Новите мерки: Кредити за възстановяване, помощи за оцеляване

Бизнесът иска да продължи изплащането на грантове, ресторантьорите си чакат парите за оборот на затворени фирми

Новите мерки: Кредити за възстановяване, помощи за оцеляване | StandartNews.com
  • Бизнесът иска да продължи изплащането на грантове, ресторантьорите си чакат парите за оборот на затворени фирми

Дългоочакваните мерки в подкрепа на бизнеса бяха обявени от служебните министри в края на миналата седмица. Те са насочени към подпомагане на фирмите, които са в тежко положение, но имат потенциал да се възстановят от кризата с финансова инжекция. Мерките могат да се разделят на три - осигуряване на ликвидни средства за фирмите, които са започнали да се възстановяват, помощи по схемата 60 на 40 за онези, които искат да си запазят персонала, но са много закъсали, както и възможности за стимулиране на потреблението. "Досега помощта за бизнеса беше с бюджетни средства. Това е правилно, когато бизнесът е затворен. Но сега бизнесът е отворен, болниците също, всичко работи и мерките трябва да бъдат преориентирани към програма за възстановяване и директните субсидии да бъдат насочени само към бизнесите, които структурно няма как да се възстановят толкова бързо като международния туризъм", обясни финансовият министър Асен Василев в интервю за "Капитал".

Кой може да поиска от евтините заеми:

Те са за малки и средни фирми, които могат да докажат, че бизнесът им е активен в последните 3 години. Кандидатите ще могат да заявяват заеми, достигащи до 70% от приходите им за 2019 или 2020 г., в зависимост от това през коя от двете години печалбата им е била по-голяма. Обезпечения няма да се искат, защото гарант ще е държавата. Усвояването на парите ще е максимално бързо - до 10 дни, увери служебният министър Кирил Петков, който представи мярката. Намерението е стартът да е още в средата на юни. Срокът за връщането ще е 7 години, като ще има една година гратисен период и за главницата, и за лихвата. Очаква се тя да бъде по-ниска, тъй като търговските банки ще отпускат парите по гаранционна схема, а държавата ще покрива до 50% от риска и до 80% на индивидуалните им позиции. Кирил Петков обясни, че по този начин банките ще могат да отпускат рискови кредити, например в сектор "Туризъм", където сега отказват. От мярката могат да се възползват и самоосигуряващите се лица. Няма да е позволено да се рефинансират стари кредити.

Бюджетът на новата гаранционна схема ще е около 2,5 млрд. лева. Програмата ще започне с тези банки, които вече имат договори с ББР, ЕИФ и ФнФ, като ще могат да се включат и нови.

Помощи при над 40% спад на приходите

С още два месеца ще бъде удължена мярката 60/40, но тя ще действа по нов дизайн, който ще бъде уточнен с работодателските организации и синдикатите. Служебният министър на социалната политика Гълъб Донев отчете, че до момента изразходваният ресурс по тази мярка е малко над 1,4 млрд. лв., което означава, че остават още около 100 млн. лв. Асен Василев обясни, че за 60/40 няма ограничение за големината на фирмите. Но те трябва да са сериозно пострадали от кризата. Затова при кандидатстване приходите им за април и май 2021 г. ще се сравнят с тези за същите месеци на 2019 г. И ако има изоставане например с повече от 40%, тогава може компанията да получи помощ. "Тези мерки се преформатират с уговорката, че съществуващите остават нотифицирани в ЕК и ако отново има криза и затваряне, могат да се пуснат в стария им вариант", уточни Василев.

Стимулиране на потреблението

Третата група мерки е за стимулиране на потреблението. Такъв тип е отпускането на пари от държавата за безплатни почивки с 5 нощувки на 30 000 учители и ученици, която бе обявена от министерствата на туризма и на образованието. Търсят се варианти и с още две министерства - на спорта и културата, за планиране на мерки, свързани с повишаването на търсенето, каза още Асен Василев.

Актуализация  на бюджета

Подготвя се актуализация на бюджета, която да бъде оставена на следващото Народно събрание. "Ще запазим текущите параметри, тоест дефицитът да не се вдига, но да се преструктурират разходните пера така, че да се осигури финансиране за мерките до края на годината. Ако фирмите работят и се възстановят, ще има повече пари в бюджета за всички нас и ще може тези мерки за подкрепа, както и другите социални мерки, които вървят, да бъдат социално осигурени, без да натоварваме с допълнителни дългове нашите деца", обясни Асен Василев. Той подчерта, че държавата не произвежда пари, а ги взема от фирмите и ги преразпределя към други граждани и фирми, за да се подпомогне ефективната работа на икономиката. Министерството на финансите е фокусирано да подобри събираемостта на вземанията на държавата и да спре течовете и неефективните разходи", обясни финансовият министър.

Реакцията на бизнеса

Бизнесът реагира разнопосочно на новите мерки.Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ заяви, че трябва да има 3 мерки за подкрепа на икономиката."Едната от тях са кредити. Това, което се прави сега, е добре, за да се ускори процесът и да се облекчи достъпът до тях. Подкрепяме тази мярка. Липсват обаче другите две", каза Велев. Той предлага мярката "60 на 40" да бъде за времето на извънредната епидемична ситуация, която засега е до края на юли, но не е ясно дали няма да бъде удължена. Третата мярка, която отсъства, е подкрепа за фиксираните доходи на предприятията със спад повече от 30%. Велев настоява и  бързо да се изплатят помощите за МСП, които чакат вече една година. Още през май 2020 малките фирми кандидатстваха за грантове между 3000 и 10 000 лв., а средните - от 30 000 до 150 000 лв., за които договорите бяха подписани още през есента. "Този процес продължава да тече, но недостатъчно бързо. За средните предприятия са платени около 17% от тези, които имат да получават пари и то за първата вълна. Кредиторите губят търпение. Причината за забавянето е, че парите се плащат от ОП "Иновации и конкурентоспособност", а не от бюджета, откъдето това може да стане бързо. Плащат се от Министерството на икономиката, а не от НАП", каза още Васил Велев.Според председателя на Националното сдружение за малкия и средния бизнес Елеонора Неголова, тегленето на гарантирани от държавата кредити от страна на МСП е трудно. "Тези инструменти се ползват много трудно, защото минават през търговските банки и зависят от това доколко те имат интерес да ги предлагат, тъй като това е един механизъм, който усложнява административното обслужване на кредите. И когато става въпрос за малки кредити, те по-скоро насърчават микробизнесите да взимат потребителски заеми. Не е лошо да има такива мерки, да се предлагат гаранции и да се покриват частично обезпеченията по кредити, но това е крайно недостатъчно и ние си го обясняваме с краткия хоризонт на това правителство", каза Неголова.

От двете браншови организации на ресторантьорите - Сдружението на заведенията в България /СЗБ/ и от Българската асоциация на заведенията /БАЗ/, посочиха в своя позиция, че се чувстват излъгани и дискриминирани. "С огромно разочарование разбрахме, че вече приетата, гласувана и одобрена от Европейската комисия програма "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", е спряна и парите по нея са пренасочени в кредити. Програмата, макар доста тромава и недостатъчна, работеше за декември, януари и февруари. Оставаше последната трета фаза, касаеща март и април - месеците, в които заведенията отново бяха насилствено затворени, но секторът очакваше компенсации за това поредно затваряне", пише в позицията. СБЗ и БАЗ приветстват удължаването на мярката 60/40, но предлагат тя да бъде разширена за фирми, регистрирани през 2021 година или такива, които не са упражнявали дейност през изминалата 2020 година.

Според българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/, новите мерки ще са изключително полезни за бизнеса, стига изпълнението им да е бързо. От БХРА повече от година настояват за евтини кредити без обезпечение. Доволни сме, че най-после това се случва, заяви председателят на БХРА Георги Щерев. "Положителен е и фактът, че този път мерките са едни и същи за всички и няма изкуствено деление, при което едни получават целеви компенсации, а други не", подчерта и зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов. Той припомни, че от началото на кризата хотелиерите останаха единствените от туристическия сектор, които не получиха целева помощ за оцеляване в кризата."Приветстваме продължаване на мярката 60/40 до края на юли, но това не е достатъчно. Още повече, че тя ще се прекрати точно през летния сезон. В момент на тежка криза, при късно започващ и кратък сезон, ако тази мярка не продължи до края на септември, бизнесът е обречен, категорични са от БХРА.Георги Щерев очаква да бъде взето решение гратисният период на обслужване на главницата по гарантираните кредити да е за срок от 2 до 5 години, вместо за една. От БХРА предлагат още държавата да раздаде ваучери за почивки у нас на всички ваксинирани българи и особено на такива, които предстои да се имунизират. По този начин ще се реши въпросът с ниския процент желаещи да се имунизират, ще се подпомогне туристическият сектор в трудната ситуация и ще спечелим българите като клиенти за туризма ни, казват от организацията.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай