С немския оперен критик Клаус Биланд
- Неговият портрет са думите на Шопенхауер: Бурята на страстите и патосът на чувствата
- Маестрото събра у нас вагнерианци от над 15 страни
Бурята на страстите и патосът на чувствата. Tова са думи на Артур Шопенхауер от неговото съчинение "За метафизиката на музиката". Струва ми се, че тази блестяща метафорична фраза на големия философ ни дава най-точния портрет за Пламен Карталов - една уникална фигура от съвременния ни културен живот. Неизтощимата му енергия, непоколебимата му воля и несекващото му творческо вдъхновение десетилетия наред радват и вълнуват публиката у нас и в чужбина. Диапазонът на духовните търсения на твореца е извънредно широк - от постановки на оперни произведения от най-ранните композиторски школи на Монтеверди, Пърсел, Галупи с основания от него още като студент първи камерен оперен театър в България до монументалните му спектакли на открито в Италия, Бразилия, Гърция Хърватска, Словения, България и др. От автори като Стравински, Бърнстейн, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Волф - Ферари, Маскани, Глук, Мусоргски, Чайковски, Холминов и много други от
европейската музикална съкровищница
до титаните на различни поколения на българското композиторско творчество - Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков, до взривяващите, поставени за първи път у нас мюзикъли "Цигулар на покрива, "Мама миа", Клетниците" и др,
Но истинската буря на страстите и патосът на чувствата се разгръщат от режисьора през последното десетилетие с работата му със Софийската опера, когато последователно поднасят за първи път на българската публика гениалната тетралогия на Рихард Вагнер "Пръстенът на Нибелунга" - един от най-грандиозните проекти на първият оперен театър на България - национална културна институция, със световно значение и признание за последния половин век. И не само с цикъла от четири опери на тетралогията, "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете, следват ги още две от Вагнеровите първи изпъления за България "Тристан и Изолда","Парсифал" , а също за първи път и отново в Софийската опера - "Електра" от Рихард Щраус.
Неслучайно редица водещи чуждестранни музикални критици, диригенти и композитори подчертават един нов златен период за Софийската опера, че нейните Вагнеровите постановки биха били гордост за най-големите европейски и световни сцени. Доказателство за това са и международните участия на националният ни оперен театър с гастроли в програмите на "Фестивал Любляна", Словения, баварският фестивален театър във Фюсен, Германия, историческата сцена на Болшой театър в Москва, Русия. Не можем да пропускаме
седемте гастрола на Софийската опера в Япония
с избрани специално заглавия, главно в режисурата на Пламен Карталов
В периода на подговка и неколкократно представяне на тетралогията пет пъти от 2010 г. до 2017 г., виждаме как във всеки сезон се нажежава общественото културно пространство както у нас, така и в чужбина, и с другите опери на Вагнер "Тристан" и "Парсифал". Специално в София пристигат вагнерианци от над петнайсет страни: Германия, Австрия, Русия, Холандия, Дания, Швейцария, САЩ, Австралия, Южна Африка, Украйна, Англия, Хърватска, Уругвай, Турция, Аржентина и др.
За големия успех на постановките на Софийската опеа има огромен принос големият Вагнеровия специалист и световно известен вокален интерпретатор, корепетиторът Рихард Тримборн. Маестрото работи седем последователни години с повече от петдесет певци, избрани от Пламен Карталов за работа с него. Щастлив от резултатите Рихард Тримборн многократно отбелязва изключителното качество на певците на Софийската опера. Той посочва, че Вагнеровата тетралогия, както и другите драми на Вагнер, в режисьорския прочит на Карталов са истински апогей на изкуството, защото са усетени дълбоките митологични и философски измерения на този паневропейски проект, основаван на старогръцката, римската и германската митология.
Дитмар Полачек, известен музикален критик от германското списание "Опернвелт", допълва, че Пламен Карталов поставяйки Вагнеровата тетралогия е "извършил нещо невъобразимо, нещо за което не достига и най-високата оценка".
Новаторската, революционно-режисьорска концепция се състои в това да покаже дълбокия философски характер на Вагнеровата музика и драматургия, да разкрие невероятната хармония на музика и поезия, на митология и съвременно звучене, за да усетят днешните зрители космическата безкрайност и величие на Вагнеровите послания. Режисьорът споделя и следва Вагнеровото понятие за гезамткунстверк, тоест цялостно произведение на изкуството. Модерният музикален театър с неконвенционалните си средства е призван да разкрие пред зрителя фантастичния реализъм на Вагнеровата драматургия. Разбира се, за това се иска режисьорът да има не само голямо въображение и тъй рядко срещащото се при този тип творци дуенде или божествено вдъхновение, но и къртовска работа по организацията и осигуряването на ресурси на цялостния проект, за да зазвучи той съизмеримо със световните образци и като един хармоничен артистичен ансамбъл.
