Неделя,

Предварително губим битката за историята

От: Администратор -
A
A
A

На 9 май Министерският съвет одобри състава на българската част на българо-македонската комисия по въпросите на историята и образованието. От 1 август 2017 г., когато беше подписан българо-македонският договор за добросъседство, който предвиждаше и създаването на тази комисия, се появи надеждата, че македонският въпрос в неговите исторически измерения и обективни оценки ще намери своето устойчиво решение в контекста на евроатлантическите политики на Република Македония. Всеки, който е запознат с генезиса и същността на създадения от Берлинския договор от 1878 г. македонски въпрос, е наясно, че в работата на тази комисия е реалният шанс да се защити истината за българската минало на Македония, която нито една Велика сила от 19 век не е отричала.

За голямо съжаление обявеният български състав на комисията попари надеждите за реални възможности за защита на българската кауза. За пореден път се прояви една тенденция, която през последните месеци набира скорост. Академици и професори в пенсионна възраст са най-активни във всичко, което може да ги задържи в публичното, ако е възможно и в политическото пространство. Това не е проблем, тъй като тяхната дейност едва ли ще има някакви негативни последствия.

Не така обаче стои въпросът със състава на българо-македонската комисия. От изявленията на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева се разбира, че това са известни и утвърдени учени, някои от които са и с дипломатически опит за водене на българо-македонските преговори в областта на историята и образованието. Проблемът е обаче е в това, че в двете направления – дипломация и историческа компетентност по македонския въпрос фактите говорят друго. За т.нар. дипломати може да се използва известната във МВнР фраза, че са хора, които са минали през министреството, а това означава отсъствието на съответното образование и професионализъм. По отношение на научната експертиза по македонския въпрос може да се отбележи като добро попадение само името на Наум Кайчев. Всеки един от другите членове на комисията може и да имат професионално присъствие в своята историческа или филологическа област, но тя не кореспондира с историческите и образователните проблеми по темата. Да не говорим, че за някои от тях изследователската дейност е далечно минало.

Очакванията за включването на доказани професионалисти като Любомир Кючуков, дипломат, уачаствал в създаването на голям брой документи, свързани със съвременните българо-македонски отношения и с богат опит във воденето на преговори, както и на специалисти по нюансите и детайлите на сложната и многопластова история на Македония след Берлин 1878 г. като проф.д.н. Светлозар Елдъров, доц.д-р Александър Гребенаров, дипломатът доц.д-р Йордан Величков или Красимир Узунов, не се сбъднаха. Това означава, че българските членове на комисията ще присъстват, но едва ли ще водят преговори в защита на българската национална кауза. Явно това не е целта на тази комисия. За пореден път ще покажем смиреност и зависимост от външни сили, които прокарват свои интереси. Жалко, че отново конюнктурата определя избора, който в България остава подчинен на концепцията за удобните хора, чиято цел е подчиненост в името на парите, но не и на националните каузи.

Предварително губим битката за истинската история, но не трябва да се забравя сентенцията – важното е да се спечели войната, а не битката.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички