Бивш во­е­нен нап­ра­ви фер­ма за вод­ни ли­лии

• Дой­чин Вла­ди­ми­ров меч­тае да се­лек­ти­ра соб­ствен вид и да го па­тен­то­ва
• Ко­га­то цве­то­ве­те се от­во­рят, всич­ко око­ло езе­ро­то край Пле­вен ухае на пар­фюм

С как­во се за­ни­ма­ва един бивш во­е­нен? Не мис­ле­те, че хо­ди на лов или ко­лек­ци­о­ни­ра оръ­жия. Гле­да вод­ни ли­лии.

Дой­чин Вла­ди­ми­ров нап­ра­ви край Пле­вен пър­ва­та у нас фер­ма за вод­ни ли­лии и дру­ги езер­ни рас­те­ния. Дой­чин и се­мейс­тво­то му са соб­стве­ни­ци на гра­дин­ски цен­тър. Пре­ди шест го­ди­ни Вла­ди­ми­ров оти­шъл на по­чив­ка в Ин­до­не­зия, къ­де­то ос­та­нал без ду­ми пред при­каз­ни­те кар­ти­ни в езе­ра­та и гра­дин­ски­те цен­тро­ве. По­ис­кал сам да съз­да­де та­ка­ва кра­со­та. За­поч­нал да изу­ча­ва вод­ни­те ли­лии, по­чер­пил опит и от Хо­лан­дия. И та­ка над­гра­дил своя се­ме­ен биз­нес с но­ви 3 дка вод­ни ко­ри­та, раз­каз­ва ис­то­ри­я­та му "Бъл­гар­ски фер­мер".

За да нап­ра­ви фер­ма­та си, Вла­ди­ми­ров пол­звал как­то кон­так­ти­те на свои ко­ле­ги от чуж­би­на, та­ка и нат­ру­па­ни­те с го­ди­ни соб­стве­ни зна­ния и опит от цве­тар­ство­то, ло­зар­ство­то и ово­щар­ство­то.

Ос­вен че под­би­ра най-доб­ро­то, цве­та­рят пред­ла­га и ли­ми­ти­ра­на се­рия - най-доб­ро­то от най-доб­ро­то. До­ка­то за­пад­ни­те му ко­ле­ги пред­ла­гат дре­бен раз­сад за 30-50 ев­ро, той го да­ва до 30 лв. ка­то е го­тов за ди­рек­тно пре­саж­да­не в дъ­но­то или съд.

До ми­на­ла­та го­ди­на Вла­ди­ми­ров е пред­ла­гал 11 ви­да, днес ве­че от­глеж­да и раз­мно­жа­ва 39. Те са па­тен­то­ва­ни. Все­ки се­лек­ци­о­ни­ран цвят се па­тен­то­ва в спе­ци­а­ли­зи­ра­на меж­ду­на­род­на асо­ци­а­ция.

Вод­ни­те ли­лии, на­ри­ча­ни и вод­ни ро­зи, са из­клю­чи­тел­но аро­мат­ни. "В ед­на го­ре­ща лят­на сут­рин към 10 ча­са ид­ват кли­ен­ти", раз­каз­ва Дой­чин. И про­дъл­жа­ва: "Раз­веж­дам ги из фер­ма­та. Кли­ен­тка­та на ня­кол­ко пъ­ти ми каз­ва, че й ми­ри­ше на не­що. При­тес­них, се да не съм се из­по­тил по­веч­ко. След вре­ме тя ме по­пи­та ка­къв пар­фюм из­пол­звам, а аз се се­щам, че точ­но в те­зи ча­со­ве, меж­ду 9 и 10 ча­са, вод­ни­те ли­лии от­ва­рят цве­то­ве­те си и уха­ят на ки­ло­мет­ри". Във фер­ма­та му се от­ва­рят меж­ду 500 и 1500 цвя­та на ден. Рас­те­ни­я­та на Дой­чин са от­лич­но кли­ма­ти­зи­ра­ни за на­ши­те ге­ог­раф­ски ши­ри­ни. През юни-ав­густ из­кус­тве­но­то езе­ро край Пле­вен се прев­ръ­ща в цвет­на кар­ти­на, а на­о­ко­ло ухае на пар­фюм. "Пред­ста­ве­те си две хи­ля­ди вод­ни ли­лии със своя аро­мат, как­во ста­ва око­ло вас. То­зи, кой­то оце­ня­ва кра­со­та­та, усе­ща кол­ко злат­на е на­ша­та при­ро­да, поч­ва и всич­ко, са­мо как­во ос­та­ва от нас, мал­ко по­ве­че труд, зна­ния, и ето, съз­да­ва­ме я, не е тол­ко­ва труд­но", каз­ва Дой­чин.

