Двама художници – Красимир и Мария Слабакови, са най-благославяните хора във Фазаново. По-големият син на незабравимия Петър Слабаков следва завета на майка си Стефания: в селото да няма нито един гладен човек. Затова той и съпругата му всеки месец инвестират не само съчувствие и съпричастие, но и по около 400 лева, за да осигурят хляб за народа. Носят го от Царево, което е на 15 километра от мястото, където се развива действието. Красимир и Мария го поръчват, опаковат и доставят с автомобила си – всеки ден до всяка врата във Фазаново. Когато през зимата пътищата стават непроходими, в благородното предприятие се включват още хуманисти – като Марин Костадинов от кметството, който разчиства улиците и носи хляба на най-възрастните жители. „Всички са много благодарни – постоянно ни носят домашни яйца, зеленчуци от градините си, ракия от избите си“, разказва Красимир. Според него и Мария в България има достатъчно заможни персонажи, за да няма ненахранени – просто се иска малко хуманност и повече организация. Засега целта им е хлябът да бъде споделен поне из Странджанския регион – така пише и върху специално изработения етикет. За да се знае, че тук не става дума за подаяния, а за човещина. А опаковката е с изречения от разказа на Чудомир „Старият вестник”. Красимир е наследил не само чувството за хумор от големия актьор, но и неговия нрав – да казва всичко едно към едно, да няма излишни любезности в общуването, да не се спестява истината за силните на деня.
Слабакови обаче не спират и да творят. Дърворезбите и скулптурите на Красимир са купувани не само от БГ колекционери и галерии. Дълги години той и Мария живеят в Щатите. Слабаков, който е от първия брак на големия актьор и е негово същинско копие, преди време е сред най-оборотните майстори в Лос Анжелис. В началото на 90-те работи в имението на световния дизайнер Джани Версаче. „Беше уникален артист. Гениален художник. Изключителен сценограф – това беше специалността му. Докато работех по дизайна на интериорите, той дострои обсерватория към една сграда!”, връща лентата Красимир. Мария пък е царица на ювелирните творения. Двамата се запознават на кандидатстудентските изпити в Художествената академия – оттогава не са се разделяли. Единодушно решават да емигрират в Америка, когато у нас започва първоначалното натрупване на капитала, а мутренската действителност трови по-чувствителните души. „Не се бях прибирал поне 5 години. Когато се върнах за първи път, баща ми каза: Добре, че те няма – иначе със сигурност щеше да пребиеш някого и да те вкарат в затвора. Идиотско време“, разказвал е Красимир. Мария също е много бойна дама, която не се огъва пред живота – нито по света, нито у нас. Докато са в Щатите, забравя, че има диплома от Академия и работи абсолютно всичко. Особено добра се оказва като крупие в казино. Но след 20 години в Америка носталгията побеждава. И те се прибират – във Фазаново, където е живяла Стефания, първата съпруга на Слабаков, уважаван литератор, жена с изключително богата култура, с усет към красотата във всичките й измерения, която разпалва фантазията и прави живота на всички около нея интересен. Въпреки раздялата си със Слабаков, никога не казва лоша дума за него, а винаги си спомня интересни случки от съвместното им битие. Тя е тази, която му чете на глас от учебниците, за да завърши той университета във Варна, и обсъжда с него ролите му. Стефания ражда на Слабаков и дъщеря – Боряна, виолончелист в камерен ансамбъл „Дианополис” в Ямбол, където повече от 35 години тя и съпругът й работят за популяризирането на камерната музика в България и Европа. Техният син е оперният ас Георги Султанов. А днес името на Боряна носи племенницата й – фотограф и уеб дизайнер.
„Животът е лотария“, е сред основните принципи на Красимир, наследени от Слабаков. Днес той и Мария имат ателие в Лозенец. Художникът „си чеше крастата“ с още една страст – събира стари радиоприемници, грамофони, транзистори, касетофони, антики... Има 70 довоенни радиоапарати, като е реставрирал половината от тях. Мечтае един ден да направи музей. „Да затрием нещо е много лесно - и да го забравим. Но нищо не продължава напред, без да е имало нещо преди него“, твърди Красимир. Преди време с Мария дори издали местен вестник, който успял да излезе в 50 броя. Но заради трудностите при производството на хартиен вариант, идеята се трансформирала в откриването на местна радиолиния. „Успях да се сдобия с излъчвател, пробите са направени“, разкрива художникът в БНР. „Гордея се предците си, не се срамувам от себе си, гордея се с децата и с внуците си. Мисията ми е изпълнена. Но само дето добро в хората няма. В нас се таи по един лош човек, на когото, ако не дадем път, преживяваме по-достойно дните си“, сподели философията си Слабаков пред БНР.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
