Точно преди 65 години в Южния Пасифик намериха "Джойта" - известният кораб- призрак, чийто екипаж и пътници изчезнаха без следа. Има много теории, които обясняват съдбата на изчезналите хора - те включват японски пирати, съветски подводници, бунтовници и наркодилъри. Но само една версия изглежда много убедителна - и тя има най-лошия край. Lenta.ru разказва какво е случило в района на Самоа през октомври 1955 г.
Организатор на последното пътешествие на "Джойта" бил млад новозеландски чиновник Роджър Пирлес. През март 1955 г. бил назначен за областен управител на Токелау, три островчета в Южния Тихоокеански регион, които административно се управляват от Нова Зеландия. Той се заел с ентусиазъм с новата работа. След години на стагнация, активният Пирлес с Оксфордско образование и пълен с идеи бил като глътка свеж въздух за местните. За сметка на това обаче бил арогатен и високомерен. След него винаги подтичквало момче с чаша и чинийка и при първата молба на Пирлес, веднага му принасяло.
Назначението на Пирлес го сварило в архипелага Самоа, който е на 450 км от Токелау. По море такова разстояние се взима за няколко дни. Проблемът бил, че в Токелау не общували редовно със съседите си. Кораби плавали рядко, а на островите липсвали лекарства и храна.
Пилес се нуждаел от кораб и го е открил. В самоанския град, където живеел, корабът „Джойта“ стоял с месеци. Пирлес го избрал за първото си пътуване до Токелау и се надявал, че оттам нататък ще се движи редовно между островите. Правителството не било сигурно в избора на яхта, но дало разрешение за два курса.
Холивудска следа
"Джойта" бил построен през 1931 г. по поръчка на холивудския режисьор Роланд Уест. Тогава била луксозна яхта, облицована с дебели борови дъски, тиково дърво и най-съвременно навигационно оборудване.
Четири години по-късно обаче Уест попаднал в центъра на огромен скандал, свързан със смъртта на любовницата му - филмовата звезда Телма Тод. Тя умряла случайно, но мнозина смятали, че в нея има пръст Уест. Той решил да се отърве от лодката и я продал. През октомври 1941 г., малко преди атаката над Пърл Харбър, „Джойта“ е превърната във военна лодка и изпратена да пази Хавай. Там тя останала до края на Втората световна война. След това корабът бил продаден на рибарска компания, която я преоборудвана, покрила я с корк, което я правила почти непотопяема. Корабът обаче се оказал нерентабилен за този бизнес, отново сменил собственика си и през 1952 г. станал собственост на 45-годишен професор по антропология от Хавайския университет. Всъщност, професор Луомала купил "Джойта" за любовника си - опитен капитан Томас Милър. Той бил наследствен морски вълк, от 14-годишна възраст служил в Британския търговски флот, преминал през войната, след което се преместил на Тихоокеанските острови.
Милър нещо не разбирал от риболова, така че успял дори по-малко от предишните собственици на "Джойта". След няколко неуспешни риболовни експедиции, той свършил парите и останал в Самоа, в град Апия. Предложението на Пирлес било изгоден начин да подобри благосъстоянието си.Не разполагал с пари нето за ремонт, нито за гориво. Живеел в бедност, но се надявал да забогатее с яхтата. Не искал за нищо на света да се разделя с нея.
На 1 октомври 1955 г. властите в Нова Зеландия дали на разрешение на Пирлес за пътуването. Той се похвалил пред брат си в писмо, в което пише: „Ще се върна от Токелау с „Джойта“ след десетина дни. За мен това е голяма морална победа, защото търся начин да пътувам и правителството още се колебае“.
Финансовата част на плаването поела фирмата E.A. Coxon Company, която търгувала с копра (изсушен кокосов пулп, от който се прави масло), но поради липсата на кораби експортът е силно ограничен. Представители на компанията - 66-годишният Джордж Уилямс и 40-годишният Джеймс Уолурк се присъединили към екипа за плаване и платили цялото необходимо гориво за курса до Токелау и обратно.
Бъчвите за гориво били натоварени заедно с лекарства и торби с брашно, захар и ориз за жителите на Токелау. „Джойта“ била напълнена и с керосин, капан за мишки, алуминиеви ленти за защита на кокосовите палми от гризачи, покриви за болницата и дървен материал.
Междувременно Милър събирал екип. Значителна част от новите моряци били туземци от Токелау, които работили на острова, наети от китайски бизнесмен. Милър успял да убеди да се включи и един индианец на име Чък Симпсън. Носели се легенди за побоищата на този 28-годишен мъж в Самоа. След като се устроил на острова, той си намерил жена и се променил. Съгласил се да тръгне с Милър, но го предупредил, че е за последен път.
