- Или какво говорят знаците между България, Русия и САЩ преди срещата на премиера с американския президент
Чистосърдечно давам възможност за нови “анализи”, “препоръки”, “тълкувания” и изяви по повод тази снимка :-) иначе, просто протокол на Белия дом...
Измина една година, откакто в края на септември 2018 г. Бойко Борисов написа във фейсбук това изречение под фотото си с Доналд Тръмп и съпругата му Мелания на приема в Ню Йорк по време на сесията на ООН. Това бе закачливият премиерски отговор на стотиците хейтове по негов адрес след кадъра, запечатал дни по-рано гърба на Борисов, докато се ръкува с американския президент. Въпреки това щатните хулители дълго си чесаха езиците дали снимката е колаж или рутинен кадър, какъвто имат всички, влезли на приема на Тръмп. А протоколните коментатори се впуснаха в гадателство защо през 2012 г. вратовръзките на Борисов и Обама са били еднакви, а 6 години по-късно единия е заложил на синия цвят, а другия – на червения.
С какви вратовръзки ще бъдат Борисов и Тръмп на 25 ноември в Белия дом днес не е актуален въпрос. Противно на очакванията, предстоящата официална визита на българския премиер избягва да се коментира публично. Един единствен Соломон Паси плахо каза, че Борисов трябва да покани Тръмп у нас, защото визита на американски президент
ще отпуши бента за US-инвестиции в България
От името на ястребите пък Илиян Василев провидя, че премиерът ще получи адски неудобния въпрос по тяхното си "разкритие" за прелитането на руски самолети над страната ни.
По официално обявените от Белия дом теми обаче има тежко мълчание. Защото всички у нас - и управляващи и опозиция, и фили и фоби, знаят, че след 25 ноември много неща може да не бъдат същите. Или обратното - по много от същото, какъвто е модерният политически термин.
"Съединените щати и България са съюзници в НАТО и Президентът очаква да бъдат обсъдени начини за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността, особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион, улесняване на енергийната диверсификация и противодействието на зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България", съобщи говорител на американския държавен глава, цитиран от посолството на САЩ в София. Че в центъра на разговора ще са "Турски поток", АЕЦ "Белене", сигурността в Черно море и на Балканите, две мнения няма. Големият въпрос е ще бъде ли повдигната темата за американски бази и натовски кораби у нас и ще защити ли Борисов тезата си, че в родната част от Черно море ще има само платноходки, яхти и круизни кораби. Ако някой смята, че Борисов ще излезе от Овалния кабинет и бодро ще съобщи как новите бази идват на крилете на F-16, значи не познава премиера. Нито пък Конвенцията от Монтрьо за черноморските проливи (1936 г.), която ясно регламентира какви военноморски съдове могат да влизат в Черно море. Документът
забранява влизането на самолетоносачи
както и престой по-дълъг от 21 дни на кораби от държави, които нямат крайбрежие.
Макар дипломат № 1 Екатерина Захариева да съобщи, че откакто посолството на САЩ обяви визитата, тече усилена подготовка за нейното провеждане, за всички е ясно, че подобно посещение не се готви един месец. А поне година. И постигнатите в този период договорки само се потвърждават на официалната среща, а не се постигат на място - с красноречиви убеждения или извиване на ръце.
Истината е, че самото обявяване на визитата изобщо не бе случайно. То се оказа най-важният знак от поредицата сигнали, които България си разменя с Русия и САЩ от месеци.
Всичко започна с ареста и обвиненията за шпионаж на шефа на "Русофили" Николай Малинов, направени около знаковата дата 9 септември. Още тогава стана ясно, че доказателствата на прокуратурата са сериозни, но никой не си даде сметка за това, докато България не изгони първия секретар на руското посолство в София. За вербуване на висши държавни чиновници. Чест й прави на Русия, че не коментира това, президентът Владимир Путин, който много добре разбира от тези неща, знае, че щом го правя, има защо, каза Борисов. Подтекстът бе: кагебейските номера вече не минават.
Ответният знак от Кремъл не закъсня
Само седмица по-късно, независимо от мярката, наложена от прокуратурата, Малинов отлетя за Москва, за да получи орден лично от Путин. И макар че президенският подтекст бе: Това е мой човек при вас, короновам го, за да няма нищо двусмислено, жестът не донесе очакваната еуфория след членовете на „Русофили“. Защото по същото това време България и Русия дадоха трудно разгадаем знак с изненадващата визита на министър Захариева, която само допреди месец остро критикуваше политиката на руския си колега Лавров, а по време на московската си визита го нарече с ласкавото „Сергей“.
