Понеделник,

Да кацнеш на рамото на Дракона

От: Администратор -
A
A
A

Срещата "16+1" в София отвори много врати и ни даде големи шансове

 

Чуй и ще забравиш. Виж и ще запомниш. Преживей и ще разбереш. Това казва Конфуций, най-големият учител на света, както го наричат китайците. Интересно е през неговата мъдрост какво чу, какво видя и какво преживя китайският премиер Ли Къцян по време на четиридневното си посещение в София, в рамките на големия форум между лидерите на държавите от Централна и източна Европа и Китай, по-известен като срещата "16+1".
 

За нас, българите, седмата поредна среща със сигурност ще остане най-запомнящата се. Като домакини, набрали огромната инерция на европредседателството, успяхме да създадем перфектна организация на срещите и да получим поздравления от китайците - безспорните майстори на грандиозни мегафоруми.
Като участници пък успяхме да постигнем повече от очакваното. Първо, подписахме 10-те предварително договорени споразумения, които отварят вратата за по-добро двустранно търговско и финансово сътрудничество. Второ, успяхме да представим добре отново инфраструктурните си проекти, за които нямаме нито европейско, нито държавно финансиране. Трето, дадохме ясна заявка, че

освен врата към Европа, можем да бъдем и добър посредник

между китайските компании, които искат да стъпят на Стария континент, и брюкселските правила за участие в европазара.
И четвърто - успяхме да превърнем в своеобразен посланик на културно-историческото наследство на България не кой да е, а китайския премиер. Запленен от панагюрското съкровище и най-старото обработено злато край Варна (на 70 век), той обеща, че ще заинтригува целия китайски народ с древното ни и славно минало. На фона на тези обещания, прогнозите на туристическия министър Николина Ангелкова, че чакаме само 5 % ръст на годишните туристи, които за миналата година са били 26 000, със сигурност трябва да се ревизират сериозно.
Над 500 български топ бизнесмени отложиха или прекъснаха летните си почивки, за да участват в съботния форум. За да си сверят часовника с китайските колеги и се уверят дали след дълги години очакване и безброй визити в Пекин и Шанхай, най-накрая големият азиатски пазар ще обърне поглед и към българските стоки, услуги и технологии. Изнервянето им беше доста основателно.
След последните срещи от форума "16+1" големите печеливши са държавите от Западните Балкани. Тези, на които посветихме основната си цел в рамките на българското европредседателство. И като желание да им осигурим по бърза писта за членство в ЕС, и като усилия да убедим европейските финансови организации да ги подпомогнат в подобряване на инфраструктуртурата и дигитализацията.
Само последните 2 години Пекин е инвестирал 5 млрд. долара в пет балкански държави - Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. На срещата в НДК

техните бизнесмени гордо стояха до новите си азиатски партньори

И с удоволствие чуха, че балканските инвестиции на Китай ще продължат с още по-голяма сила. Независимо че 16-те държави от ЦИЕ осигуряват едва 12 на сто от вноса и 5 % от износа на Европа към Китай.
България ще заеме подобаващо място в търговския обмен с Китай, чуха родните бизнесмени, заедно с цифрите за 24,5 процента увеличение само за първите 5 месеца на годината.
Голяма е разликата в подхода на Пекин към западните и източните части на Европа. Ако към първите интересът е е насочен към купуване на предприятия и влагане в изградена инфраструктура, то за нас азиатската стратегия включва два вектора - изграждане на нова инфраструктура и участие в смесени предприятия. Както посочи премиерът Къцян, Китай отдавна вече не иска да е за Европа само производител и да вкарва евтини стоки, но и да е инвеститор в мащабни проекти. За България той даде и друг нюанс на разделението. Вносът предимно ще е от промишлени стоки, но китайският пазар е широко отворен за земеделската ни продукция. Друг е въпросът какво е останало от земеделието ни и защо това предложение идва с 30-годишно закъснение. Но в сегашните реалности, единствената стока, в която продължаваме да сме в топлистата на китайския пазар, е българското вино. Дано с подписаните тези дни споразумения да се похвалим след време по същия начин и за тютюна и слънчогледа.
Износът на тютюн бе една от най-коментираните теми по време на визитата, защото изкупуването е изключително болезнен въпрос от десетилетия. Споразумението бе подписано с "Чайна Табако", която държи 42 % от световната търговия с тютюн.
Започва и износ на белен слънчоглед след като земеделският министър Румен Порожанов парафираа протокола за фитосанитарния контрол, уреждащ количествените и качествени заявки занапред.
Пробив има и за една от гордостите ни в Китай - розовото масло. Договор за 40 млн.лв. бе подписан с карловското предприятие "Българска роза", представител на АИКБ.
Една от най-големите фирми от портфолиото на КРИБ - БМФ, пък подписа и най-големия договор за финансиране на 6 нови кораба с държавната Ексимбанк.
От енергийните договорки си заслужава да отбележим споразумението за зелена енергия за 130 млн. долара. Както и потвърденото участие на държавната китайска компания CNNC за търга на АЕЦ "Белене". При това с потвърдените предварителни условия - без държавна гаранция и без договор за изкупуване на енергията. Ако търгът бъде обявен до края на октомври, китайците