Освен 16-те члена на екипажа, осем пътници се качват на яхтата, сред тях е и ирландския доктор на име Алфред Парсънс. Той живеел в Ню Йорк, но дошъл в Апия, за да спечели бързи пари. Последният пътник е бил прибран час преди отплаването. Това бил 22-годишния Джоузеф Перейра, който трябвало да отиде на Токелау, за да ремонтира радиооборудване.
„Джойта“ никога не била толкова пренаселена и натоварена. За да стане малко по-просторна, Милър решил да остави единствената лодка на Самоа, десет души да влязат в каютите. Останалите трябвало да прекарат нощта под брезента. Тъй като нямало друг транспорт, хората се съгласили.
Пет седмици на несигурност
На 2 октомври 1955 г. всичко беше готово за отплаване. Екипажът и пътниците се качили на борда, а „Джойта“ се отправила към Токелау. Когато обаче изпращачите си отишли, единственият двигател започнал да дими и излязъл от строя. Наложило се на гребла яхтата да се прибере в пристанището. Ремонтирали я цяла нощ, а когато пак отплавала, нямало кой да маха за сбогом.
Със скорост от 5,5 възела, „Джойта“ трябвало да пристигне в Токелау за 47 часа. Когато обаче тя не се появила навреме, островът вдигнал тревога и поиска военна авиационна помощ. На следващата сутрин, пилотите започнали да търсят изчезналия кораб от въздуха. След седмица, когато нищо не открили, спасителната операция била отменена.
"Джойта" била намерена пет седмици по-късно. На 10 ноември 1955 г. капитанът на търговски кораб забелязал силно наклонен кораб да плава близо до Фиджи. За да стигне до тази точка, „Джойта“ се еотклонила от маршрута на почти хиляда километра и то не на север, където се намира Токелау, а на югозапад - към Фиджи.
Било тихо и тъмно на кораба. Моряците обърнали внимание, че е повреден покрива на кабината. Когато водата била изпомпана от "Джойта", се оказало, че няма хора на борда. Всичките 25 души изчезнали безследно. Спасителни салове и жилетки също липсвали, както и навигационното оборудване, включително хронометър. Странното било, че липсвали не само малките неща, които всеки веднага е можел да си вземе. Липсвал товара на кораба - трупи, керосин, храна и други стоки. Не е толкова лесно да се справите с 70-килограми бали, особено при спешни случаи.
Когато беше намерена яхтата, съдбата й не само не се изяснила, а породила безброй въпроси. Цялата околност говорила само за това, още повече, че подобна мистерия имало едва през 1872 г., когато в Атлантика намерили кораба "Мария Селесте" без хора на борда.
Количеството гориво в резервоарите показвало, че двигателят е работил около 40,5 часа - „Джойта“ би трябвало да е на 50 километра от дестинацията си. Хиляда километра в посока Фиджи, корабът явно е преодолял със счупен мотор - по волята на вълни и подводни течения.
Съдейки по позицията на превключвателите, инцидентът, довел до смъртта на "Джойта", се е случил в тъмното. Освен това се оказало, че някой е успял да включи бордовата радиостанция и да я настрои на вълна, която предава сигнали за бедствие. Усилията били напразни: поради дефектна електроника никой не чу посланието.
Изглежда хората са напуснали „Джойта“ почти веднага. Ако са останали няколко дни, те са се нуждаели от храна, но месото в хладилника и питейната вода били недокоснати. Освен това на кораба не са намерени бележки. Очевидно, екипът и пътниците на "Джойта" не са имали време за това.
Но защо толкова са бързали? Благодарение на товарите и празните бъчви той не е потънал, дори и след като се е напълнил с вода. Мистерията се засилила.
Пирати и подводници
Първата версия на смъртта на „Джойта“ е предложена от моряците от кораба, който я открил - те вярвали, че е катастрофирала в друг кораб. Хипотезата отпаднала след проучване на корпуса. Оказало се, че няма следи от сблъсък.
После се пуснала версията, че хората от "Джойта" били отвлечени от съветска подводница. Не било лесно обаче да се повярва, въпреки че времето било в разгара на Студената война. Защо и на кого можело да са му нужни жители на полузабравения остров?
Пиратските версии били също много популярни. Един от британските таблоиди дори предположил, че имало скрити наркотици. Според друга версия, корабът бил атакуван за 1000 лири, които Уилямс е носил, за да купи копра. През 1955 г. това била доста сериозна сума.
Управителят на Фиджи дори получил странно писмо от човек, който твърдял, че е епископ. Той намекнал, че хората са на Соломоновите острови. Те всички били "добре излекувани от рак и туберкулоза", а епископът по чудо ги е отнесъл там.
Според някои версии виновни били японските рибари. Легенди се носели как японска лодка се е сблъскала с „Джойта“ и потънала, когато екипажът и пътниците я пресекли. През ноември 1955 г. Фиджи Таймс публикува статия, в която се твърди, че японците са убили всички на борда на "Джойта", за да се отърват от ненужните свидетели. Друга версия била, че сред рибарите имало бивши японски войници, които продължавали да търсят врагове.
"Нито една от предложените версии, включително сблъсък, експлозия, земя, пиратство и бунтове на борда, не е подкрепена от факти," признава по-късно Ню Йорк Хералд. Според изданието по -вероятна била естествена причина - гигантска вълна, която отмила всички хора зад борда, торнадо или изригване на подводен вулкан.
Официалната комисия, която разследвала обстоятелствата около изчезването на хората от "Джойта" обаче предпочела по-прозаично обяснение. След като интервюирала експертите, тя заключила, че причината за инцидента е счупена охладителна тръба, през която водата извирала, а опитите за отстраняване на теча се провалили – помпите били безполезни.
В същото време обвинили капитан Милър за всичко. Той знаел, че само един двигател работи, че радиостанцията е повредена, че спасителната лодка останала в Самоа, но все пак е излязъл в морето. Ако не бил той, трагедията можело да бъде избегната.
Съмърсет Моъм и племенникът
Официалната версия обаче не обяснява защо хората са избрали да напуснат кораба, който не може да бъде потопен. Сред липсващите бе Милър, който добре знаел, че на сала има по-малък шанс за оцеляване. Един от бившите му моряци твърдял, че Милър многократно му е разказвал за неуязвимостта на кораба си и се заклел, че няма да го остави при никакви обстоятелства.
Същият въпрос измъчвал и главният разследващ. "Не знам какво може да го е накарало да напусне кораба. Не вярвам, че го е направил", казал той.
Племенникът на големия писател Съмърсет Моъм - Робин Моъм, се опитал да намери решение. Той посетил Самоа и Фиджи, говорил с хора, които познават Милър и през 1962 г. публикувал книга "Мистерията на Джойта", в която представил свои версии.
Моъм подозирал, че Милър е сериозно ранен при катастрофата и е бил в безсъзнание или мъртъв. Причината може да е конфликт с д-р Парсънс, който е искал да напусне кораба, или с Чък Симпсън, който може би искал да се върне. За нараняванията и участието на Парсънс, според Mоъм, имало доказателства - превръзки и медицински инструменти са намерени на палубата на кораба.
По-късно обаче събеседници на Моъм се оплакват, че писателят е съчинил много от версиите- за огромната вълна, за това как моряците вдигат бунт, а лекарят организира евакуацията на пътниците на салове. На кораба остава само раненият Милър и верният механик, които скоро срещат смъртта в ръцете на коварни японски рибари.
Друг изследовател на „Джойта“ - Дейвид Райт, описва откритията си в "Разгадаващата мистерия на Джойта", която излиза през 2002. За разлика от Mоъм, целта му не е била да бъде привлекателна, а точна. Резултатът бил много по-скучен, но затова пък убедителен.
Версията на Райт до голяма степен съвпада със становището на официалната комисия. Той вярва, че катастрофата е настъпила на втория ден от пътуването, вечерта на 4 октомври 1955. Водата, минаваща през корозирана охладителна тръба, не е забелязана дълго време. Когато течът е открит, екипът се опитва безуспешно да го напълни. За да се облекчи кораба, товарът бил хвърлен зад борда. Но всичко било напразно. Наводненият двигател се сринал, а след това и спомагателния двигател.
Когато „Джойта“ започнала да буксува, пътниците и екипажът се паникьосалиа. Хората се страхували, че корабът ще се обърне и ще се удавят. Какво би могъл да направи Милър в такава ситуация? Райт вярвал, че капитанът е опитал да отстоява авторитета си с зареден револвер. Никой не знае как точно са се развили събитията, само резултатът е известен: въпреки възможните възражения на Милър, саловете са били изстреляни.
Само десет души могат да се поберат в тях - и то в най-добрия случай. Останалите вероятно е трябвало да скочат във водата и да сграбчат въжетата, вързани за саловете. Течението ги е отнесло по-далеч от кораба, и вероятно един от друг -без храна, без прясна вода. Едва ли някой е успял да издържи повече от няколко дни. Някой е умрял от жажда и изтощение, някой е застигнат от акули.
По време на операцията за търсене в първите дни след изчезването на кораба, на брега са бишли намерени парчета спасителни жилетки със следи от зъби на акула. Тогава не им обърнали внимание. Възможно е обаче това да е решението на мистерията на "Джойта".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