На този фон дойдоха още четири знака:
1. Новият американски посланик Херо Мустафа връчи акредитивните си писма, инспектира с Борисов строежа на интерконектора с Гърция. Премиерът я качи в джипа си, а след това я покани на работен разговор в МС.
2. Алтернативната среща на президента Румен Радев с посланик Херо Мустафа не закъсня. Темите бяха същите като тези с Борисов - енергетика, сигурност, върховенство на закона. Но дали държавният глава е дал различна гледна точка по тях не стана ясно. Защото подробности за срещата нямаше.
3. Дни преди местните избори, в САЩ изгря Цветан Цветанов. За да представи Евро-атлантическия си център. Върна се така напомпан, както след щатската си визита преди евроизборите, когато като врачка прогнозира руска хакерска атака на вота...Този път последвалата негова тв изява бе, уж за да изсипе още една лъжица катран в резултата на ГЕРБ. Но във вторник, ден след инспекцията на Бойко Борисов и Херо Мустафа, стана ясно, че целта е друга. Центърът му излезе с декларация, в която "Турски поток" и "Белене" бяха подложени на критика, защото създавали "притecнeниe oтнocнo влияниeтo им върху eнeргийнaтa cигурнocт нa Бългaрия". Очаквано, медийната машина на градската десница, го отрупа с овации.
4. След разговора на Борисов с Тръмп и Радев ще има възможност за такъв - на срещата на върха на НАТО в началото на декември в Лондон. Премиер и президент още през октомври се разбраха, че България ще бъде представлявана от държавния си глава. Но в контекста на предстоящите на 25 ноември разговори тя става особено интересна.
Подлял ли е вода Цветанов на Борисов
с визитата си в САЩ и прави ли го с позициите на центъра си е въпросът, който се завъртя тези дни. До такава степен, че премиерът обяви от малкия екран как ще пита Тръмп какви ги е вършил бившият му заместник във Вашингтон. Притеснението, че Цветанов може да не е представил адекватно държавната политика по отношение на енергетиката, сигурността и отношенията с Русия обяснява донякъде защо Борисов публично и така детайлно разказа на Херо Мустафа сроковете, в които ще е готово газовото трасе, коя държава какво печели от него. Както и защо на инспекцията присъстваха още двама посланици: на Гърция - Димитриос Хронопулос и на Азербайджан - Наргиз Гурбанова. Да свържем Черно с Егейско море, чрез пристанищата и по нов скоростен път, формулира голямата си цел Борисов. "Този проект е много важен за диверсификацията и енергийната сигурност. Енергийната сигурност е национална сигурност", даде му знак Херо Мустафа, че е разбира правилно амбицията му.
Откакто съществува, дипломацията е знаци. Размяната им не е новина. Всъщност, най-важно е при даването им
България да отправя еднакви послания
А не чрез политиците и първите си мъже да излъчва политически разнобой и несигурност.
Въпросът кой е човекът на Москва у нас е неясен точно колкото и колкото кой е избранникът на Вашингтон. Разликата е, че у нас всички публично отричат да са свържани с Кремъл, а се натискат да броят за близки на Белия дом. Типичен пример за това е и Цветанов, който няма нищо против слуховете, че бил в Америка да търси рамо за десен проект, който да замени саморазбилата се и генерираща единствено омраза градска десница. За да играе критикар, коректив, а защо не и бъдещ партньор на ГЕРБ. Все пак до парламентарните избори има доста време за това...
Истината е, че единственият важен въпрос е не кой е човекът на Русия, Америка или която и да е друга държава у нас. А кой е човекът на България пред външния свят, кой е държавникът, който никога, за нищо на света няма да пренебрегне националния интерес.
А що се отнася до това ще сложат ли еднакви вратовръзки Борисов и Тръмп, по-лесен отговор няма. Тръмп няма да се откаже от червения цвят, символ на САЩ. За Борисов пък е въпрос на лична и национална чест да покаже, че страната му има собствена позиция пред великите сили и не се страхува да я отстоява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
