„Писма до Ния, която не родих“ – новата книга на Димана Йорданова /“Жанет 45“/, е поетична проза, разтърсваща с жестокост, страдание и нежност. Авторката, която става все по-четена и известна, сякаш се е обрекла на най-бруталната откровеност, на която е способна жената – за да разкрие най-светлото и най-тъмното в себе си.
„Това е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга – паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс“, казва поетът драматург Елин Рахнев, който е редактор на Димана. Някои от текстовете в „Писма до Ния, която не родих“ са писани отдавна, а един от тях завършва така „Ще говоря за това след 10 години“. Авторката говори максимално директно за живота, за раждането, за смъртта, за страховете, за истините и полуистините, за смелостта, която никога не достига, за да бъдем напълно щастливи...
Говори и когато ужасно я боли. Неслучайно върху гърба на предишната й книга, „По гръбнака“, пак Елин Рахнев твърди: „Димана Йорданова е равно на Ейми Уайнхаус”. Всъщност тя изследва света през тъгата, но в характера й, в „аз“-а й няма сълзи – само любов и парадокси, извиващи се до абсурди. Самата Димана не крие, че вече много пъти е падала и също толкова често се е изправяла. Въздържа се от оценки за тук и сега, но е убедена, че е време битките да са най-вече за смисъла, а не за оцеляването.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
