В Ру­се най-пос­ле е вре­ме за ис­тин­с­ки­те не­ща

Ис­кам да пре­вър­на гра­да ни в ета­лон на бърз рас­теж, каз­ва Га­лин Гри­го­ров

В Ру­се най-пос­ле е вре­ме за ис­тин­с­ки­те не­ща | StandartNews.com

Тре­ти­ят мост на Ду­нав ста­на бъл­га­ро-ру­мън­с­ки дър­жа­вен при­о­ри­тет, то­ва е ед­на от го­ле­ми­те ми по­бе­ди ка­то об­лас­тен уп­ра­ви­тел

Ис­кам да пре­вър­на гра­да ни в ета­лон на бърз рас­теж, каз­ва Га­лин Гри­го­ров

  • Цел­та ми е ра­бо­те­ща ико­но­ми­ка на поз­на­ни­е­то и но­ви­те тех­но­ло­гии
  • Ще пред­ло­жим да бъ­дат ос­во­бо­де­ни от так­си за дет­с­ки­те гра­ди­ни всич­ки под­рас­т­ва­щи ру­сен­ци
  • Чис­ти­ят въз­дух е неп­ри­кос­но­ве­но пра­во на ру­сен­ци

Га­лин Гри­го­ров е кан­ди­дат за кмет на Ру­се, из­диг­нат от мес­т­на­та ко­а­ли­ция "ВМРО-Бъл­гар­с­ко на­ци­о­нал­но дви­же­ние (НФСБ)". Ро­ден е през 1969 г в гр. Ру­се. Се­ме­ен, ико­но­мист по об­ра­зо­ва­ние, ме­ни­джър по про­фе­сия. За раз­ли­ка от ня­кои, ка­то че ли пос­то­ян­но "або­ни­ра­ни" за власт­та хо­ра, Гри­го­ров е за­поч­нал тру­до­ва­та си ка­ри­е­ра ка­то обик­но­вен ра­бот­ник (тех­ник по ви­ноп­ро­из­вод­с­т­во­то във Вин­п­ром Ру­се) и е дос­тиг­нал съв­сем сам, без ни­как­ви про­тек­ции, до ви­со­ки уп­рав­лен­с­ки по­зи­ции в го­ле­ми  ком­па­нии от сфе­ра­та на ту­риз­ма и тър­го­ви­я­та. Той е ПАТ­РИ­ОТ и мъж на чест­та! Ни­ко­га не е про­ме­нял жи­тейс­ко­то си ве­рую, как­то и по­ли­ти­чес­ки­те си убеж­де­ния. Той е сред ос­но­ва­те­ли­те и ува­жа­ва­ни­те ли­де­ри на ВМРО в Ру­се. Ак­ти­вен об­щес­т­ве­ник, чо­век с оба­я­ние и под­ход, ко­е­то го пра­ви ли­дер от но­во по­ко­ле­ние.

- Г-н Гри­го­ров, в уп­рав­лен­с­ка­та ви прог­ра­ма за Ру­се е от­де­ле­но спе­ци­ал­но мяс­то на го­ле­ми­те ин­ф­рас­т­рук­тур­ни про­ек­ти. Смя­та­те ли, че стро­е­жът на вто­ри мост при Ру­се и Гюр­ге­во е въз­мож­но пос­ти­жи­ма цел, ако из­би­ра­те­ли­те Ви гла­су­ват до­ве­рие?

