Венецианско злато в Мраморния град на Лютица

Археолозите откриха печата на императрица Ирина, 2 закопчалки за книги, писало и куп стрели

Венецианско злато в Мраморния град на Лютица | StandartNews.com

Само на 5 км от Ивайловград, на най-високия хълм в околността, приказка за славно и богато минало разказва една от най-големите и най-добре запазени български средновековни крепости. Изградена е от бял мрамор. В най-славните си години през ХІІІ в., когато била център на икономически и културен живот, светела ослепително на слънцето. Откроявала  се от километри. Казват, че при ясно време от най-високата й кула се виждал Одрин.

Кръстена е на болярина Лютица. И в миналото е наричана Мраморният град.

Основите на твърдината са още от ІV век. Но най-важната си роля градът играе по времето на цар Калоян (1197-1207). Хрониките сочат, че веднъж, легендарният български владетел отседнал в Лютица. Било за кратко. Но достатъчно, Мраморният град на Лютица да бъде наричан след това Цитаделата на Калоян. Безспорно, царят е оценявал стратегическата позиция на твърдината за отбраната на Второто българско царство. Но доколко градът на Лютица е бил място за делата на Калоян все още е трудно да се каже. От години тайните на Лютица една по една разгадава един от най-добрите ни археолози - директорът на НИМ, доц. д-р Бони Петрунова.

Този сезон, не случайно наречен златното археологическо лято на НИМ, тя направи поредния си удар: първата златна монета, открита в крепостта.

Тя е от типа "Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254)" и е отнасяна към този никейски император. Историята на тези монети е безкрайно любопитна. По това време венецианците много интензивно секат златни и медни монети в Константинопол. Те са използвани в Мраморния град още от 1215 г.

Според проф. Константин Дочев монетата от Лютица е сечена в периода 1240 – 1260 г. Тя не е била в обращение дълго време, но е преминала през ръцете на няколко сарафи и това ясно си личи от графитите по нея.

Монетата е поредното доказателство за огромното значение, което укрепеният град е имал в средновековието. През юли първата за това лято експедиция на НАИМ - БАН, направи не по-малко значима находка: печатът на императрица Ирина. Начело на екипа бяха археологът в средновековна секция на НАИМ-БАН Филип Петрунов и Виолина Кирякова, уредник в отдел „Археология“ на НИМ. Именно Кирякова попада на уникалния оловен печат. Той е с изображение на императрица Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората съпруга на Андроник II Палеолог. От едната страна е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената й. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца.

Това е първият такъв печат открит в България. До момента в света има известни още два, които се съхраняват в Британския национален музей, обяснява проф. Константин Дочев, ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат. Находката е изключително ценна и показва, че Лютица е важен български град, с управителите който са водели кореспонденция владетелите на най- големите средновековни държави.

Нумизматът на НИМ доц. Владимир Пенчев пък разказва, че императрицата е управлявала в периода 1284 – 1317 г. Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е дъщеря на Вилхелм VII (1240–1292), маркиз дьо Монферат, и

на втората му съпруга Беатрис Кастилска (1254-1286). Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. През 1284 г. Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.

Освен монетата и печатът намерихме още няколко изключително ценни находки - 3 закопчалки за книги и писало, допълни картината специално за "Стандарт" археологът Филип Петрунов. Тези открития доказват, че освен богат икономически център, Мраморният град е бил е важно културно средище. Владетелите му са били просветени хора, които са развивали книжовността. Най-вероятно Лютица е имала богата библиотека.

Всички останали находки също говорят за много богатия живот на хората от укрепения град, каза още Петрунов. Той и екипът намират десетина пищно украсени блюда, които за времето си са били неприлично скъпи. Откриват дестилационен съд и специален дървен съд за съхранение на вино. Намират още множество колани, рибарски куки, инструменти за обработка на вълна и дори игли.

Градът активно е търгувал с най-богатите европейски държави, разказа още Филип Петрунов. Има куп доказателства, че крепостта Лютица е получавала редовни доставки от пресни морски дарове. Изключително любопитно е свидетелството на Йоан Кантакузин от зимата на 1333-34 г. Български гарнизон залавя група от Димотика и я води при владетеля на Лютица. Той не само ги посреща добре, но и ги връща с дарове - храна и вещи.

Множество върхове на стрели при това с най-различни размери, някои от които само 2 см, говорят за военната сила на крепостта. Най-вероятно тя е била свидетел на много битки.

Крепостта е имала 12 кули

12 кули е имала крепостта Лютица - 1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни. Руините й заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м. Запазени са 8 от 12-те кули на укрепения град. До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (от IX-X в. и XV - XVI в.), некропол с 91 гроба, изсечено в скалата водохранилище с диаметър 4 м и проучен до момента на 3,70 м дълбочина.

 

Градят къщи с камъни от стените

 

Залезът на Лютица идва през ХІV век, когато Родопите стават част от Османската империя. Последните сведения за твърдината са от 50-те години на ХІV век. Като много други крепости и Лютица не е разрушена. Първоначално е само подравнена - според фортификационните изисквания на османците. Зъберите са премахнати, стените заприличали на загражденията на обор. Крепостта напомняла по-скоро затвор. Стратегическата й позиция обаче била използвана за отбрана на Одрин.

Някога бляскавият Мраморен град напълно запустял през ХVІІІ век. От ХV до ХVІІ век постройките му от бял мрамор сили систематично "оглозгани". Камъни и плочи от тях се ползвали за градежи на селището в подножието на хълма.

През 1945 г. жителите на съществувалото тогава село Рогозово са свалени от хълма и принудително засенели в Ивайловград, защото народната власт обявила района за граничен и го поставила под специална охрана. Така животът на Лютица приключил.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай