Сряда,

И с ново име Македония ще виси пред вратата на ЕС

От: Администратор -
A
A
A

Референдумът в Скопие роди напразни големи надежди, казва Ведран Джихич

Бойчо Дамянов, Виена,
специално за в. "Стандарт"

Ведран Джихич е един от водещите австрийски експерти по югоизточна Европа и Балканите. Старши научен сътрудник е в Австрийския институт за международна политика (OIIP), преподавател във Виенския университет, научен сътрудник към университета „Джон Хопкинс" във Вашингтон. Той коментира ситуацията в Македония, където на 30 септември ще се проведе референдум дали бившата югорепублика вече да се казва Северна Македония, както се споразумяха Скопие и Атина.

- Как оценявате развитието на процесите в Македония във връзка с предстоящия референдум за промяна на името на страната?

- В самата Македония има два погледа върху събитията. Eдиният е оптимистичният, който казва, че присъединяването към НAТО и Европейския съюз е изключително важно и е едва ли не единствено правилното и необходимо нещо за страната. А от друга страна - критичният. Последните месеци няколко пъти посещавах Македония и имах възможността да разговарям с най-различни представители на македонската общественост. При това не става дума за представители на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, които имат ясна позиция и са твърди противници на името Северна Македония. Става дума за общественици и представители на гражданското общество, които бяха най-активни в желанието за демократични промени и отхвърляне на предишното управление на Никола Груевски, но които днес, от една страна, са разочаровани от новото управление, от друга страна, не одобряват стремежа за влизане в НАТО поради свързаните с това възможни опасности и неизвестни. Не вярват и че ЕС има сериозни намерения в обозрима перспектива да интегрира Македония като пълноправен член на съюза.
- Какви са външнополитическите перспективи на Македония с новото име?

- Погледнати отвън, от гледна точка на международната общност, в това число и страни като Австрия, процесите в Македония се оценяват като голям успех и шанс за страната да осъществи мирна, безкръвна промяна в системата без насилие и кръв. Познавам много от действащите днес политици и общественици, като външния министър Никола Димитров, които са на ясно, че е необходим прагматичен подход, защото голям избор и възможности няма. Те са противници на автократичните методи на управление и стремежът им е към отваряне навън, към сътрудничество с албанската част от населението, към повече човешки права и свободи, към укрепване на държавните институции, към повече свобода в медиите.


- Как може референдумът да реши тези въпроси?

- Разбира се, не би могъл, но хората възлагат големи надежди на бъдещите процеси, които им се обещават в тази връзка и възприемат референдума като мантра. Като оценявам всичките тези фактори, считам, че гласуването ще бъде положително, по-голямата част от населението ще гласува за одобрение на името. Но големият въпрос, който се крие зад всичко това, големите надежди, които възлагат хората, е дали обществото ще може да се отърси от безплодното човъркане около нацията и да поеме предизвикателствата по изграждането на правова държава, по укрепването на институциите, по създаване на прозрачност и откритост в управлението.

- Как би могъл ЕС да въздейства благоприятно на този процес?

- За съжаление в момента ЕС е твърде объркан по отношение на интеграцията на страните от Западните Балкани и въобще по това как и кога да се извършва по-нататъшното разширяване на Съюза. Налице са само общи приказки и обещания, но няма решителност и яснота и се съмнявам, че през следващите години ще се появят. С разни обещания и условия ЕС успява да спечели време, но в един момент въпросът с приемането на нови членове като Албания и Македония ще стане актуален и тогава ще има две опции, едната от които е "не". И трябва да кажа, че тя е доста реалистична. Или най-малкото е 50 на 50. През следващите няколко години със сигурност нищо няма да се случи. Оттук и големият въпрос - какво ще мотивира и поддържа желанието за реформи у македонското общество през следващите години, ако се окаже, че интегрирането в ЕС отпада като възможност?

- Какво пречи реформите да се осъществяват и без перспективата за членство в ЕС и без промяна в името?

- Логичен въпрос. На тази тема говорихме в началото на лятото с министър-председателя Зоран Заев. Попитах го: „Какво ще правите, ако никога не се стигне до приемане в ЕС?"
Според него независимо от това трябва да се извършат промени в македонското общество, което през последните 15-20 години тъпче на едно място. Има нужда от засилване на институциите и на правната система, има нужда от други акценти на междунационалния диалог. Според него страната има нужда от нови форми и основа за създаване на национална идентичност.
По отношение на социално-икономическото развитие нещата също не са лесни. Сегашното ръководство е социалдемократическо, но икономиката е принудена да се развива под знака на неолибералните догми и това също подронва авторитет на правителството, което би следвало да защитава социалната справедливост и равенство, но на практика не го прави. Редица нерешени въпроси са се натрупали и по отношение на свободата на мнението и независимостта на средствата за информация и т.н. Съпротивата във всички тези направления от страна на настанилите се и укрепилите се вече лица и групи, естествено, никак не е малка.
С една дума перспективата за членство в НАТО и ЕС сама по себе си не предлага на македонците нищо съществено.
За това бих казал, че критичните гласове по повод на референдума не са само от страна на националистическия лагер около Груевски, но и в редиците на останалите политически и обществени групировки, които разбират, че е твърде наивно да се мисли, че НАТО или ЕС ще се заемат с решаването на проблемите на страната. Основната тежест и отговорност си е на правителството и обществото.

- Референдумът не е достатъчен за да се извърши промяна на името?

- Ако референдумът е успешен, това ще бъде силен аргумент, но предстоят още редица стъпки, по които има също не малко препятствия. Парламентът трябва да утвърди промяната, да внесе съответното изменение в конституцията и да се осъществят редица други административни действия. Президентът също трябва да даде своето съгласие, а той все още не е взел отношение по въпроса. Процесът няма да е бърз и лесен. Но правителството се надява, че след позитивен вот на референдума ще може да преодолее и останалите препятствия. Едва тогава може да се мисли за започване на по-сериозен диалог с ЕС, ако Европа не постави нови условия и не намери нов повод да се отметне, особено като се има предвид възможното напрежение в региона във връзка със спора около промените по границата между Сърбия и Косово. Но дори и да започнат преговорите, както беше обещано през 2019, това съвсем не означава, че някога ще бъдат завършени. Ние не знаем как точно ще се развива европейският процес в близкото бъдеще - ще има ли Европа на две скорости, ще има ли условия за приемане на нови членове и т.н.


- А как стои въпросът по членството в НАТО?


- Относно НАТО нещата са конкретни и крачката е съвсем ясна. По този въпрос съмнения няма. Усилията на САЩ бяха и са насочени преди всичко към ускорено приемане на Македония в НАТО. След приемането на Черна гора целта е укрепване на позициите на САЩ в района и неутрализиране на руското влияние в тази част на Балканите. Тях европейската интеграция въобще не ги засяга и не ги интересува. Или по-точно казано интересува ги дотолкова, доколкото да препятстват стабилността на ЕС, с който в момента САЩ имат сериозни икономически противоречия.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички