Известният актьор Вельо Горанов, който почина на 74 навръх Коледа, в продължение на два месеца е бил в болница. От театър „Сълза и смях“ обаче не съобщават причината за смъртта му. Той от създателите на студио „Пантомима“ и на театър „Движение“, който ръководи до закриването му през 1994-та. Сред пантомимните му спектакли са „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.
Роден е на 22 януари през 1946 година в Стара Загора, завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971-ва в класа на Боян Дановски. Играе в Плевен, в театър „София“ и „Сълза и смях“, където до последно е заместник директор.
Има роли в над 40 филма – „И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в сериала „Фильо и Макензен“ (1979).
„Пантомимата идва от древността и винаги ще живее. Мнозина от моите студенти във ВИТИЗ разнасят това изкуство в Германия, Австрия, Испания, Франция, Холандия… Реших, че трябва и аз да започна отново да играя в собствената си страна. Трябва да направим нещо срещу това систематично оглупяване на българина, което сякаш става по определен план. В небитието е Шекспир, хранят хората с клюки, със скандали, а безсрамното ровене в чуждия живот се представя като изкуство“, казва Вельо Горанов пред вестника на сънародниците ни в Чикаго „България сега“.
Историята на българския Марсел Марсо звучи невероятно. През мътните години на сивата икономика купува машини за производство на касети – печели луди пари, но не забогатява. Вельо е разказвал, че е един от първите видео пирати – купува ги в странство по време на турне, а ги внася у нас, като ги крие в прожекторите. Дава ги за превод и ги пуска в обръщение. Но заради интриги със съдружниците си, изведнъж се превръща в следствен. Взимат му международния паспорт и не може да работи из Европа, където изкарва добри пари с всяко представление. След ужаса „Индиго“, при който в навечерието на Коледа загиват деца, той дори няма право да прибере шапитото си на театър „Движение“ от стадион „Юнак“ заради делото, което се води. Толкова силно преживява и човешката трагедия, и собствения си провал, че се пропива. Като клошар събира желязо и хартия, за да изкарам някой лев, който веднага отива за ракия. Когато се взима в ръце и изкупува обратно театър „Движение“, се оказва, че срещу кредит от 2 милиона, трябва да върне 16 заради лихвите.
Вельо Горанов е човекът, който спасява Наум Шопов от безработица. Той назначава великия актьор в театър „Движение“, след като Васил Стефанов го уволнява от Народния. Тогава се ражда и култовата постановка „Крал Лир“. А професор Юлиан Вучков пък спасява Вельо, когато му готвят комплот на Художествен съвет и искат да го свалят от сцената – и като актьор, и като режисьор, и като продуцент. Междувременно Горанов боледува от вирусен хепатит В, щитовидната му жлеза спира да работи, страда от диабет и високо кръвно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
