Вторник,

Източна Европа изпадна от дневния ред на големите

От: Администратор -
A
A
A

Днес САЩ са дълбоко разединени, води се борба за нова идентичност, казва д-р Самюел Шуберт

Бойчо Дамянов, Виена,
специално за "Стандарт"

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър" и водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон" в САЩ.
Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент.

- Какво е мястото на Русия днес и перспективите пред нея ?
- Русия е в много по-добра позиция, отколкото дори преди две години. С намесата си в Сирия тя си осигури военноморско присъствие в Средиземно море и военновъздушно в Близкия изток.
Моето мнение е, че Владимир Путин, осъществи невероятна, забележителна работа! От една страна вътре в страната, от друга страна ловко се възползва от противоречията, в които са затънали неговите външни опоненти.
През 2000-та година той беше заобиколен единствено от изповядващи либерални възгледи икономисти и политици, които искаха да вкарат Русия в западната неолиберална система. Той започна да възстановява Русия като велика сила и да разрушава еднополярния свят за сметка на многополярна световна система. Консолидира централизираното управление на природните ресурси и най-важните стопански отрасли.

Цената беше отказ от либералната демокрация

В бъдеще Путин вече не може да смени тази стратегия. Той е силен лидер и има преки връзки и контакти с мощните икономически групировки в Русия и създаде съответни механизми за влияние върху тях и управлението им. Опасността за него лично е, че наследникът, който дойде, трябва да е много близък последовател на същата тази политика. Путин успя в тези нови и невероятно трудни условия да преразпредели богатствата и да подобри социалното положение на населението.
- Защо в Русия не можа да се наложи либералният модел?
- 90-те и нулевите години бяха по-скоро изключение в историческото развитие на Русия, която винаги е управлявана централизирано - така тя функционира най-добре и самите хора също. И това не могат да го проумеят западните управляващи елити. В Русия президентът олицетворява държавата и Путин много добре подхожда за тази длъжност.
- Как оценяте политиката на Русия към източноевропейските страни?
- Минаха годините, когато ЕС беше обединен и силен и осъществяваше културна и политическа експанзия в Източна Европа. Днес отношенията на Русия с ЕС са други и Източна Европа е само буферна зона между тях.
През последните години

Русия завоюва няколко ключови победи в Източна Европа

Крим твърдо стана част от Русия, независимо дали го признаваме или не. В Украйна конфликтът бе замразен, Русия е наясно, че не си струва да хаби излишни сили за присъединяването, възстановяването и развитието ѝ. Последните пет години Русия се придвижи западно от Източна Европа и стана ключов партньор за ЕС, а Източна Европа мина на втора линия.
Русия решава енергийните проблеми на Западна Европа, заобикаляйки Украйна чрез "Северен поток".
- Какво е мястото на България в новите условия?
- За Русия страни като България и Румъния изглеждат слаби, защото не могат да разчитат на помощта на ЕС и НАТО, ако им се наложи.
Като цяло в Източна Европа е достигнато равновесие - нито Западна Европа, нито Русия са заинтересовани там да има конфликти, появиха се много по-големи и сложни кризи. Източна Европа отиде далеч назад в дневния ред на ЕС, въпреки че на тези страни не им се иска да е така, особено на Полша и Прибалтика. Те отчаяно спекулират с "руската заплаха", но никой не ги взема на сериозно. Путин не прилича на човек, който си няма друга работа и си търси нови проблеми. Истината е, че Русия е заинтересована много повече от Арктика. Създаването на северния път е от много по-голямо значение, отколкото да се занимава с Прибалтика.
- Как оценявате решението на САЩ да се изтегли от ядрената сделка с Иран?
- Хората, които в момента се намират около Тръмп и задават тона на външната политика, са на мнение, че Иран е заплаха за региона, за основните американски интереси и за интересите на неговите съюзници. Както виждаме, всички тези претенции надхвърлят съдържанието на сделката. Те считат, че в геополитически аспект на първо място са американските национални интереси. Освен това те са на мнение, че моралните принципи на държавното управление са различни от тези на отделния човек.
- Европейските съюзници се изказаха неодобрително за отказа на САЩ от споразумението с Иран ?
- При това съвсем справедливо. Независимо дали сделката ни харесва или не, ние имаме два фундаментални проблема. Първо,

САЩ едностранно излизат от един многостранен договор

Това е грубо нарушение на принципа как една държава се отнася към поети от нея международни ангажименти. Вторият проблем за САЩ е, че на страната престава да се гледа като на надежден партньор, на който може да се разчита. Ако това беше изолиран случай, човек някак би могъл да си затвори очите, но през последните 25 г. САЩ си позволиха да напуснат едностранно вече няколко международни договора, при това през 2002 такъв фундаментален като този за ограничаване на системите за противоракетната защита. Друг аспект на иранската сделка е, че тя осигури възможността ЕС и Русия да навлязат в определени сфери на иранската икономика като автомобилостроене, добив на нефт и газ и др. Този процес има и политически аспект - европейските страни, макар и негласно, считат, че разширяването на икономическите контакти и ангажименти са благоприятен фактор за влияние върху политическите тенденции в страната, върху елита и по този начин в по-далечна перспектива да се промени идеологията и политическата система в Иран.
Европейците са притеснени, че САЩ ще наложат санкции срещу техните компании и ще бъдат принудени да избират или с Иран, или със САЩ.
В крайна сметка тази стъпка на САЩ ще заздрави още повече позициите на сегашното иранско ръководство в страната. Днес имаме следната картина: Русия е рационалният играч в света, а САЩ са ирационалният. Това показва къде сме в момента от гледна точка на структурата на международния ред.
- Каква е ролята на сирийския конфликт в тази връзка?
- За Иран Сирия е възможност за излаз към Средиземно море, към "Хизбула", към Израел като база за влияние върху сунитските режими в региона и разпространяване на шиитската революция в останалите арабски страни.
Иран никога не е бил открито агресивна страна, той винаги е преследвал своите цели, поддържайки своите съюзници, за да смущават съседи и противници, какъвто е случаят с Израел и Саудитска Арабия.
- Много хора се питат каква е днес идеологията на САЩ, на Западна Европа или на Русия?
- За ЕС в по-голяма степен все още е либералният световен ред. За Тръмп е грижата за интересите на САЩ,

неговият протекционизъм е средство, не цел

По принцип той не може да бъде прилаган в продължение на дълъг период от време. Необходимо е в САЩ час по-скоро да се повиши производителността на труда на базата на ново поколение промишлени технологии, да се разпределят по-равномерно производителните сили върху територията на страната, да се обнови инфраструктурата.
Това, което Русия и Китай показаха, е, че в условията на либерална световна търговска среда една централизирано управлявана държава има по-големи преимущества пред една пазарно управлявана страна. В САЩ разбраха това и възложиха на Тръмп да коригира нещата.
- Значи ли това, че ние се движим към края на либералния световен ред?
- Да! В големите страни като САЩ промените не стават бързо, това са продължителни процеси, които се подготвят и протичат с десетилетия. Светът излезе от равновесието, което беше установено след Втората световна война и в момента се намира в стабилно неравновесие, в търсене на ново. Но никой не иска промените да бъдат бързи, остри и драматични.
- Очевидно и еднополярният свят вече е минало?
- Благодарение на ядрените оръжия САЩ все още имат способността да доминират като военна сила в света, но вече нямат потенциала да поддържат предишното икономическо и политическо влияние, в това число и еднополярния културен и информационен колониализъм.
В момента на Запада му липсват необходимите политически ръководители, хора с държавнически умения. Трудно ми е да преценя дали тези хора разбират, че падането на международната роля на САЩ е пряко свързано с нарастването на ролята на Русия. Днес САЩ са дълбоко разединени, много дълбоко! В страната се води борба за нова американска идентичност.
- Как оценявате отношенията САЩ - ЕС - Русия?
- Отношенията между САЩ и ЕС се влошават, но Русия няма участие в този процес.
Под ръководството на Путин Русия стъпка по стъпка върви към своята цел - възстановяване на имперската сила и в това развитие тя няма нужда от страните на ЕС за свои съюзници, достатъчно ѝ е да не са ѝ врагове. Тя няма желание и САЩ да ѝ бъде враг. На нея днес не ѝ е нужна Студена война, тя не ѝ върши работа. Тя просто иска да е актьор, който да не може да бъде пренебрегнат.
- Биха ли могли нещата да се върнат назад?
- В недалечно бъдеще Путин ще слезе от активната политическа сцена и не виждам кой ще го замени като ръководител на Русия. От това трябва да се притесняват руските хора, Източна Европа и въобще евро-азиатското пространство.

- Какви са отношенията Русия - Китай?
-  Китай също е заинтересован от стабилна, обединена и централизирана Русия, която да гарантира изгодни транспортни връзки, за да не се провали грандиозният проект за "новия път на коприната" към централна Азия, Близкия изток и Европа.
Но не съм убеден, че ядрените оръжия ще могат да възпрат избухването на военен конфликт между САЩ и Китай в Южнокитайско море, където има натрупани много напрежения.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички