Кандидати с опит vs. бързата писта на популизма

Манолова разчита на противопоставянето, Фандъкова - на търсенето на диалог, казва доц. д-р Антоний Гълъбов

Кандидати с опит vs. бързата писта на популизма | StandartNews.com
  • Манолова разчита на противопоставянето, Фандъкова - на търсенето на диалог, казва доц. д-р Антоний Гълъбов
  • В каскадата на шпионския скандал кампанията може да стане „за” или „против” геополитическата ориентация на България
  • За първи път ГЕРБ търси стратегически партньор в лицето на СДС
  • Комитетът на Манолова води кампания за шеф на КПКОНПИ, а не за кмет на София
  • Вотът в Пловдив ще зависи от привличането на избиратели извън твърдите ядра на ГЕРБ и ВМРО
  • Партията на Слави може да мобилизира подкрепа на балотажа в София и големите градове
  • Стратегическата визия за икономическа реформа на вицепремиера Дончев трябва да придобие своите регионални и местни измерения


- Доц. Гълъбов, вотът за европарламент мина под знака на „Апартаментгейт“. На старта на надпреварата за местните избори гръмна афера за шпионаж в полза на Русия. Как според Вас ще се отрази новият скандал в кампанията?
- Обхватът на въздействието, което ще окаже разследването за шпионаж в полза на чужда държава, ще зависи от хода на самото разследване и неговите междинни резултати. Обвиненията са изключително сериозни и ще изискват допълнително време, преди да достигнат до съдебна зала. В този смисъл, въздействие ще имат интерпретациите, а не самите факти и обстоятелства. Има съществена разлика между т.нар. „апартаментгейт” и разследването за шпионаж в полза на Руската федерация. Този път въздействието ще се разгърне като каскада, която ще включва нови групи от интереси. На първо място, БСП и останалите леви и национал-популистки формации ще се опитат да мобилизират своите избиратели чрез представата за заплаха и „противопоставяне срещу Русия”. Избирателите на ГЕРБ ще бъдат мобилизирани в зависимост от разрастването на агресивната пропаганда на политически и публични субекти, свързани с руската пропагандна агресия. Останалите политически сили ще трябва да заемат позиция и по този начин да се отдалечат още повече от дебата за перспективите пред местната власт. Ефектът от тази каскада ще бъде изкривяване на публичното пространство до степен, при която местните избори ще останат на заден план или на отделни места, ще бъдат интерпретирани като вот „за” или „против” геополитическата ориентация на България.
- Като нова тенденция на местни избори прави впечатление, че и ГЕРБ, и БСП залагат в големите градове на кандидати, които се ползват с подкрепата на местните работодателски организации. Дойде ли времето, в което определящо за кметския вот ще е мнението на бизнес сдруженията, който осигуряват работни места и икономическото развитие по региони?
- Това е само част от един съществен и незавършен дебат в българския политически процес. След първите електорални успехи на местни бизнес-сдружения през 2007 година, които дори успяха да подменят партийното представителство, е налице усилие политическите партии да бъдат ефективни посредници между местните работодателски организации и институциите на местната власт. Тази промяна трябва да продължи, но поне засега, най-вероятно, на много места бизнес-сдруженията ще продължат пряко да търсят подкрепата на избирателите, подменяйки смисъла и отговорностите на политическите партии.
- Вицепремиерът Томислав Дончев излезе със стратегия за икономическа трансформация към производство с висока добавена стойност. Как тази трансформация може да се осъществи на регионално ниво?
- Необходима е оценка на капацитета за развитие на регионално и местно ниво. Стратегическата визия за икономическа реформа на вицепремиера Дончев трябва да придобие своите регионални и местни измерения. В този смисъл, много важно ще бъде как ще бъдат структурирани новите райони за планиране и до каква степен те ще имат необходимия административен капацитет за насърчаване на регионалното развитие.
- Разбира се, големият сблъсък между дясно и ляво се очаква в София в лицето на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Какви са предимствата на Фандъкова и Манолова и каква е Вашата прогноза за резултата от надпреварата?
- Сблъсъкът всъщност не е в идеологически план. Става въпрос за две групи от партийни стратегии, които съществено се различават. В единия случай, политическите партии се насочват към кандидати с управленски опит, които би трябвало да спечелят подкрепата на гражданите с конкретни проекти за местно развитие. В другия, политическите партии възприемат местните избори като пространство за тестване на нови лица, послания и възможни партньорства, но предпочитат „бързата писта” на популизма, вместо дебата за качеството на местното самоуправление. В известен смисъл, противопоставянето в София отразява точно тези две тенденции. До момента, инициативният комитет, издигнал Мая Манолова води по-скоро кампания за председател на КПКОНПИ, на Държавната финансова инспекция или на Специализираната прокуратура, а не за кмет на столицата. Това е разбираемо поради липсата на управленски опит при Манолова и стремежа за отбягване на конкретен дебат за перспективите за развитие на София. От друга страна, Фандъкова вече лансира пакет от стратегически приоритети, които би могла да следва столицата, ако гражданите подкрепят нейната кандидатура.
