Пламен Абровски: 9% ДДС за храните, първо - за плодове и зеленчуци

Младите фермери са богатството на всяка една страна

Пламен Абровски: 9% ДДС за храните, първо - за плодове и зеленчуци | StandartNews.com

 

  • Предлагаме пакет от мерки срещу горската мафия
  • Ще работя в земеделското министерство да има звено, което да подпомага на  производителите при търсенето на пазари
  • Младите фермери са богатството на всяка една страна
  • Имаме нужда от национална инвентаризация на горите. Това не е правено от 1989 г.

Пламен Абровски е безспорният експерт на Има Такъв Народ в сектор "Земеделие". За петте години работа в Постоянното представителство на България към Европейския съюз, Брюксел, Кралство Белгия получава много добро обучение и квалификация по отношение на Европейското законодателство в отрасъла. Участието му в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, както и в различните работни групи към Съвети и Комитети към ЕК развива компетенциите му по отношение на водене на преговори, комуникация с чуждестранни делегации и начините на вземане на решения.Пламен Абровски е водач на листата на ИТН в Монтана.

  • В България се води война за земя, нужни са нови правила, казва Пламен Абровски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-н Абровски, поскъпването на храните в резултат на по-високите цени на тока е основен проблем за семействата в момента. Как този процес може да бъде овладян?

- Този процес не може да бъде разглеждан отделно. Високите цени на тока влияят не само на производството на храни като такова, но и на суровините и всички съпътстващи елементи на производството. Само като пример ще дам ценовия натиск, на който е подложен хлябът. Ако го разглеждаме само като производство в хлебозавода - да цената на тока влияе, но ако включим и ценообразуването на суровините и ресурса за тяхното производство, то нещата стават много по-сложни. Мелниците също използват ток, а това влияе на цената на брашното. Токът и газът влияят на цената на торовете, а те също имат отражение на цената на зърното. Нещата са изключително сложни и трябва да се разглеждат в контекста на цялостните национални мерки, за справяне с тази енергийна криза. Тук ще си позволя да припомня, че още преди около месец ние от Има Такъв Народ предложихме 18 мерки за справяне с тази криза.

- Хранително-вкусовата индустрия постави въпроса за намаляване на ДДС за основните храни на 9%. Има Такъв Народ одобрява ли тази мярка и ще предприеме ли законодателна инициатива в новия парламент?

- Има Такъв Народ е единствената политическа партия, която от 1989 г. до момента е предприела реални мерки за намаляване на ДДС. В 46-ото НС ние предложихме намаляване ставката на ДДС за плодовете и зеленчуците на от 20% на 9%. За съжаление животът на този парламент бе по-кратък от очакваното и за това наше предложение нямаше технологично време, за да бъде прието, но в 47-ото НС това ще бъде един от първите законопроекти, които ще внесем.  Ние сме за намаляване на ДДС за храните, но това според мен трябва да става поетапно, като се започне от суровините - първо плодове и зеленчуци. След това мляко, месо, яйца и се премине към преработените хранителни продукти.

- Повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители е една от първите мерки, заложени в програмата на ИТН за сектора. Как тя може да бъде осъществена?

- Все по-ясни са сигналите, които идват от Брюксел, че този програмен период ще бъде последният, в който земеделските субсидии ще бъдат във вида в който ги познават нашите производители, ако въобще се запазят. Затова ние имаме около 5-6 години, през които трябва да подпомогнем традиционни отрасли като животновъдство и плодове и зеленчуци, за да станат конкурентноспособни. Първо трябва да прекъснем тяхната зависимост от субсидиите и да им помогнем да бъдат повече пазарно ориентирани. Това се постига с мерки в две направления. Едните са чрез подпомагането. В момента се подготвя Стратегическият план за ОСП за новия програмен период и това е възможност, която не трябва да се изпуска. Само като пример ще дам инвестициите по ПРСР - до момента се отваряха приеми за цялата страна и за всички видове производства. Да, чрез критериите за оценка на проектите се даваха някакви преимущества на определени производители, но пък останалите трябваше да правят уникални "гимнастики", за да се доберат до финансиране. Така на практика се оказваше, че наравно се борят проектът на един пчелар с проекта на един голям зърнопроизводител и с проекта на един животновъд. Ще споделя една идея - инвестиционната подкрепа трябва да се раздели по райони, съобразно тяхната специфика. Заделянето на гарантирани бюджети по области и отварянето на регионални приеми ще дадат по-голяма възможност за достъп до финансиране. Трябва да направим така, че конкуренцията да бъде между еднакви по големина земеделски производители.Другото направление е пазарът. Държавата може да приема правила, чрез които да подпомогне търсенето на чисто български продукти. И тук ще ви дам една идея. Какво пречи да се създаде различна категоризация на плодовете и зеленчуците? Всички те са пресни, но създаване на категория свежи, ще отдели тези, които са откъснати в рамките на до 48 часа и тези, които са пътували 2 седмици до България.

- Голям проблем в момента е липсата на български зеленчуци - според производителите отново заради скъпия ток, с който се захранват оранжериите. Как родното производство на плодове и зеленчуци може да бъде подпомогнато?

- Не е само токът. Повечето оранжерии се отопляват на газ, мазут и пелети. Отделно не знам дали сте запознати, те също така заплащат и квоти за парникови емисии. В момента трябва да се помисли възможността за създаване на държавна помощ, по начина по който се приспада акцизът на земеделските производители, това да става и за оранжерийното производство. А по отношение на пелетите - там може да се мисли за ваучери. Възможности има.

- Зелената сделка е едно от предизвикателствата пред родните производители. Какво трябва да знаят те?

- Според мен прекалено много се спекулира с темата. Да Зелената сделка, Стратегията от фермата до трапезата, стратегията за биоразнообразието показват насоката, в която Европейският съюз е поел, но това са стратегии. Тепърва те ще се превръщат в правила, а правилата в законодателство. Прекалено много работа предстои, затова е изключително важно в бъдеще нашата страна да е наясно със собствените си специфики и интерес. Битката тепърва предстои.

- Европа предвижда подкрепа за млади фермери. Достатъчно запознати ли са у нас тези производители, възползват ли се от възможностите и какво ИТН предвижда за подпомагането им?

- Младите фермери са богатството на всяка една страна. Те са лакмуса за всяко едно земеделие. Ако са много и се развиват, това означава че тази страна се развива добре. Затова е от изключителна важност те да бъдат насърчавани и подпомагани във всеки един момент. Няма да коментирам подпомагането - то е важно, но е само подкрепа. По-важните неща според мен е достъпа до знания, технологии, съвети. Един млад фермер трябва да се изгражда, на него трябва да му се помага да избере най-добрите решения за своето стопанство, да има достъп до технологични карти, до консултации. За тази цел Службата за съвети в земеделието трябва да се реформира, за да започне да предоставя така нужната съветническа дейност. Да семинарите и курсовете са важни, но също така индивидуалния подход към младите фермери е много важен. Така трябва да се структурира системата, че всеки един млад човек да бъде много лесно подпомогнат със знания и услуги кое е най-подходящото за неговото стопанство.

- Програмата на ИТН предвижда осигуряване на ефективно и справедливо използване на земеделската земя. Кои са стъпките това да се случи?

- Не знам дали сте наясно, но в момента в България се води война - война за земя. Процеса по концентрация на земеделската земя е в толкова напреднала фаза, че вече е невъзможно да бъде спрян. Единственото, което ни остава е той да се забави, за да се намали обезземляването на малките и средно стопанства. Отделно от това ежегодните споразумения за ползването на земята не позволяват извършването на трайни инвестиции в напояване например или пък в различни техники на управление. Затова на нашето земеделие е нужна поземлена реформа, нужна е комасация, но най-вече нужни са правила. Без земя и вода няма земеделие.

- Как може да се увеличи износът на български продукти на месопреработвателни и млекопреработвателни компании?

- Това в огромната си част касае изпълнителната власт. Аз лично ще работя за създаване в рамките на структурата на Министерство на земеделието, храните и горите на едно специализирано звено, което да подпомага земеделските производители при търсенето на пазари за тяхната продукция. Това звено трябва да бъде свързано с търговските аташета, които България има във всяка една страна, за да може нашите производители да имат достъп до адекватна информация за търсене, цени и т.н. Възможно е да се помисли и за реформиране на търговските аташета, но това вече е въпрос на концептуална национална реформа.

- ИТН насърчава развитието на семейни ферми, за да се създаде средна класа земеделски производители. Каква инвестиционна подкрепа от държавата е необходима, за да се случи това?

- Както вече посочих, много е важно да се урегулира конкуренцията между различните земеделски производители що се касае до достъп до инвестиционен ресурс. Гарантирани бюджети, отчитане на спецификите на различните райони, финансови инструменти - това са само малка част, от нещата, които могат да се предвидят в подготвящия се в момента Стратегически план на България за ОСП.

- ИТН предвижда цялостна реформа в горския сектор. Какви промени са необходими?

- Гората е моята слабост. Това е темата, на която посвещавам най-много внимание. Там трябва много неща да се направят. Първо ние имаме нужда от национална инвентаризация на горите ни. Да се влезе и да се види физически какво имаме като ресурс. Това не е правено от 1989 г. до момента. След това трябва да се раздели контролът от стопанската дейност. Не може да се контролираш сам себе си - това само по себе си е предпоставка за корупция. В момента в горското стопанство се заражда криза и тя е в следствие на редица грешно взети решения назад във времето. Липсата на работна ръка е само малка част от проблемите. Докато не бъде спряна кражбата на българската гора, докато не бъдат създадени дългосрочни перспективи за нейното ползване, докато не създадем законови условия, които да премахнат съзнателно създадения корупционен модел ние няма да успеем да се преборим с горската мафия. За всичко това ние от Има Такъв Народа имаме конкретни идеи, затова след изборите ще стартираме дебат по темата. Гората е на всички нас и отговорността за нейното опазване, стопанисване и развитие е също отговорност на всички нас.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай