Гледаме Гец в спектакъл по Джек Лондон

Големият актьор си партнира с Богомил Симеонов и Ана Маркова в „Среща в хижата“ на Телевизионния театър

Гледаме Гец в спектакъл по Джек Лондон | StandartNews.com

Георги Георгиев - Гец, Богомил Симеонов и Ана Маркова са звездите в „Среща в хижата“, драматизация по Джек Лондон от 1969 година – продукция на Телевизионния театър, която гледаме на 20 април от 22:00 часа по БНТ1. Сценарист на драмата е Райко Семерджиев, режисьор Лиляна Пенчева, а оператор Христо Тотев.  

Историята се развива в краят на 19 век, Златната треска в Клондайк. На края на света, в скованата от вечни ледове бяла пустош на Севера случайността събира трима души под покрива на изоставена хижа - двама мъже и една жена. С последни сили, полумъртви от изтощение и студ, тримата се дебнат като зверове. Оказва се, че това не е среща на непознати. Настигнати са от греховете си в миналото, които търсят възмездие тук, в безнадеждната, необитаема бяла пустиня.

Жената е бивша съпруга на единия от мъжете, когото е напуснала заради другия. Двамата мъже се изправят един срещу друг. Единият е излишен. Правото е на страната на изоставения съпруг, който пръв е намерил хижата. Но жената е болна. Дробовете й са премръзнали. Добро решение няма - някой трябва да си тръгне. Но при 70 градуса под нулата навън, никой не би могъл да оцелее.

Джек Лондон нахлува в американската литература най-безцеремонно с воя на кучешките впрягове, с бялото мъртвешко мълчание на Аляска, с безкрайната полярна нощ, с историите за суровия Север и грубия, див живот на отчаяни мъже, за които единственият закон е оцеляването. „Изяж или ще бъдеш изяден! Убий или ще бъдеш убит!“ Пише за мъжеството и достойнството на човека в  двубоя му с могъщите стихии на природата и със злото в света. Мъже, готови да воюват и с небето в името на убежденията си.

Джек Лондон няма биография на млад джентълмен, възпитан в пансиони и колежи, а е дете на улицата, на бедността, на глада, на труда, на пристанищата и фабриките. По-късно си спомня: „Аз бях беден. Живеех в крайна нужда. На практика гладувах. Никога нямах играчки като другите деца. Безпросветна нищета, ето всичко, което е останало в паметта ми от детството.“ Един от армията безработни, на десетгодишна възраст продава вестници. Работи в консервна фабрика и със спестените долари си купува лодка. На 15 години вече е притежател на едномачтовата гемия „Рязъл-Дязъл" и става крал на пиратите на стриди, а на 16 е полицай в крайбрежната патрулна служба. Сетне - китоловец, огняр, скитник, златотърсач, затворник. Винаги в неволя и в смазващ черен труд, глад и бедност. На 22 години става писател. Намира разнебитена пишеща машина само с главни букви и в свободните от работа дни пише отчаяно, като роб, по 15, 16 часа в денонощие. От валяка излизат едно след друго разкази, социологически изследвания, статии, очерци, хумористични стихове. Адски труд, който не носи абсолютно нищо. Освен разочарование. Редакциите го отхвърлят. Със сизифовска воля и упорство Джек Лондон продължава: „Бих прекъснал писането само заради тръбите на второто пришествие."

През 1897-а, 21-годишният Джек Лондон тръгва от Сан Франциско към Клондайк и неговите златни залежи, които ще погубят стотици жадни за бързо забогатяване млади авантюристи. Не успява да открие злато, но събира златен материал за първите си успешни разкази от историите и срещите с хора, попаднали във водовъртежа на Златната треска - джентълмени на късмета, скитници, престъпници, изгубени души. По-късно Лондон ще признае: "В Клондайк намерих себе си." И, ето че редакцията на списание „Овърланд Мънтли" купува първия му разказ „За здравето на пътника", за 5 долара. Пристига и втори запис - 40 долара, от списание „Черната котка". През 1900 г. той вече притежава 2500 долара, равни на около 50 000 днешни. На 24 години Джек Лондон вече е известен и признат.  

През пролетта на 1900-а излиза първата му книга - сборник разкази „Синът на вълка". Истинска сензация! С тази книга стартира съвременният американски разказ. През 1901-а. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, но изборите спечелва друг кандидат. Следват шедьоврите “Белият зъб” (1906), „Мартин Идън“ (1909) и “Сияйна зора” (1910). През 1913-а той е най-добре платеният, най-известният и популярен писател в света. Защитниците на изтънчената, изящна и снобска литература са скандализирани. „Или живот или нищо! – отговаря той – Вие имате нужда от великолепно пренебрежение към живота; имате нужда от велики, свободни души, от ослепително бляскави пеперуди, а не от дребни сиви молци.“ В книгата „Хиляда дузини“ казва: „Да ме пази бог от тези обикновени хора, които могат да бъдат наречени добри, защото от тях вее хлад, от тези, които не пушат, не пият, не ругаят, но затова пък нищо не ще осъдят, никога няма да извършат смела постъпка. Това са все малодушни хорица, които заглушават в себе си зова на живота и не се осмеляват да скъсат с паяжината на бита. Вие няма да ги видите в кръчмата, не ще ги срещнете и на барикадите. Тях не ги привличат необозримите далечини, те не са способни да заобичат до забрава. Те си имат свои грижи: да не си измокрят краката, да не преуморят сърцето си, да не пропуснат възможността за своя малък еснафски успех, да осъществят своите незначителни таланти. . ."

На 22 ноември 1916-а, в разгара на Първата световна война, писателят умира. За 18 години е написал 50 книги и около 200 разказа. Вестниците на Европа отпечатват съобщението за смъртта му на първите си страници: „Умря писателят Джек Лондон."

Втората телевизионна постановка на 20 април ще бъде от поредицата „Хумористични миниатюри“ - „Урок по геометрия“ – „Триъгълникът“ по разказа на Алберт Коен. Това е една комедия от 70-те години на 20 век. Сценарист и режисьор е Коста Наумов, а оператор Васил Младенов. В ролите ще видим Светослав Пеев, Климент Денчев и Детелина Лазарова.

Сцената се разиграва в кварталното кафене. Там всеки ден мъж на средна възраст среща млада дългокрака Красавица, която също като него винаги седи сама. Флиртуват, бързо скъсяват разстоянието, сближават се, изглеждат щастливи. И така, ден след ден. Идилията се прекъсва от внезапната поява на младия съпруг. Вместо скандал или двубой, без никаква враждебност младият съпруг се присъединява дружелюбно към двойката. Класически триъгълник, в който обаче, никой не е излишен. Мъжът на средна възраст е директор, влиятелен човек с възможности да удовлетворява нуждите на своите нови приятели. Ходатайства, назначения, ясли, нова квартира – нищо не може да им откаже. „Идеален, непоклатим триъгълник. Само че, един от ъглите трябва непременно да е тъп!“

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай