Благица Здравковска разкрива интересните си отношения с дървесини, железа, стърготини и други всевъзможни „отпадъци“ от „естеството“ във впечатляваща експозиция, която може да бъде видяна в „Нюанс“. Младата художничка преди време стана първа в конкурса за съвременно българско изкуство на елитната столична галерия, а сега гастролира в нея с изложбата „Скулптура и рисунка“.
„Скулптурата си е живот – хващаш материала и му вдъхваш енергия. От работата в ателието винаги остават разни неща, които изглеждат неизползваеми, но аз им откривам втори живот. Не бива да се чувстват изолирани. Парчетата винаги са част от нещо по-голямо, важното е да има продължение – като в семейния процес, когато духът преминава в следващото поколение. Желанието и волята трябва да се насочват, за да се случват работите“, коментира Благица. Как се прави всичко това ли? С Благо-техника, както я нарича един от преподавателите й в Академията. Цветовете са кафяво, земно, охра, черно и бяло – без манипулации или добавки към естеството, за да им се покаже уважение. „Естественият материал е по-искрен, когато артистът не се намесва и управлява. Трябва да общуваш с материала като с равен“, е нейната професионална философия.
Здравковска се разкрива също толкова успешно и в рисунките. „Няма художник, който да не обича да рисува – чрез рисунките си той задава въпроси и доколкото е възможно се опитва да си обяснява света. Рисунките винаги са началото или финалът. Те са преди и след всяка скулптура, без да са пряко свързани. Пейзажите ме вълнуват. Те са от моя край – Битоля. Там има много планини, гори и реки. Погледнала съм от високото - от хълмовете към равнината и града. Сянката на върховете се отразява във водата“, поетична е Благица. Всъщност тя споделя, че изкуството я владее още от детската градина. Но не само заради това отдавна е разбрала кой е нейният път. Прозренията й понякога са гарнирани със стихчета. Едно от тях е: “Времето върви по кората, а листата бягат с него. Няма време“. „Написах го, когато почувствах нужда от това да обясня за себе си поредицата колажи, която вече „празнува” третата си годишнина. А успях да обобщя и сведа обяснението до нещо по-поетично, съзерцавайки природата, която ме заобикаляше. Намирам смисъл в събирането на листа, клончета, кори, парчета дърво, стърготини, стружки, по-късно и скрап и в този смисъл създавам колажи, релефи и пластики. Тези остатъци са материали, които обогатяват моето въображение и ми дават възможност за размисъл. А после и удоволствие от резултатите от работа с тях. В стихчето е запечатано времето или не/времето. На този етап всичко това ми е напълно достатъчен заряд, за да продължавам нататък. Не очаквам нищо друго освен да съзерцавам природата, да събирам парчета-остатъци и да работя“, откровена е Благица. И не планира изненади. Сега е магистър – при професор Емил Попов в Академията. С един от най-известните скулптори на България общуват като артисти, които си помагат. „Той е близък до хората. Много е търпелив. Наблюдава ни търпеливо – как се развиваме като човеци и художници. Най-важният му съвет е: „Пазете блока, докато работите“, разказва Благица. Ако все пак очаква „нещо“, то може би е моментът на портретите, към които е била пристрастена в началното училище.
Въпреки че творбите на Благица в „Нюанс“ излъчват строгост и сериозност, художничката твърди, че сред приятелите си е голям шегаджия, че живее с лекота и майтап. Според нея светът не е мрачен, дори когато го рисува в черно. То просто се прелива в бялото. „Нося и цветовете в себе си. Но те биха излезли при живописта“, уточнява Благица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
