Ами ако са решили да отворят тайните офшорни сметки? За добро или за лошо, ние не сме Богове, гласи финалният тост на посветените
ДИМИТЪР НЕДКОВ
писател
Какво решиха Билдербергите е въпрос поне с три въпросителни, който ежегодно по това време на годината се завърта в главите на повечето от глобалните играчи в политиката, бизнеса и обслужващите правителствата мозъчни тръстове. В доста драматичната откъм сюжетни обрати на световната сцена, едва преполовена 2019-та, отговорът на този “въпрос за поне няколко трильона долара” се очакваше откъм швейцарския Монтрьо. Трудно проходимите Алпи винаги са били удобно убежище, гарантиращо анонимността на срещите на т.н. “тайни общества” от типа на Билдербергите. Още повече, когато става въпрос за тясното мостче, отвеждащо до възпетия от Байрон средновековен Шильонски замък на брега на Женевското езеро. Митологизираните Билдерберги си падат по търсенето на някакъв дълбок символизъм, загатващ основната тема на ежегодната им дискусия относно съдбата на света при избор на мястото за дискретно усамотение. Ако обвържем байроновския романтичен вик срещу несправедливостта, произтичащ от историята на героя от поемата “Шильонският затворник” монахът-реформатор Франсоа Бонивар, би могло да се предположи, че тревожността от все по-нарастващата пропаст между глобалния елит и народонаселенията по земята вече тревожи сънищата, дори и на недосегаемите на недостижимия си връх Билдерберги. До какво ще доведе надигащият се планетарен гняв от очевадната социалната несправедливост и арогантната безнаказаност на
назначените от тях СIО-та
в политиката, бизнеса, медиите и “правилно образоващата” младите поколения хербаризирана академична среда? Това навярно пък е вече съдбоносния и за самите тях въпрос, на който търсят отговор Билдербергите.
Ами ако са решили да възстановят изначалната идея за демокрация?!? – стряскат се в потните си сънища политиците от всички цветови нюанси на днешната партийна джунгла. Същите тези политически Франкенщайновци, купили формалната си власт над народите по схемата “един долар-един глас”. Тази вулгарна сделка с обществото им вдъхва впоследствие куража, да оправдават антиобществените си решения пред населените с мъртви души парламенти с демократичната мантра: ама нали народът така пожела, гласувайки за нас...
Ами ако са решили да поставят на обществено обсъждане отсъствието на каквато и да е било нравственост в господстващия неолиберален икономически модел?!? – поглеждат към приличащите на средновековни галери с прикованите към пейките гребци, заводски конвейери днешните индустриални магнати. Същите тези, които с високопарно омерзение към конвейерщиците, затварят още на третата страница онази история за клетниците на Юго, в която някой преживял по жанвалжановски катарзиса си бивш каторжник на индустриалната система, ще подскаже на подрастващата армия Гаврошовци примера за себеотрицание и жертвоготовност върху барикадите, издигнати на магистралите, водещи до индустриалните зони.
Ами ако са решили да извадят на показ сметките на фиктивните офшорни компании, в които са шифровани огромните печалби в резултат на извънбалансовите банкови операции?!? – треперят банкерите от вибрациите на иначе галещия ухото ритъм на банкнотоброячните им машинки. Същите тези финансови виртуози, обременени от ломбардската си неспособност
да включат нещастието човешко в магическите си формули
обясняващи златното им правило: ние не отговаряме пред никого.
Ами ако са решили да спрат кранчето на класическите средства за масова информация?!? – боязливо поглеждат към печатните преси и телевизионните екрани все по-зависимите от политическите власти медийни магнати. Същите тези доскорошни монополисти върху истината, редактиращи всяка неудобна за силните на деня мисъл.
Или пък опасенията на щатните към властите интелектуали, превърнали се в най-обикновени пиарщици на сътворени в партийните централи заявки за властта, чрез спечелването на народното доверие към обещавания пореден вариант за светло бъдеще.
Всичките тези тревожни “ако”, произтичат не от фантасмагориите на някакви си конспиролози, а от публично обявените от самите Билдерберги теми за размисъл сред благоприятната за ефективна мисловна дейност, прочистена от свежия алпийски въздух атмосфера край женевското езеро. Бъдещето на капитализма и налягането в кръвоносната за него финансовата система; диагнозата на Планетата при все по-тревожните климатични аномалии; киберсигурността в глобалната комуникационна интернет паяжина; нарастващата медийна характерология на социалните мрежи; подмяната на божествената тайна за раждането на живота със силиконовото инвитро на изкуствения интелект. Това е първата част на резюмето на тазгодишния дневен ред на Билдербергите, засягаща главната тревога – ще оцелеят ли човекът като биологичен вид с разум и органичното единство на обществената система в която човекът функционира като самоосъзнаваща се личност. Втората част се отнася до доста по-наложителното бързо намиране на отговора какво се случва с европееца и най-стария континент в цялост и ще е ли в състояние т.н. все още Евросъюз да седне на все по-необходимия формат
“кръглата маса” с императорите
на САЩ, Китай и Русия по въпроса за персоналните ядрени куфарчета.
Е... и какво решиха в крайна сметка Билдербергите тази година???
Нищо не решиха!!! – е единственият правилен отговор, който слага точката на питанката дали Билдербергите са т.н. Световно правителство с чиито решения оправдаваме сполетяващите ни взаимообвързани материални и морални
глобални рецесии. Билдербергите не са Световно правителство, защото това най-безмълвно и поради това набедено за най-тайно общество, никога нищо не решава. Не води протоколи с взети решения, нито сключва договорености. Малобройните му реални членове не са наследствено миропомазана династия, гарантираща абсолютизма на обществения им статус, не са подчинени на уставни права и задължения, и дори не събират членски внос, защото всеки сам си плаща сметката за рядко срещаната гарантирана от “честната дума” анонимност на споделената негова гледна точка за реалното състояние на света. Такава е била идеята при основаването още през май 1954 в холандския хотел “Билдерберг”, откъдето идва и името. И до ден днешен не е известно точното съдържание на първите беседите на основателите на митичното вече обществото, но не е далеч от истината предположението, че е търсена рецептата – как се възстановява материалния и човешкия ресурс на цял един, разрушен от две последователни световни войни континент и как да не се допусне някой по-емоционален лидер на легналата злокобна сянка между Изтока и Запада на Студената война, да не драсне този път вече
ядрена клечка на необратим глобален пожар
Необходима подробност за общественото мнение е и съществената разлика между активните малобройни членове на групата на Билдербергите и поканените като гости на ежегодните сбирки поне по стотина именити от цял свят гости с изричното уточнение, че височайшата персонална покана не дава привилегията на членство. Палитрата от експертни мнения на визитьорите и възможността пък самите гости да чуят различни гледни точки по горещите за деня глобални теми, избистря до голяма степен констатациите за актуалното състояние на света и обществените отношения, както на различните социални слоеве, така и на междунационалните връзки.
Тази година например, интуицията подсказва, че навярно новата, но за сметка на това доста очарователна и то по френски маниер шефка на ЮНЕСКО Одре Азуле, няма как да не се прибере угрижена в парижката централа след срещата на която, къде в прав текст, къде завоалирано й е подсказано, че, ако човечеството продължава така вероломно да се отнася към оставеното от предците културно-историческо наследство, следващите поколения
няма да имат кой знае каква историческа памет
за предшестващите цивилизации.
Главният и то с доста трафаретни разбирания за мира и войната бюрократ на НАТО Йенс Столтенберг със сигурност е подусетил огромната разлика между полета на ястреба към набелязаната цел и звука на прелитащата балистична ракета от най-новите поколения. А дали колумнистът на “Ню Йорк таймс” от български произход Иван Кръстев се е замислил за необходимостта от доста съществени корекции в позакъсалата напоследък пропагандна идеология на ръководения от него Център за либерални стратегии предстои да разберем от писанията му в задокеанския медиен флагман на неолиберализма.
Няма как обаче, тазгодишният форум на все по-угрижените за бъдещето на света Билдерберги, да не е отделил поне един от трите дни, за най-назрялата и вече крайно болезнена тема – материалните и духовните последствия от все по-абстрактните идеи на високотитулуваните икономически светила. Става дума за дори математически формулираната налудничава идея за творческото разрушаване на икономиката като елемент на прогреса. Казано на човешки език – за да расте, нейно величество Икономиката е длъжна първо да унищожи излишъците. Или още по-простичко – умишленото поддържане на нивата на глада и нищетата чрез математическата формула на нещастието за милиарди хора по земята, с изключение на онзи прословут “златен милиард”, който може да си плати оцеляването с раздадените помежду им излишъци под формата на огромни бонуси, потънали в анонимните им офшорни сметки. А очакваната нова световна рецесия, чукаща вече на вратите на по-бедните малки държавици, да бъде оправдана с отдавна направеното “научно откритие” за непредсказуемия характер на глобализираната икономика.
Запознати с финалната коктейлна част на най-тесния кръг Билдерберги, разбира се след като са си тръгнали поласканите от поканата гости, разказват шепнешком задължителния,
сговорнически заключителен тост
на посветените: За добро или за лошо, ние не сме Богове и не можем да отгатнем последствията от нашите действия, защото с мълчанието си ние лишаваме света от надежда, но най-малкото което можем да му подарим е поредната илюзия...
Какво ли си е мислел бродещия между Билдербергите тази година дух на монаха Франсоа Бонивар, байроновият “Шильонски затворник”, хвърлен в подземията на замъка Шильон край Монтрьо от херцог Карл III Савойски, заради еретичните му, днес може би наречени “популистки” идеи за кардинална обществена реформа, премахваща унижаващата преди всичко човешкото достойнство, несправедливост на владетелите към управляваните поданици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