Целият екип на режисьора успява да постигне интеграция на сцената с променящи се на принципа на кинетична виртуозност декори, с професионалното изпълнение на петдесетината най-достойни и то само български певци с вагнерови гласове, но играещи и като истински драматични актьори. Може би ключът към успеха се дължи на способността за висока степен на абстрактно мислене и това помага да се обхване грандиозния Вагнеров замисъл като цяло, както и детайлизираната и фина работа с артистите. Световната и българска музикална критика изтъква приноса на Пламен Карталов като новаторство и нови форми на представяне на музиката на Вагнер като театър на големи идеи. Тук трябва да посочим и развитие на мениджмънтско и продуцентско мислене, от камерните форми до мегапроекти на открито със създаването на нови културни пространства като "Сцена на вековете", "Опера на площада", "Опера в парка" "Опера на върховете - Белоградчишки скали", пещера "Магура", за която е създаден пърформанса "Вагнер-Магура".
Всъщност българските постановки на Рихард Вагнер в Софийската опера са
хроника на един изумителен подвиг
и неоценим принос към съвременната българска и европейска култура.
Преди три години паралелно с Вагнеровите опуси, Софийската опера поднесе на публиката една нова своя внушителна сценична визия на операта "Янините девет братя" от Любомир Пипков. Тя следваше отпечатаните в научно изследване режисьорски ракурси върху великата опера на композитора. Те като в огледало се съизмерваха в уникален набор от хроника и оценки на музикалната критика за първите постановки на Пипковата опера през 30-те години на миналия век. Това е и епохата "Родно изкуство", онзи духовен барометър, който дава импулс за новата интелектуална траектория на България и в нея се заквасва новата енергия за истински взрив на велики примери на хора на духа и изкуството. Това е и сила и кипеж за модерно творчество на българските творци.
Сега, след бравурното десетилетие на Софийската опера, посветено на магията на Вагнеровия театър и представянето на целия корпус от Вагнерови драми на Софийската опера пред българската публика, маестро Пламен Карталов събира в пореден внушителен том всичко, свързано с благородната лудост и магия по поставянето на тези спектакли. Книгата "Моят Вагнер със Софийсата опера" е структурирана в десет глави, които проследяват детайлно хронологията на работата върху Вагнеровите музикални драми, блестящите им постановки в България и чужбина, преминали със зашеметяващ успех и високо оценени от публиката и световната музикална критика.
Проследява се работата по отделните постановки по години и ние виждаме как Пламен Карталов непрекъснато разгръща и доразвива своята сценична енергия. Работата по постановките се превръща в постоянно врящо действие в бушуващия и безбрежен океан от звуци във визуално дейстие. Защото главната цел на маестро Карталов е да покаже на зрителите сценичния полифонизъм на действието, да разгърне философската и психологическата архитектоника на сценичния стил и да подчертава непрекъснатото развивитие на функцията на сценографията, костюмите, осветлението, и всичко това в подчинено на Вагнеровата музикална драматургия хомогенно цяло.
Пламен Карталов, и неговата режисьорска палитра в цялостното му творчество и сега са марка на авторски действен кинетичен динамизъм на действието, следвайки принципа си и кредо на портретуване в непрекъснатост на идеи и детайли, фентъзи мизансцени и вълнуващи сценични послания, за да създаде последователност от сцена към сцена, и от действие към действие. И всичко това е в името на главната цел - да се разбере свръхпредназначението на символа за непрекъсност на Пътя. Така се следва и философската, и музикално-драматичната основна идея на самия Рихард Вагнер.
В едно свое интервю Пламен Карталов много лаконично и точно формулира своя подход към сакралните драми на поета-философ Вагнер: "Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действие - от легендата и на философските послания с героите и стремежа им към финалната нирвана."
В книгата "Моят Вагнер със Софийската опера" се проследява не само хронологията на постановките на Вагнеровите драми, но и философията на режисьора в процеса на подготовката и осъществяването на крайния продукт. Много ценни са главите, в които се разглежда процеса на визуализация на музиката и реализация на сцената, бележките за творческия екип, за уникалния принос на Рихард Тримборн, внушителната подборка от режисьорски анализи и интервюта на самия Пламен Карталов, огромния обем от отзиви за постановките на "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид", "Залезът на боговете", "Тристан и Изолда", "Парсифал" и изумителната му постановка под земята, и по-точно в пещерата Магура, в чиято пазва са съхранени прочутите скални рисунки от седем хиляди години, специално дошлите посетители за пърформанса "Вагнер - Магура", както и хрониката на гастролите на Софийската опера извън България, където са поместени най-възторжени оценки за постановките на маестро Пламен Карталов и екипа на Софийската опера. В редица свои изявления и режисьорски бележки творецът разсъждава колко е важно да се разбере актуалното звучене днес на Вагнеровите послания, които биха могли да бъдат мощна контратеза на опростачената и завлядана от плебейщини днешна улична интонационна среда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
