Църквата трябва да ползва и социалните мрежи като трибуна. Вярата трябва да се възпитава още в детска възраст. Това заяви в първата част от интервюто си пред "Стандарт" новият Видински митрополит Даниил. Той подчерта, че на новия си пост ще обърне най-голямо внимание на богослужебния живот в епархията му. "Във Видин джамията е срещу митрополията и ние ще живеем в мир", каза още дядо Даниил. Днес предлагаме втората от разговора с Негово Високопреосвещенство.
- Ваше Високопреосвещенство, какво бихте посъветвали човек, който е разочарован от енорийския си свещеник или че Бог не е изпълнил негово желание. Затова той казва, че повече няма да ходи на църква и ще си се моли вкъщи и няма нужда от богослужебния живот на Православната църква?
- Такъв смут има у много хора и това е пак поради недостатъчни просвета и църковен опит. Как може свещеник да ме лиши от това да отида на богослужение ! За много хора това е едно несъзнателно извинение да не отидат в храма. Но не се казва свещеническослужение, а се казва богослужеие т.е. служение, което е отправено към Бога.Свещеникът може да е недобросъвестен, но Бог е този, който извършва всяко едно тайнство в църквата. Бог е този, който отговаря на молитвата на прошенията на вярващите, а не свещеника.
Недостойни свещеници винаги е имало. Там, където обаче църковният народ е бил ревностен, където е имал желание за духовен живот – този народ се е преборвал и Господ е пращал там добър свещенослужител. Как може да кажем, че аз ще се моля вкъщи? Може ли вкъщи да извършваме св. Евхаристия? Не можем. Можем ли вкъщи да проявим на дело любовта към Бога, като ние не се срещаме с хората и няма съвместна молитва ? Църквата не е само на свещеника, тя е Богоустановена иституция, в която чрез службата на свещеника Божията благодат стига до хората.
Ние казваме, че свещеникът е такъв, а нима няма недобросъвестни държавни служители? Тогава ще кажем ли, че понеже този човек е корумпиран и затова от вкъщи ще си подписваме документите за нотариални актове или покупко-продажба ? Няма. Има официално установени институции, които имат власт. Господ е дал на църквата да свещенодейства, властта да се прощават греховете. Вкъщи кой може да ни каже: „прощават ти се греховете"? Никой не може да го каже това нещо. Ние можем да споделяме на приятелите си какво сме сторили и да искаме прошка, и те да ни я дават. Обаче Бог е този, който може да ги прости. Той е установил това да се случва чрез църквата. Затова ние без църквата не можем. Не можем без свещенослужителя, на който църквата му е поверила тази служба.
Когато не отидем на църква, не получим Божията благодат и тогава малко по малко охладнява сърцето. Проблемите ни притискат, обезверяването се увеличава и ето дяволът си е свършил работата, защото работата му е да ни отдели от Бога. Ние обаче сме взели извинение за себе си, че свещеникът е лош, но резултатът от всичко е, че ние сме се повредили.
Кое е редно да направим? Да запазим ревността към духовния живот, да спазим християнското си задължение и да не се отклоняваме от богослужението. Когато това нещо го сторят повече хора и съвестно изискват от свещеника, той или ще се засрами, или ще избяга или пък владиката ще го отстрани, ако има по-добър човек, когото да сложи. Това е начинът да се оправят нещата.
- Някои хора казват, че Северозападът е забравен от Бога ?
- Ако отидем и видим в какви пустини са се заселвали толкова светии като св. Йоан Рилски например. В тази рилска пустиня няма нито къде да посееш, нито къде да живееш, а той там се заселва. Можем ли да кажем днес, че Рилският манастир е едно място, забравено от Бога? Толкова хора ходят там и такава благодат се излива на това свято място!
Знаем каква роля е играла Видинска епархия още от основаването на самостойна Българска църква. Можем ли да кажем, че този край е забравен? Не ! Ние сме забравили Бога. Бог не ни забравя. Той присъства и чува нашите молитви навсякъде и е готов да откликне. Обаче да кажем, че едно място, където има толкова много православни християни, е забравено от Бога, това по-скоро ще означава, че ние сме забравили Бога. Затова ще се обърне по-голямо внимание на богослужението. Сам Господ е казал: „който идва при Мен няма да го изпъдя вън". Той сам е казал търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Ето в този „забравен" край нека похлопаме на тамошната врата и да кажем: „Господи, помогни". И да видим Господ няма ли да помогне ? Ще помогне естествено. Затова трябва да имаме повече дръзновение и да се укрепим във вярата. Бог е с нас и след като Той е с нас кой може да бъде против нас? Как можем да кажем, че този край е забравен от Бога? В никакъв случай.