със сигурност ще дадат оферта до Коледа

А както каза премиерът им, това ще е и с участие на сигурен европейски партньор.
Нова фабрика за производство на електрически камиони е също сред подписаните договори. Домакин ще е тракийската индустриална зона, на първо време там само ще се сглобяват частите, но после и ще се произвеждат.
Безспорно най-атрактивния документ обаче не беше търговски, а финансов. Споразумение за 1,5 млрд евро подписаха българската и китайска банка за развитие. То е за 5 години и за наша радост ще акумулира близо 75 % от общия финансов ресурс за региона. С него ще финансират проекти, имащи отношение към големия план "Един пояс, един път", огласен за първи път от китайския президент по време на форума в Давос миналата зима. Надяваме се пари от там да има и за големите инфраструктурни проекти, които отдавна предлагаме на Китай - магистрали, тунела под Шипка, жп линията до Егейско море.
Доколко всичко това ще случи зависи от качеството на проектите и от геополитическата обстановка. Анонсът за създаването на глобалния център Европа - Китай, с които азиатските фирми ще пренастройват заявките си за учените в търговете по евростандартите е безспорен успех за Борисов и България, защото ще ни отреди нова роля като посредник в отношенията Китай- Европа. Със срещата в София те записаха нов етап, който тепърва ще се разгръща. И който безспорно минава през призмата на отношенията Изток- Запад.
Седмица преди форума американски изследователски център излезе с предупреждение, че на срещата "16+1" Китай ще пробва да раздели Европа, за да реализира нови амбиции в Централна и Източна Европа. В изказването си на форума в София и Борисов, и Къцян, напълно опровергаха страховете. Нещо повече, китайският премиер няколко пъти заяви, че целта на Пекин е силна Европа и обща позиция срещу протекционистичните политики на САЩ. Изказването бързо обиколи света, защото бе направено в преломен момент за търговската политика на Америка. Президентът Доналд Тръмп вече упрекна и Европа, и Китай, за търговския им излишък. И даде ясно да се разбере, че

този дисбаланс повече няма да е в ущърб за американците

И ако Китай все пак реагира с понижаване на митата за внос на автомобили и с увеличен внос на земеделска продукция, то Европа продължава да дразни Тръмп с 27 процента износ в БВП на Стария континент.
Затова 9 дни преди срещата на върха ЕС - Китай в Пекин и седем дни преди разговора на Тръмп и Путин в Хелзинки, отношенията между досегашните търговски партньори Америка и Европа са нажежени до червено. И от остротата на декларацията в края на форума ще зависи и бъдещото разпределение на търговските сили в света.
Докато следим големите събития, за нас, българите, остава малкия, но основен въпрос - европредседателството си отиде, китайците дойдоха, а ние какво правим? Продължаваме да се саморазрушаваме или тръгваме напред. Отговорът е в полето на политиците.

Светлана Владимирова

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички