Четвъртък,

DILOV.INFO: Орденът на лъжичката

От: Администратор -
A
A
A

На 4 юли българското фейсбук-човечество традиционно си казва колко мното обича (респективно мрази) американците. Днес е ден на цеувката. Утре, 7 юли, било пък ден на шоколада. През 1550-а в Испания е доставена първата партида шоколад от Америка... Интересно дали ООН, която въвежда тези дни, има приблизителни данни кога и къде се е състояла първата целувка?

Държа да отбележа, че всеки ден, обявен за „ден на нещо" е обида към нещото - по подразбиране, пренебрегвано през всички останали дни. Така е с деня на майката, на бащата, денят на лекаря и дните на всички останали неща, които отбелязваме. Дали така беше и с 4 юли, който не пропускаме – някои с присмех, други с възторг, най-много с безразличие. Като цяло тази седмица отбелязваме различни американски неща - и фактът, че от свободата се пълнее, а от независимостта се отслабва. Аз бих предложил в деня на независимостта на САЩ да пробваме да сме независими от всичко американско: На първо място - никакъв Макдоналдс, никакъв тютюн, боб, домати, картофи и нищо, направено от царевица. Също така без компютри и интернет. Интересно ще е нали? И ще видите, че се отслабва... Иначе

не ми се участва във вечния спор на фили и фоби

относно Америка. Има я и това е. Само най-могъщата демокрация на света да бяха изобретили масоните, пак стига, за да сме им благодарни. Но те направиха повече – дадоха основание на глупаците да мразят и друга общност, освен евреите. Твърди се, че в Голяма руска енциклопедия, която замести Большая советская энциклопедия, имало статия за древните таджики. И там се твърдяло, че те били народ от смели ловци, изкусни скотовъдци и т.н. „Понеже не подозирали за съществуването на евреите и масоните"- пишело в енциклопедията - „всички неблагополучия в своя живот древните таджики обяснявали с тъмните природни сили". Напоследък и Путин дава сериозна заявка да изместни и евреите, и масоните наедно...

Наскоро отново бях свидетел на поредна тъпа нашенска проява на фанатизъм и омраза към различните, пък споменах и евреите, та да припомня една тънка книжка на Амос Оз - „Как да излекуваме фанатик". Излезе отдавна, но би трябвало да може да се намери тук-там по книжарниците.

„В основата на фанатизма лежи желанието да променим другия" – казва Оз, разсъждавайки върху стремежа да направим „другия" щастлив на всяка цена. "Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай, че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая... движението е едно и също."

Няма да цитирам повече Оз, за да не ви разваля удоволствието от четенето на целия текст, само ще подчертая фразата на споменатия от него поет Йехуда Амихай:

„Където сме прави, цветя не цъфтят"

Това не е перифраза на прочутите сто цветя на Мао, нито покана евреите и арабите най-после да седнат и да се разберат като добри християни. Това е максимално приближение до праисторическата тъмнина на човешката душа, където – човекът, търсещ истината за себе си – определя първо какво не е, а после опитва да си въобрази какво е. И при последно откриваните от антрополозите първобитни племена имат две думи – „човек" за членовете на собственото си племе и „нечовек" за всички останали.

Омразата към различния е клада за душите, особено в ерата на социалните мрежи. Дори да изгорят в нея, хората се радват на жегата, бъркайки я с топлината на човешките отношения. В този план добре е да си припомняме по-често, че хората живеещи по друг начин, или имащи мнения, различни от нашите, съвсем не са еднакви с безименната бабичка, помъкнала съчки към кладата на Ян Хус.

Като рекох бабичка, не мога да не спомена в тази връзка и знаменития разговор, състоял се между баба и внук:
- Е, как е, как е по града? Какво ново-вехто? И как е вагинката, какво прави вагинката, жива ли е още?
- Веганка, бабо, приятелката ми е веганка!!!

Доста от веганите са чудесен пример за ежедневен фанатичен героизъм в остракирането на ядящите месо. Не всички, разбира се. Но пък мнозинството са ужасно докачливи. Всеки опит да ги накарам да ми обяснят, например, Веган или веган се казва, среща вълна от омраза. А това е важно, не може така ... неинформирано да се яде трева!!! Да не останате с впечатление, че патосът ми е насочен срещу вегани, правозащитници, радетели за еднополови бракове и прочие. Не. Точно обратното – насочен е срещу терора на „нормалните". Не че не заслужават упрек и хората, които водени от желанието да забранят използването на естествени кожи в модата, смело замерят с боя възрастни баби с палта и старателно отбягват рокерите с кожени якета. Но „нормалните" с ежедневния социален терор срещу различията наистина поболяват нацията. Децата ни се научават да мразят, преди да разберат какво е обичта. Дори на езиково ниво се проявява: „Мразя аспержи" казваме, а не просто „Не ям аспержи..."

Според Оз смехът и добрата литература, поемани редовно на малки глътки, са единият лек срещу фанатизма. Другият – въображението, което ни помага да се поставим в положението на мразените и ненавижданите от нас, на нашите противници. Фанатикът се стреми към абсолют, неприемайки думите на Амос Оз, че вечното щастие няма как да е щастие, а вечният оргазъм изобщо не е оргазъм. Няма абсолютна правота и словото - „Който не е с мен, е против мен" е разрешено само на Едного. Онзи, който, преди да го произнесе, убеди последователите си, че Бог е Любов, Търпимост и Разбирателство. А Свободата – все едно на върха на копието или на края на салама (защото само саламът има два края) – на първо място е свобода за другояче мислещия, а после всичко останало.
Амос Оз е не просто най-големият жив еврейски писател в момента. Той е един от ежедневните тъжни мъдреци на света, сам избрал да живее в преизподнята на израело-арабската взаимна омраза. В Геената, която двата братовчедски и най-преследвани народи на света – палестинците и евреите - сами си организираха. Да живееш сред ад, който сам си случваш всеки ден, е избор, който те прави или фанатик, или богоравен мъдрец, за когото най-важното човешко усилие е помощта за растежа на тревата.

В края на книжката „Как да излекуваме фанатик" Амос Оз призовава за основаването на Орден на чаената лъжичка, мотивирайки го с примера за това как да постъпваме при голям пожар. Три възможности: да избягаме и да оставим бавните да изгорят; да напишем гневно писмо до редакторите на вестниците с настояване виновните да бъдат уволнени и съдени; да излеем кофа, чаша или дори чаена лъжичка вода върху пожара...

Амос мечтае за хора, които носят на ревера си малка лъжичка като знак за принадлежност към Ордена на чаената лъжичка. Аз не съм сигурен, че това трябва да се прави, колкото и изкусително да звучи. В крайна сметка създаде ли се такъв орден, ще му трябват устав, програма, колективни органи за контрол и управление...

Ще се превърне в партия

И – като всяка добра идея – ще започне с бележки върху салфетка, а ще свърши с правилник за вътрешния ред. По-добре да се сещаме за Ордена на лъжичката всеки път, когато разбъркваме кафето си сутрин, преди да изхейтим някой различен от нас.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички