Мариан, която прослави Дьолакроа

Не можах да се бия за Франция, но рисувам за нея, казва художникът, който охранявал Лувъра по време на Революцията
Днес в гипсовите отливки намаляват гърдите на Свободата, един от моделите е Летисия Каста

"Не се сближавай с хора, чиято съвест е прекалено гъвкава". Това е житейското кредо на един французин, чието име се свързва с всяка барикада, макар той да не е бил там нито веднъж.Неговото име е Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, по-известен само като Йожен Дьолакроа, който се превръща в емблема на революцията с картината си "Свободата води народа". За първи път Париж настръхва от неподправения реализъм на изобразена жена с голи гърди, която води масите, а пред нея стоят представители на няколко съсловия и няколко трупа.Твърди се, че Дьолакроа не стига до идеята за картината много бързо. Донякъде дори е възможно да е използвал предишни свои скици на освободената жена, която повежда масите. Според изкуствоведи тя доста наподобява нещо в неговите гръцки картини, правени преди това. Изследвания проверяват дори дали той не е използвал своя по-стара картина, за да нарисува новата в духа на времето. Не откриват нищо, освен че полата на Свободата в предишния ескиз е била малко по-широка, а гърдите й - малко по-малки. Очевидно Дьолакроа е направил множество скици на богинята на свободата, която народът нарича "Мариан", преди да започне да я рисува.А как се случва всичко това, след като Йожен винаги е бил много добре поставен сред аристокрацията? Когато избухва Юлската революция, Дьолакроа не е от първите, които хващат оръжието. По онова време

той е имал доста добри позиции в двореца

и на практика някои от неговите картини са откупени там. Затова и той, заедно с негови колеги, вместо да хванат оръжие от едната или другата страна на барикадата, започват да дават дежурства, охранявайки Лувъра от страх той да не бъде подпален и заедно с него да изчезнат най-значителните произведения до този период. По-късно негови колеги се шегуват, че е било доста трогателно - млади хора със саби и плащове обикалят Лувъра и говорят за изкуство, докато отвън се чува стрелба. Година по-късно Дьолакроа решава да нарисува прословутата "Свободата води народа". "Не можах да се бия за Франция, но смятам да рисувам за нея", обявява лаконично той.Дьолакроа рисува картината си през есента на 1830 г. Свободата - млада богиня с оголени гърди, хората наричат Мариан. Ако тя е съществувала като модел, днес тази страница е затворена. Макар че, след като й е правил толкова много скици, е логично да предположим, че Дьолакроа е познавал подобна дама. А в онези години да бъдеш модел на художник покрива поне дневните ти разходи - нищо, че после ще си Свободата.Творбата е показана за първи път през май 1831 г.

В началото има много остри реакции срещу прекомерния реализъм

в картината и голите гърди на "Свободата", която Франция решава единодушно да нарече Мариан. Имало е дори упреци към Дьолакроа, че не може да използва едно и също женско лице в различни картини, но след това те стихват.Картината е нарисувана за около 2 месеца и има размери 260 см - 325 см, нарисувана е с маслени бои. Изобразява богинята на свободата, разгърдена в боен плам, повеждаща народа по уличните барикади. В едната си ръка Мариан държи знаме, което днес е националният флаг на Франция, и мускет с байонет, а на главата си носи фригийска шапка. За пръв път картината е показана в Салон - официалната изложба на Академията за изящни изкуства. В онзи период за Западния свят това е най-голямото събитие в изкуството. Едно от децата, нарисувани на преден план,

вдъхновява Виктор Юго за образа на Гаврош

Картината предизвиква очаквания интерес като художествена творба, но има и остри политически реакции. Те са смесени заради събитията, които изобразява. Критиците се стремят да не навлизат в политическата спирала и да говорят само за цветовете и композицията, но и те са повлияни от политическите идеи в нея. Контекстът в този период все още е много силен, настроенията са все още много бурни, Франция ври и кипи в последствията от революцията.Правителството в Париж купува картината за 3000 френски франка с намерението да я постави в тронната зала на Люксембургския дворец, за да напомня на "гражданина-крал" Луи-Филип за Юлската революция, чрез която се възкачва на власт. Идеята обаче не се осъществява.Поради следващи разклащания на властта, на Дьолакроа все пак е позволено да изпрати картината на съхранение при леля си Фелисите, за да я предпази от унищожението от тълпи, нахлуващи в Лувъра. По-късно платното е изложено за кратко през 1848 и 1855 г. През 1874 г. картината най-сетне намира своя дом в Лувъра, където и до днес изкуствоведи обсъждат особената сплав, която тя съдържа.Междувременно се появяват няколко по-особени трактовки на картината - отделни френски общини искат отливки на красивата "Свобода", която ще ги води. Позволено им е да ги направят, но миналата година една от тях поиска демонтаж на отливката, тъй като бюстът на "Свободата" бил прекалено голям и

това дискриминирало дамите с по-малък обем

Отново ще има отливка на "Свобода" във френската провинция, но за сметка на това след кастинг за модел е била избрана Летисия Каста. Тежко му на Дьолакроа, ако трябваше да избира Мариан с кастинг и обществена поръчка.