Манолова ще разчита на противопоставянето, докато предимството на Фандъкова е в способността за търсене на диалог и постигане на съгласие. Докато бившият омбудсман ще търси всички възможности да тушира разговора за избора да се кандидатира за кмет и профила на политическите сили, които я подкрепят, тя ще разчита на онези групи от избиратели, към които проявяват интерес както екипите на Десислава Иванчева, така и на Демократична България и Спаси София. Фандъкова може да разчита на онези групи от софиянци, които запазват критичната си позиция, но са готови да оценят и онова, което реално беше постигнато в развитието на София през изминалите години. В този смисъл, изходът от тези избори в столицата ще се определи от капацитета на двете кампании да привлекат и мобилизират избиратели, които не принадлежат към основния електорален корпус на ГЕРБ и БСП.
- Първоначално твърдата позиция на БСП в подкрепа на Манолова сякаш се разколебава в последните дни. Стефан Данаилов каза, че се притеснява от кресливостта на комитета зад Манолова, Крум Зарков пък заяви, че социалистите могат да излязат със самостоятелна кандидатура в столицата. Как отношението към Манолова ще се отрази на вътрешните процеси в соцпартията и ще задълбочи ли разделителните линии в нея след подадената и оттеглена оставка на Корнелия Нинова?
- Отношението към Манолова е част от вътрешните процеси на разделение и противопоставяне в БСП. Подкрепата за нея се възприема като противопоставяне срещу Нинова. В този смисъл, дори и столичната организация да приеме да подкрепи издигнатата вече независима кандидатура, това ще е по-трудно за БСП като цяло. По същество, подкрепата на БСП за Манолова ще означава, че отново след президентските избори, партията ще трябва да подкрепи кандидат, който не е издигнала сама. За съществени групи от избиратели и симпатизанти на БСП това може да се окаже проблем.
- БСП издига срещу ГЕРБ знакови народни представители – Весела Лечева в Търново, Явор Божанков в Горна Оряховица. Успешна формула ли е това?
- От една страна, става въпрос за проблем с кадрите, на които може да разчита националното ръководство. От друга, БСП трябва да успее да постигне добър резултат поне в някой от големите градове и областни центрове след разгромната си загуба на предишните избори за местни органи на властта. Едновременно с това, партията изпитва съществени проблеми в отношенията между националното ръководство и местните организации, както се случи в Пазарджик.
- Как според Вас кампанията за местните избори ще се отрази на рестарта в ГЕРБ, който Борисов започна с отстраняването на Цветан Цветанов? Сянката на Цветанов ще се вижда ли по места?
- Преди всичко, това е смяна на стила на организация и водене на предизборната кампания. ГЕРБ може да постигне по-слаб резултат в сравнение с предишните местни избори, но онова, което определя промяната в стратегията на партията е търсенето на нов стратегически партньор, засега в лицето на СДС, но и на още няколко десни и дясно-центристки формации. Това е принципно нов елемент в стратегията на ГЕРБ, която винаги досега се е явявала самостоятелно на избори. Ако тази промяна бъде доведена до модел на устойчиво партньорство, партията ще има много по-сигурни позиции преди следващите редовни парламентарни избори.
- Най-знаковата рокада за ГЕРБ бе в Пловдив, където Бойко Борисов заложи на областния управител Здравко Димитров. В играта обаче влезе и Славчо Атанасов. Каква е прогнозата Ви за резултата под тепетата?
- Здравко Димитров има дълъг адмнистративен опит и добро име в града. На свой ред, Славчо Атанасов има опит като кмет на Пловдив. Определяща за развитието на изборите в Пловдив ще бъде способността на двамата кандидати да мобилизират избиратели извън собствените си политически партии. В това отношение, перспективите пред Димитров изглеждат по-добри.
- В кои други градове очаквате знакови битки ГЕРБ – БСП?
- БСП има потенциал да се противопостави сериозно на ГЕРБ в средни по големина градове, където местните партийни структури са останали лоялни към националното ръководство. В големите градове шансовете на БСП продължават да бъдат ограничени. Не случайно, партията залага по-често на независими кандидати, както и на многоцветни местни коалиции, които могат да постигнат резултат, но и да размият отговорността за евентуална изборна загуба.
- Слави Трифонов обяви, че учредява партията си на 5 октомври. След гръмката заявка за създаването й обаче последва месец затишие. Очаквате ли той да се намеси в кампанията за местните избори и как?
- Изглежда твърде вероятно, както този, така и други политически проекти и лабораторни експерименти, да потърсят пространство за политическа реклама в контекста на местните избори. Възможно е тази политическа формация да се опита да мобилизира електорална подкрепа за балотаж в столицата и някои от големите градове. Това е характерната за този тип политически субекти ориентация към кмета, а не към предствителство в общинския съвет. Това може да се окаже заявка за по-нататъшно позициониране преди следващите парламентарни избори.
- С учредителната декларация за създаване на партията си Трифонов и съмишлениците му дадоха заявка, че ще работят за свикване на ВНС и промяна в конституцията, която да въведе мажоритерна избирателна система и да намали на половина броя на народните представители. След 30 години преход дойде ли времето за подобна промяна?
- Броят на народните представители, както и пропорционалната избирателна система определят степента на политическо представителство в българския парламент. Смяната на избирателната система и намаляването на броя на народните представители ще ощети не само малките политически партии, но преди всичко – ще ограничи съществено реалното политическото представителство на българските граждани. Политическият популизъм не се интересува от това. Той сърфира върху традиционното недоверие към институциите и търси подкрепа сред онези групи в обществото, които продължават да се чувстват непредставени или потенциално губещи от развиващите се процеси.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай