- Искаме изява и на летните сцени, казва Марияна Арсенова, директор на Музикалния театър в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Мюзикъли се поставят при нас повече от 58 години
- Имаме дългогодишни традиции с фирмата на сър Уебър
- От лекарско семейство съм, но музиката е в гените ми
- Вдъхновяват ме две неща - сцената и любовта
- Г-жо Арсенова, споделете ни какво могат да очакват зрителите от новата музикална постановка "Семейство Адамс"? Кога тя ще бъде факт и къде ще бъде първата изява?
- Хората, които виждат с вдигането на завесата блясъка на сцената, всъщност не знаят, че процесът, предхождащ премиерата, е много дълъг, сложен и несигурен. Процесът по договаряне на авторските права е деликатна материя. За първи път си позволяваме да повдигнем завесата на предстоящи заглавия, преди да "държим в ръка" подписан договор. Огромното ни желание в тези тежки времена е да зарадваме нашите зрители и да поддържаме желанието им да очакват нови и интересни превъплъщения на нашата сцена.
- Защо се наложиха 2 години преговори, за да се осъществи въпросният мюзикъл? Каква беше цялостната ситуация при договарянето?
- Кореспонденцията продължава дълго, тъй като с фирмата, носител на авторските права, нямахме установен контакт до този момент. Преговорите за правата се подновиха отново в края на миналата година. По време на пандемията през месец март бяхме приятно изненадани, когато получихме запитване, дали все още, в условията на пандемия, продължаваме да проявяваме интерес към мюзикъла и ние категорично потвърдихме това. С нетърпение очакваме договор, с който Музикалния театър да получи правата за поставянето на "Семейство Адамс" за първи път в България.
- Големият успех на Музикалния театър миналата година бе световноизвестният мюзикъл "Фантомът на операта". Знам, че изискванията за получаване на правата върху него са изключително строги. Кое бе най-голямото предизвикателство при поставянето му на българска сцена?
- Да, изискванията за правата върху "Фантомът на операта" в действителност са изключително строги, но с фирмата на сър Уебър Музикалният театър има дългогодишни традиции и получаването на правата от нас, в крайна сметка се договори в изключително кратък срок. За нашия театър произведенията на А. Л. Уебър са творческа съдба - последното заглавие е "Фантомът на операта", но от 2000г. започваме с "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", през 2001 г. "Исус Христос Суперзвезда", след които на наша сцена са поставяни "Котки", "Евита" и "Булевардът на залеза". Предизвикателството беше предимно в техническите средства за неговата реализация - падащия полилей, илюзиите за пресъздаване на подземията и др.
- Голямото благородно съревнование миналата година между Операта и Операта бе с двата хитови спектакъла "Мама мия" и "Фантомът на операта". Кой го спечели?
- Музикалният театър е уникален и единствен на Балканския полуостров. Ние сме част от голямото европейско семейство на оперетните театри в Будапеща и Виена, Комише опера, Фолкс опера. Това, което ни свързва с групата на театрите от Бродуей и Уест Енд, са многобройните мюзикълни заглавия в каталога и историята на театъра. Мюзикълът, възникнал в началото на ХХ век, естествено намира своето място в театралния живот в България на сцената на Музикалния театър. Пластичните изразни средства, органичното вплитане на танци, пеене и диалог в оперетния жанр, изисква артисти, които владеят динамиката на действието съдържащо тези 3 компонента. В мюзикъла също се включват всичките тези характеристики, и това прави оперетния театър естествен приемник на този нов жанр, реформирайки традициите от класическите оперетни заглавия.
Мюзикъли се поставят на сцената на Музикалния театър от повече от 58 години, още през 1963 г., когато е първият мюзикъл "Бел Ами" от Кройдер. Следват 1965 г. - "Моята прекрасна лейди" - Лоу, 1970 г. - "12 нощ" от Димитър Вълчев, 1973 г. - "Човекът от Ламанча" - Мич Лий, с незабравимите Коста Цонев и Никола Анастасов, 1975 г. - "Случка в Уест Сайт" - Бърнстейн, 1998 г.- "Хелоу, Доли" - Джери Хърман, 2000 - Уебър с "Йосиф". Да не забравяме българските мюзикъли, които и сега намират своето място в нашия театрален афиш с нови постановки - "Двубой" и "Фалшификатори" - Димитър Вълчев, "Службогонци" - Парашкев Хаджиев.
Не случайно изброявам всички тези факти дотук. С Националната опера и балет действително установихме творческо сътрудничество. Но мястото на мюзикълните заглавия е категорично на наша сцена. Не само защото ние сме културен институт с национално значение за оперета, мюзикъл и модерен балет, не само поради изброените по-горе исторически и жанрови факти, но и защото нашите артистични трупи - солисти, хор, балет, през годините са обучавани и са изграждали синкретичните качества, необходими именно за оперети и мюзикъли - балетът пее, солистите освен, че пеят, изпълняват хореографии, не по-леки от балетните, извършват акробатични елементи в мизансцените и всичко това е плод на дългогодишен труд и традиции. Освен това, в желанието си да получаваме авторските права на хитови заглавия, и операта, и ние, изпадаме в ситуация на нелоялна конкуренция, създаваща се между два национални културни института в столицата, субсидирани от държавата.
- Как се справи Музикалният театър по време на карантината?