- В прог­ра­ма­та ми на­ис­ти­на е от­де­ле­но спе­ци­ал­но мяс­то на го­ле­ми­те ин­ф­рас­т­рук­тур­ни про­ек­ти, ко­и­то бя­ха за­поч­на­ти и тряб­ва да се до­вър­шат - то­ва са пъл­на­та ре­кон­с­т­рук­ция на Кея и прис­та­ни­ще­то за па­са­жер­с­ки ко­ра­би "Ру­се-цен­тър"; т.нар. "во­ден ци­къл" и ка­на­ли­за­ци­я­та на го­ле­ми­те квар­та­ли "До­ла­пи­те" и "Сред­на ку­ла", как­то и бу­ле­вард "Лип­ник" и ук­реп­ва­не­то на из­вес­т­ния в Ру­се "Са­райс­ки мост". Осо­бе­но важ­но ре­ше­ние за раз­ви­ти­е­то на Ру­се оба­че ще бъ­де стро­и­тел­с­т­во­то на тре­ти мост на Ду­нав меж­ду Ру­се и Гюр­ге­во, и връз­ка­та на съ­о­ръ­же­ни­е­то с но­ва­та ма­гис­т­ра­ла Ру­се-Ве­ли­ко Тър­но­во. За тях ве­че ра­бо­тих мно­го уси­ле­но и ре­зул­тат­но на меж­ду­дър­жав­но рав­ни­ще с от­го­вор­ни фак­то­ри в се­вер­на­та ни съ­сед­ка, за­то­ва по­лу­чих без­ре­зер­в­на под­к­ре­па на най-ви­со­ко ни­во и от бъл­гар­с­ка­та из­пъл­ни­тел­на власт. Тре­ти­ят мост ста­на бъл­га­ро-ру­мън­с­ки дър­жа­вен при­о­ри­тет. То­ва е ед­на от го­ле­ми­те ми, ру­сен­с­ки по­бе­ди ка­то об­лас­тен уп­ра­ви­тел, ко­и­то ис­кам да ре­а­ли­зи­рам прак­ти­чес­ки, ако ру­сен­ци ми ГЛА­СУ­ВАТ ДО­ВЕ­РИЕ С -73 в ин­тег­рал­на­та бю­ле­ти­на. И още не­що мно­го важ­но - на "Ду­нав мост-2", тре­ти меж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния, ще му оти­ва да бъ­де "в ком­п­лект" с ле­ти­ще­то в с. Щрък­ле­во, ко­е­то мо­же да се раз­вие ка­то въз­ду­шен то­ва­рен тер­ми­нал, с клю­чо­во зна­че­ние за тран­с­пор­т­ни дос­тав­ки по въз­дух меж­ду два­та кон­ти­нен­та - Азия и Ев­ро­па. Ре­ка­та, два­та мос­та и ав­то­ма­гис­т­ра­ли­те, в тран­с­пор­тен тан­дем с ле­ти­ще­то на­ис­ти­на ще ни оси­гу­рят пер­с­пек­тив­на ико­но­ми­чес­ка "ор­би­та" в дъл­би­ни­те на Тре­то­то хи­ля­до­ле­тие, къ­де­то не­об­ра­ти­мо нав­ли­за­ме.

- Нуж­дае ли се на то­зи етап Ру­се от но­ви уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния в пол­за на мла­ди­те хо­ра?

- Ве­че про­ве­дох пре­диз­бор­ни сре­щи с пред­с­та­ви­те­ли на раз­лич­ни­те гил­дии в гра­да, в то­ва чис­ло и с учи­те­ли, ди­рек­то­ри на учи­ли­ща, хо­ра от ака­де­мич­ни­те сре­ди в Ру­сен­с­кия уни­вер­си­тет, с дей­ци на кул­ту­ра­та и из­кус­т­во­то. Все­об­що е мне­ни­е­то - и то­ва е точ­но та­ка!-, че на мла­дост­та при­над­ле­жи клю­чът към бъ­де­ще­то, към осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ня­кои от но­ви­те при­о­ри­те­ти във ви­зи­я­та ми, на­ре­че­на "ВИ­СО­КО, ВИ­СО­КО, ВИ­СО­КО - за­ед­но мо­жем". За­що­то в прог­рам­ни­те пос­ла­ния ста­ва ду­ма за прев­ръ­ща­не­то на Ру­се в бъл­гар­с­ки град ета­лон на бърз рас­теж и от­тлас­к­ва­не­то на Бъл­га­рия от дос­та уни­зи­тел­ни­те пос­лед­ни мес­та в ев­ро­пейс­ки­те ста­тис­ти­ки - и ка­то об­ра­зо­ва­ние, и ка­то ква­ли­фи­ка­ция, и ка­то до­хо­ди.

- То­ва оз­на­ча­ва, че вие от­де­ля­те ка­то при­о­ри­тет и т.нар. "Ико­но­ми­ка на зна­ни­е­то и ви­со­ки­те до­хо­ди"?

- Ко­га­то мис­лих­ме с еки­па ми вър­ху пос­ла­ни­я­та на кам­па­ни­я­та и ця­лос­т­на­та прог­ра­ма за уп­рав­ле­ние, дис­ку­ти­рах­ме се­ри­оз­но та­зи осо­бе­на "праз­но­та" в до­се­гаш­ни­те мо­де­ли на уп­рав­ле­ни­е­то на Ру­се, ко­и­то се ба­зи­ра­ха по­ве­че на ефек­т­ни­те, а не на ефек­тив­ни­те по­ли­ти­ки. Стре­ме­жът ни е да има­ме ра­бо­те­ща ико­но­ми­ка на поз­на­ни­е­то и но­ви­те тех­но­ло­гии, ко­и­то ге­не­ри­рат нав­ся­къ­де по све­та и по-ви­со­ки до­хо­ди. Ето ня­кол­ко щри­хи към ма­те­ри­а­ли­зи­ра­не­то на по­до­бен стре­меж: да тър­сим и да пос­ти­га­ме ефек­тив­на­та ком­би­на­ция от съв­ре­мен­но об­ра­зо­ва­ние на ба­за­та на ак­тив­на и аг­ре­сив­на - в доб­рия сми­съл на ду­ма­та, об­щин­с­ка по­ли­ти­ка за прив­ли­ча­не­то на клас­ни ин­вес­ти­то­ри на те­ри­то­ри­я­та на Ру­се и на об­щи­на­та. Ще раз­ви­ва­ме оне­зи сек­то­ри в ико­но­ми­ка­та, ко­и­то но­сят по-ви­со­ка и трай­на при­на­де­на стой­ност. То­ва са пред­п­ри­я­тия и пред­п­ри­е­ма­чес­ки ини­ци­а­ти­ви с пот­реб­нос­ти от ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ран, ин­те­лек­ту­а­лен труд. Те ви­на­ги са по-ви­со­коп­ла­те­ни и са ус­ко­ри­те­ли на пос­те­пен­но­то по­кач­ва­не на до­хо­ди­те и в ос­та­на­ли­те со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки сфе­ри.

- На­ме­ре­ни­я­та Ви са доб­ри, но как­во бих­те ка­за­ли за де­мог­раф­с­ка­та кри­за, как ще се спра­вя­те с нея?

- Мно­го труд­но, но не е не­въз­мож­но. Де­мог­раф­с­ка­та кри­за е об­ща, бъл­гар­с­ка дра­ма, но съ­що та­ка и ев­ро­пейс­ка. Де­ца­та и мла­ди­те хо­ра са ог­ро­мен ка­пи­тал, в кой­то тряб­ва да се ин­вес­ти­ра пос­то­ян­но, с мно­го гри­жа, лю­бов и тър­пе­ние. Ка­то сил­но по­зи­тив­на де­мог­раф­с­ка мяр­ка ще пред­ло­жим да бъ­дат ос­во­бо­де­ни от так­си за дет­с­ки­те гра­ди­ни всич­ки под­рас­т­ва­щи ру­сен­ци. Фи­нан­со­ва по­мощ за вся­ко но­во­ро­де­но де­те ще по­лу­ча­ват се­мейс­т­ва­та, в ко­и­то ро­ди­те­ли­те са из­пъл­ни­ли своя кон­с­ти­ту­ци­о­нен дълг за об­ра­зо­ва­ни­е­то на нас­лед­ни­ци­те си.

- Въз­ду­хът на Ру­се от­но­во се прев­ръ­ща във въ­зел от не­ре­ши­ми проб­ле­ми, еко­ло­ги­я­та вли­за нас­той­чи­во в пре­диз­бор­ния де­бат?

- Вяр­но е, че въз­ду­хът в Ру­се не е "из­ле­ку­ван" от пре­диш­ния спо­мен за ужа­са от хлор­ни­те "ата­ки" през 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век.Те­ма­та се ек­с­п­ло­а­ти­ра на всич­ки ни­ва, от всич­ки учас­т­ни­ци в де­ба­та. ЧИС­ТИ­ЯТ ВЪЗ­ДУХ Е НЕП­РИ­КОС­НО­ВЕ­НО ПРА­ВО НА РУ­СЕН­ЦИ! Та­ка че, на Ру­се му пред­с­тои най-важ­ни­ят про­ект - "Ру­сен­ци да ди­шат чист въз­дух". Еко­ло­гич­на­та стра­те­гия на мо­ят екип пред­виж­да нов про­фил на про­миш­ле­ни­те зо­ни. Ста­ва ду­ма за но­во "ус­т­ройс­т­ве­но зо­ни­ра­не"- мес­та­та, къ­де­то ще раз­ви­ват дей­ност­та си ин­вес­ти­то­ри­те,  но стрик­т­но спаз­вай­ки нор­ма­тив­на­та и за­ко­но­да­тел­на­та ба­за. Но­ва­та сис­те­ма­та за мо­ни­то­ринг на въз­ду­ха, ко­я­то ве­че знам как­во ще пред­с­тав­ля­ва, ще ула­вя це­лия спек­тър от па­ра­мет­ри - фи­на зап­ра­ше­ност, еми­си­и­те вред­ни га­зо­ве, драз­не­щи ми­риз­ми в окол­на­та сре­да. По­лу­че­на­та ин­фор­ма­ция ще се об­ра­бот­ва чрез съв­ре­мен­ни ал­го­рит­ми и ме­то­ди за ге­оп­рос­т­ран­с­т­вен и тем­по­ра­лен ана­лиз не са­мо в ре­ал­но вре­ме, но и "offline" за оп­ре­де­ле­ни вре­ме­ви пе­ри­о­ди. В прос­т­ран­с­т­ве­ния пе­ри­ме­тър, оси­гу­рен от 6-те стан­ции, раз­по­ло­же­ни на те­ри­то­ри­я­та на Ру­се, ще има оп­ции за ек­с­порт на ин­фор­ма­ция в раз­лич­ни фор­ма­ти, ко­я­то ще мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­на от всич­ки ор­га­ни на из­пъл­ни­тел­на­та власт, ан­га­жи­ра­ни с опаз­ва­не­то на окол­на­та сре­да. Из­мер­ва­ни­я­та ще пре­дуп­реж­да­ват и за бед­с­т­вия, ава­рии и др. фор­с­ма­жор­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва. Дан­ни­те ди­рек­т­но ще се ви­зу­а­ли­зи­рат на уеб­сай­та на об­щи­на Ру­се, как­то и чрез мо­ни­то­ри в град­с­ка­та сре­да. 

Еко­ло­гич­на­та сис­те­ма ще ста­не ос­но­вен ком­по­нент от но­ва­та ИН­ТЕГ­РИ­РА­НА СИС­ТЕ­МА за кон­т­рол и уп­рав­ле­ние на ин­те­ли­ген­т­на­та град­с­ка ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, ко­я­то ще из­г­ра­дим, за да бъ­де Ру­се на­ис­ти­на град на мо­дер­ни­те и сме­ли­те биз­нес ре­ше­ния, ща­дя­щи здра­ве­то на хо­ра­та. Всъщ­ност, ве­че нас­тъ­пи вре­ме­то на ис­тин­с­ки­те не­ща в на­шия град и не­го­во­то от­б­ро­я­ва­не за­поч­ва с из­би­ра­не­то на -73 в ин­тег­рал­на­та бю­ле­ти­на.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай