Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в парламента, депутат от НФСБ в групата на „Обединени патриоти"
Това, че един от големите ни боксьори не спира да обикаля българските училища и да се среща с децата, да ги увлича по спорта и да ги убеждава да тренират, да им показва, че могат да бъдат горди българи като него – това показен патриотизъм ли е? Защото това е действие – не са просто думи.
Този въпрос си зададох веднага след като с неприятно чувство прочетох една статия в популярен сайт от 29 октомври – „Цялата истина за огромната истерия около Кобрата и напомпения му национализъм".
Преекспонира ли Кобрата патриотизма си? Категорично не съм съгласен.
На първо място, в днешно време, което често е безвремие, което е време на размити ценности, на войнстващ нихилизъм, на безродие, насаждани от крайни соросоидни кръгове, ни е нужно да се върнем към най-силните корени на една нация – това е усещането за принадлежност. Принадлежност към вековна нация, каквато е българската, към най-древната организирана държава в Средновековна Европа, оцеляла и до днес, към държава, съхранила традициите и същността си. Принадлежността, че си българин. От това имаме нужда днес.
От това популярни личности и авторитети, независимо от кои области на общественото ни развитие са – да отстояват патриотичната идея.
Отново се връщам на срещите на Кубрат Пулев с децата – патриотизмът се възпитава. С него не се раждаш наготово.
Неслучайно в САЩ всяка година отделят по 20 милиарда долара за консолидация на американската нация.
Затова патриотизмът, който проявява боксьорът ни, не само не трябва да се критикува, а трябва и да се поощрява. Така, че и други популярни българи, други авторитети, да изразяват своя патриотизъм. И то да го правят публично.
Отново ще кажа - защото това възпитава. Децата гледат на големите ни имена в спорта или в музиката като на кумири. И ги следват. Това е важното.
Патриотизмът на Кобрата не е показен. Той го е доказал. Защото лично Ангела Меркел му предложи германско гражданство, както и това да се състезава под германски флаг.
Той можеше да приеме и вероятно щеше да уреди живота си по-добре, както го направиха други. Но не го направи. Защото е расъл в здраво българско семейство, възпитаван е още от малък да обича родината си и да я почита. Кръстен е Кубрат. А брат му е Тервел.
Това не е показен патриотизъм. А усещане за принадлежност. Което днес ни е нужно повече от всякога.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
