94% от българите предпочитат да купуват български храни
Българите са готови да харчат повече през тази година, а инфлацията може да стигне 4% в края на 2019 г. Това сочат икономически данни, които бяха публикувани през седмицата.
Те показват как се отразява увеличението на заплатите върху потреблението у нас.
Според проучването "Обсерватория" на БНП Париба Лични Финанси, проведено в 17 държави сред 14 000 европейци, 62% от сънародниците ни са готови да харчат повече през тази година в сравнение с 2018-а. Тези цифри нареждат българите на трето място в ЕС по отношение на плановете за по-голямо потребление. Преди нас са Словакия /73%/ и Румъния /63%/. А средното ниво за ЕС е 41%.
30% от нашенците са на мнение, че покупателната им способност се е повишила. За Съюза средното ниво е 23%. Така по отношение на повишаването на покупателната способност България е в топ 5 на ЕС.
В същото време обаче 30% от българите се чувстват обеднели, което е под средното за ЕС от 44%. Най-песимистично настроени са французите /59%/.
Българите планират да похарчат повече пари за ваканции и пътувания /67%/, да си купят нови електроуреди /60%/. Всеки втори смята да ремонтира дома си, което е с 19% повече от средното за ЕС.
Любопитна тенденция е, че 68% от хората у нас са готови да платят между 5 и 10% повече за местни продукти. Според 72% от българите, закупуването на национални стоки е проява на патриотизъм и подкрепа на икономиката. В това отношение ние сме в топ 3, като пред нас са Италия /75%/ и Швеция /71%/. Сънародниците ни най-често купуват български храни /94%/, мебели /75%/ и козметика /74%/.
На фона на нагласите за повишаване на потреблението, отчетени от "Обсерватория", съвсем логично идват прогнозите на БНБ за инфлацията през 2019 г. В най-новия брой на тримесечното си издание „Икономически преглед“ Централната банка ревизира нагоре прогнозите си за края на 2019-а - от 2,2% в началото на годината, през 2,6% през март, до 4 на сто през май. Според макроикономистите на БНБ, причината е повишението на международните цени на храните, както и на услугите, които поскъпват заради по-високи разходи за труд и потребителско търсене. В края на 2020 г. обаче инфлацията ще забави темпа си до 2,1%.
От БНБ очакват през 2019 г. и 2020 г. растежът на БВП да се ускори спрямо 2018 г. Това ще се определя главно от частното потребление и в по-малка степен от нарастване на инвестициите. Темпът на нарастване обаче ще се забави в сравнение с предходните години.
Забавянето на глобалния икономически растеж в резултат на редица външни фактори ще доведе до по-слабо търсене на български стоки и услуги през настоящето и следващото тримесечие на годината. Успоредно с това нарастването на вноса в отговор на силното вътрешно търсене ще ограничи приноса на нетния експорт към БВП в сравнение с 2018 г.
Като рискове в международен план в доклада се посочват повишената глобална несигурност, свързана с търговските спорове, неблагоприятните тенденции на финансовите пазари в някои развиващи се икономики, забавянето на икономическия растеж в Китай и липсата на яснота около Брекзит.
Най-осезаемо отражение върху износа на България през следващите две тримесечия ще окаже по-слабата икономическа активност в Турция, която е основен търговски партньор за страната ни извън ЕС, както и очакваното забавяне на растежа в някои от основните партньори в Еврозоната.
Тенденцията за повишаване на кредитирането ще се задържи и през следващите няколко месеца, но ще е по-слаба в сравнение с миналата година. Депозитите ще продължат да растат с бързи темпове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