- След като вече сте избран за митрополит на такъв висок пост ще трябва да правите и компромиси в един или друг момент. С какво обаче не бихте направили компромис?
- Никога не бих направил компромис с вярата и Господ винаги да ми дава разум, да ме пази и да ме подкрепя в това отношение. Думите, които Господ е казал са ясни: „Който наруши една от най-малките тези заповеди, най-малък ще се нарече в Царството Божие". Виждаме в историята на църквата как светците ревностно са отстоявали вярата, защото само чрез вярата имаме достъп до Бога.
Казваме, че и дяволът чете евангелието. Когато изкушавал Господ в пустинята, му е цитирал части от св. Писание. Но по този начин, по който на него самия му отърва. И спазва това, което на него му отърва. Затова компромис не бива да се прави с начина, по който Православната църква проповядва вярата, защото това е нашата гаранция за вечен живот и спасение. Ако ние отстъпим от това означава, че сме отстъпили от Бога. Когато отстъпим от Бога какво ще намерим? Наскоро в един сайт прочетох мисли на един наш писател от миналия век, който казва така: „Човек, когато загуби съвестта си, намира злато и сребро". Ето с това не искам да правя компромис заради материални неща, конюнктурни течения или политически натиск. Защото аз съм расъл в такава среда и знам какво означава поради идеологията да забраняват на хората да изповядват вярата. Заради това с тези неща компромис не бива да се прави, защото, пак ще кажа, губим своето спасение. И отпадаме от Бога по този начин.
- Вашият избор и въдворяване съвпадат с подготвителните недели на Великия пост и с началото на самия пост. Какво бихте казали за поста, за молитвата и най-вече очакването на Възкресението Христово?
- Великият пост е особен период в живота на църквата. Казваме, че Христовото Възкресение е празник на празниците. Именно затова на този празник е отделено толкова голямо внимание да се подготвяме дълго време за него. Св. ап. Петър казва, че тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. Ние сме пришълци на земята и с това послание църквата се обръща към всички нас: „Братя, нека насочим поглед към възкресението на Христос. Христос възкръсна от мъртвите и ни призовава към вечния живот. Хайде да потеглим". Ние желаем да стигнем до възкресението и постът е една подготовка за това нещо. Това е една реалност – църквата, благодатният живот, който е у Бога, който Бог дава, на онези, които го търсят. Ние не можем да вкусим от тая радост, ако не потърсим начин да изгладим взаимоотношенията си с Бога. Постът е една духовна борба, едно духовно упражнение. Когато се смиряваме, ние не постъпваме тъй както на нас ни се иска, а постъпваме тъй както църквата ни призовава. И човек не бива да се плаши. Нека първо види как се прави поста и когато вече се поукрепи духовно, че и това е за него също възможно и след това да видим къде са ни желанията, къде са радостите ни и да ги сравним тъй ли е богоугодно и тъй ли Господ казва къде да бъде сърцето ни. В материалните неща или в Царството небесно и в Неговата правда? И вече мъничко по мъничко ще видим онова, което ни пречи и за онова, което ни изобличава съвестта да отидем и да го изповядаме. А духовното очистване е изповедта. Тогава снемаме от нас тази тежест, която е преграда между нас и Бога. И тогава вече малко по малко с поста, с молитвата, с доброто взаимоотношение между нас, в семейството, в училище, на работа. Човек, когато оправи отношенията си с хората, прави една подготовка и тогава ще изживее радостта. Тогава ще видим промяната, която ще настъпи у нас, защото християнинът очаква с радост Великия пост. Онези, които имат някакви смущения нека потърсят съвет, нека се посъветват с други хора, които постят. Нека отидат при свещеник да питат какво е необходимо и да се престрашат, да започнат. Господ е казал, че с пост и молитва демоните излизат от нас. Тогава вече виждаме и каква е силата на богослужебния живот. Каква е силата, с която църквата разполага да се бори със слабостите, с грешките на хората и по този начин неминуемо ще станем по-добри. А започнем ли промяна към добро цялото ни общество ще се подобри. И какво по-хубаво и радостно от това Пасха – Възкресение Христово колкото може повече хора да се поздравим искрено и чистосърдечно с големия поздрав Христос Воскресе. Това е нашата цел. Затова и пожелавам на всички да обърнат внимание там на какво ин призовава църквата и че поста не е само някаква диета или самоизтезание, което християните правят. Но да насочат поглед към възкресението и да разберат, че това е една реалност – ние също да бъдем участници в това възкресение. Великият пост е средство, за да участваме и ние в тази велика радост. Пожелавам я на всички !
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