- Справихме се, спазвайки изискванията за противоепидемиологичните условия, планирайки евентуалните нови заглавия и пожелавайки си всички да преминем през тази ситуация по възможно най-безболезнения начин. Открихме сезона с блестящ концерт! Позволявам си да го определя с този епитет, защото интересът към него от публиката бе огромен и след като напълнихме залата (според изискванията 50% от зрителните места), вече определихме за него и нова дата, трета поред, на 28 октомври. Надяваме се следващата седмица, на 23, 24 и 25 октомври, да осъществим премиерата на "Принцесата на цирка" от Калман, с много илюзии, атракции и циркови номера. Ноември месец е месец на мюзикъла - от 6 до 15 - "Цигулар на покрива", а от 20 - 29 - "Фантомът на операта". Декември са традиционните детски "Зимни приказки в Музикалния театър", очакваните всяка година Коледно-новогодишни концерти и на 28 декември Новогодишен оперетен бал, за пета поредна година, в зала 1 на НДК.
- Помогна ли ви държавата и ако да - в каква посока и с какво?
- По време на тази ситуация, от финансиране по делегирани бюджети, ние преминахме на твърдо финансиране. Т.е. през цялото време получаваме своите трудови възнаграждения. Но за хората на изкуството най-важното е да имаме възможността да изявяваме своето творчество пред публика. Започнахме спектакли, спазвайки противоепидемиологичните изисквания, но за съжаление зимните месеци, които традиционно са най-силни при нас като зрителска посещаемост, са сложни в грипните ситуации. През топлите летни месеци, когато заплахата от вируса е по-малка, ние нямахме възможност да играем интензивно на открити сцени. По този въпрос сме разговаряли с Министерството на културата, и се надяваме да ни помогне да се урегулират афишите на летните сцени в страната, така че всички да имаме достъп до тях. Така както бе преразпределен огромния ни, и не само на нашия театър, преходен остатък от миналата година, да имаме и равни възможности за изява през всички сезони от годината.
- Музикалният театър бе сред първите, които отвориха врати за публика с отпадането на извънредното положение. Артистите канеха деца и родители на улицата, преобразени като герои от спектаклите. Върна ли се публиката Ви и какви мерки спазвате?
- Към това, което вече казах, мога да допълня -- с маска и през място, но "Вихрено и страстно" (както е заглавието на концерта, с който открихме сезона), спазвайки дистанция и употребявайки дезинфектанти навсякъде - и в корепетиционни, и зад кулиси и на сцена.
- Направихте най-красивите маски срещу коронавирус за актьорите - като бижута, целите в пайети: златни, сребърни, пъстри. Ваша ли беше идеята и може ли тя да се превърне в моден символ?
- Моден символ! (б.а.: усмихва се) Пайетите, блясъка и пъстрите цветове са символ на оперетата и мюзикъла! Идеята ми се роди спонтанно, по време на възстановителната репетиция на "Прилепът" - по принцип спектакъл пищен, весел и много действен. И когато тези от мизансцените, които не могат да бъдат със желаната дистанция, а маските не могат да са с "ежедневен вид" на сцената, решихме, че ще са в тон с атмосферата на бал! И така се получи - от притеснения за "дефект" - ЕФЕКТ!
- Нека поговорим за паралелите между реалния живот и сцената. Антиправителствените протести продължават вече близо 100 дни като оценките са тях на полярни. Мнозина от хората, които не ги одобряват, ги нарекоха фарс и оперета. Вашето мнение като професионалист какво е - какви жанрове наблюдаваме в момента на площада и в политиката?
- Неприятно е когато думата ОПЕРЕТА се използва като определение за нещо бутафорно и неискрено. Явно се използва от хора, които отдавна не са идвали на наши спектакли. Това са сложни класически музикални произведения, изискващи, както вече споменах изключителни актьорски и певчески умения, както и сериозна подготовка. Оптимизмът и веселото настроение на оперетния жанр не го прави несериозен, напротив, пародията, сатирата и критиката с усмивка на социални и политически проблеми са в основата на оперетната драматургия. А това, което се случва - протестите, е нормална реакция на недоволство при демокрацията. Но! Зная как може едно народно недоволство да се използва и да се яхне от вечно неудовлетворената посредственост и това да доведе до по-страшни последици. Така че всеки човек много трезво да прецени и да участва активно в избори, независимо кога бъдат проведени, за да има право да търси отговорност впоследствие.
- Вие сте от лекарско семейство, имате специалност по акушерство. Как музиката надделя в живота Ви?
- Наистина съм от лекарско семейство. НоЕ още моята баба като девойка е била лауреат на конкурс по поезия и е свирила на мандолина. Моята майка - лекар, е била като студентка солистка, алт, на академичния хор, моят вуйчо, нейният брат, криминалист, е бил артист в Московския академичен театър. Така че, явно съм нямала избор! (б.а.: отново се усмихва)Генетиката и Божията воля са надделели при мен!
- Наричат Ви "Човекът Музикален театър" - директор сте, продължавате да играете, отговаряте за всичко и най-вече вдъхновявате колегите си. Коя роля е най-тежка за Вас?
- Ролите са на сцената! Отговорността да си директор не е роля! Аз не бих я нарекла тежка! Приемам я с цялата си любов към жанра, театъра, колегите! Не мога да си представя да се пестя или да върша нещо половинчато и повърхностно! Затова пък страдат всички мои близки! Но се надявам, че ще ме приемат такава, каквато съм, защото мисията да управляваш Национален културен институт, не се дава на всеки!
- Не малко пъти сте споделяли, че на сцената се чувствате най-вдъхновена. Какво друго обаче Ви вдъхновява, освен оперетата и сцената?
- Любовта!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