Нав­ре­ме­то у нас е има­ло ес­тес­тве­ни на­хо­ди­ща на вод­ни ли­лии в Ро­по­та­мо и Кам­чия, но ве­че не съ­щес­тву­ват. Ка­то по­ве­че­то вод­ни рас­те­ния ли­ли­и­те се гле­дат лес­но. Те се де­лят на два ви­да: зи­мо­ус­той­чи­ви, на­ри­ча­ни Хар­ди, и тро­пи­чес­ки. У нас чу­дес­но ви­ре­ят хар­ди­те в ця­ла­та стра­на. Имат са­мо ед­но изис­ква­не - да са сло­же­ни на слън­це. Мо­гат да се пос­та­вят как­то в езер­це на дво­ра, та­ка и в съд в стая или на те­ра­са­та на дъл­бо­чи­на 20-50 см.

Пре­по­ръ­чи­тел­но е езе­ро­то да е с дъл­бо­чи­на 50 см, за да мо­же ли­ли­и­те да зи­му­ват под ле­да. През зи­ма­та съ­дът се при­би­ра.

Ряд­ко бо­ле­ду­ват. Има ве­ро­ят­ност да се по­я­ви ня­коя въш­ка, но лес­но се го­ни. За спе­ци­фич­ни нуж­ди мо­гат да се до­ба­вят то­ро­ве - азот, фос­фор, ка­лии и дру­ги. Вод­на­та ли­лия цъф­ти от май до сеп­тем­ври. Един цвят дър­жи от 3 до 7 дни в за­ви­си­мост от дъл­бо­чи­на­та и хра­ни­тел­ни­те ве­щес­тва.

Вод­ни­те ли­лии мо­гат да се гле­дат и в риб­ни сто­пан­ства, но в оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, за­що­то ако на ри­ба­та не й се оси­гу­ря­ва нуж­на­та хра­на, тя ще ги из­я­де.

Пос­та­ве­ни в оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия оба­че, вод­ни­те ли­лии фил­три­рат во­да­та, те са ук­ри­тие за ри­би­те, ко­и­то хвър­лят хай­ве­ра си. По­ня­ко­га цве­та­рят по­лу­ча­ва оп­лак­ва­ния от свои кли­ен­ти, ко­и­то ис­кат да из­го­нят по­я­ви­ли се жа­би. На всич­ки тях от­го­ва­ря: Ня­ма как да ги из­го­ни­те, то­ва е при­род­ния кръ­гов­рат - има ли во­да, има вод­на ли­лия, има ли вод­на ли­лия, има жа­ба, има ли жа­ба, има змия, има ли змия, има во­да, има и ко­мар, и вод­но кон­че и т.н. Всич­ко е жи­во!

Ед­на от най-ефек­тни­те ли­лии във фер­ма­та на Дой­чин се каз­ва Чер­на­та прин­це­са. Мъ­жът меч­тае да се­лек­ти­ра соб­ствен вид и да го па­тен­то­ва.

"Тряб­ва да се меч­тае и меч­ти­те да се пос­ти­гат. За един ден не мо­же да про­ме­ним жи­во­та си, но за един ден мо­же да про­ме­ним мис­ли­те си. Не­ка да се рад­ва­ме на мал­ки­те не­ща, кол­ко мал­ко му тряб­ва на чо­век!", убе­ден е Дой­чин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com