната порта. По времето на Иисус Христос тя е главният вход на града откъм Изток. През нея влиза Спасителят на бял осел в деня, на който днес празнуваме Палмова неделя или Цветница. През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триумфално, облечен в блестящи одежди, на кон - връщайки се след триумфа срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да върне от плен и да донесе обратно в Йерусалим Христовият кръст, който бил открит от императрица Елена през IV век. Когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий спрял и не искал да продължи. Тогава императорът се събул бос и пеша внесъл в Йерусалим през Златната порта Кръстът.
Според едно предание, след това Ираклий заповядал вратата да бъде зазидана, защото щом през тази врата минал Светият Кръст, никой друг не би трябвало повече да тъпче мястото с краката си. Според друго предание Златната порта била зазидана по времето на султан Сюлейман Велики - от суеверие - за да не се осъществи вярата на християните, че на Съдния ден през тази врата ще влезе отново Спасителят.
Гетсиманската градина
Близо до източната част на стария Йерусалим е западният скат на Елеонския хълм, който някога е бил покрит с маслинови дръвчета. Градината е известна като Гетсиманската (в превод - маслинени насаждения). Тук Иисус се е молил преди да бъде предаден от Юда. Днес в градината растат 8 много стари маслинови дървета, чиято възраст, според някои данни, е над 2000 г.
Църква „Успение на Пресвета Богородица"
Северно от Гетсиманската градина се намира православна църква, посветена на Успение Богородично. Построена е през XII век на мястото, където през 326 г. майката на император Константин Велики - Елена, канонизирана за светица, вдига първата църква на Христовите страдания. Според легендата, тук са и гробовете на родителите на Дева Мария - свети Йоаким и света Анна, както и на светията Йосиф. В най-ниската част на църквата е гробницата, където апостолите погребват Дева Мария. Гробницата е вдигната по решение на Шестия вселенски събор (680/81). Тази църква е на Йерусалимската патриаршия и на арменската общност в Светия град.
Църква „Св. Мария Магдалина"
Църквата "Света Мария Магдалина" е на Руската православна църква. Построена е в годините 1885-1888 от император Александър III в памет на майка му, императрица Мария Александровна, и посветена на вярната мироноска Мария Магдалина. Църквата е изградена в типичния за Москва руски архитектурен стил, увенчан с куполи под формата на луковици. Интериора на иконостаса е от бял мрамор с бронзови орнаменти, а подът е от цветен мрамор. В храма се пазят икони на Василий Верешчагин. Днес църквата е част от женския Гетсимански манастир на Витанската общност на Задграничната руска православна църква.
Via Dolorosa -Пътят на страданието
Това е тясна и крива уличка, свързваща крепостта Антония с църквата „Възкресение Христово". Дълга е около 600 метра, като днешното ѝ трасе е установено през XVIII век. Много поклонници идват в Йерусалим, за да следват този маршрут, който започва в мюсюлманския квартал (от Лъвската порта), минава през 14-те спирки на кръста и завършва в Църквата на Божи гроб.
Божи гроб
Божи гроб е главното светилище на Християнския свят. Представлява гробницата в скалата, в която според Евангелията е бил погребан Иисус Христос след разпъването му на кръста и преди Възкресението Христово. Божи Гроб е под олтара на църква „Възкресение Христово" в Йерусалим.
Според преданията, гробницата се е намирала извън градските стени северозападно от Йерусалим, недалеч от Голгота. Впоследствие тук е построена Кувуклията и Храмът, посветен на Възнесението Божие. В края на XIX век възниква спор между учените за точното място на гроба. През 2017 г. първата от 200 години насам реставрация на параклиса на Гроба Господен – Кувуклията – в Йерусалим бе официално завършена. При реставрацията учените първо отстранили поставената през 1555 г. мраморна плоча, покриваща гроба на Иисус Христос. Те открили друга плоча с издълбан кръст. Според тях той символ на кръстоносците (XII век), а самата плоча е от няколко века преди пристигането им в Светите земи. След това изследователите открили, че първоначалната повърхност на гробницата е недокосната от IV век. Това е времето, когато св. Елена, майката на император Константин, открила мястото, където Иисус Христос е бил погребан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
