Докато новият кандидат - премиер Кирил Петков представяше министрите си миналия уикенд, служебният министър -председател Стефан Янев събра членовете на Министерския съвет и на изпроводяк гласуваха 3 решения.
Две от тях не предизвикаха голям интерес, тъй като вече бяха минали на подпис и бяха свързани с предварително дадени обещания - пари за подпомагане на общините и стопиране на бюджетните разчети поради разпускането на този кабинет. Третото решение макар да мина тихомълком, тепърва ще има сериозно отражение както върху реалния бизнес, така и върху банките у нас. Министрите гласуваха увеличаване на дяловете на България в капитала на Международната инвестиционна банка с 23,244 млн. евро, което сега изпразва хазната с близо 45 млн. лева, но е заявка за получаване на стотици милиони левове като кредити за частния бизнес. Финансовата инжекция от институция, известна като една от двете банки на СИВ (бившият Съвет за икономическа взаимопомощ на страните от времето на социализма), ще я превърне в нов донор за предприемачите наред с Европейската инвестиционна банка и Черноморската банка.
И макар че самият СИВ, както и Източният блок, отдавна не съществуват, тази банка от години се превърна в съществен ресурс за страните от Източна Европа, най-вече за Унгария. Нещо повече - в последните години тя дори афишира амбициии за удвояване на активите си през периода 2018-2022 г. Оказа се, че част от плановете на банката за догодина вече дори са преизпълнени.„Стратегическата цел от 1,2 млрд. евро в края на 2022 г., беше постигната през октомври тази година - повече от година преди плана. Портфолиото надхвърля 1,3 милиарда евро и е добре диверсифицирано по география, сектори, инструменти за подкрепа“, отчетоха вчера (16 декември) от банката.
Какво представлява Международна инвестиционна банка?
Банката е основана през 1970 г. от страни от тогавашния СИВ. По време на Студената война през нея минават много от външнотърговските операции на социалистическите държави. Днес нейни държави членки (акционери) са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Чехия, Словакия и Унгария.
До началото на миналата година страната ни притежаваше втория най-голям дял във финансовата институция след този на Русия. През януари 2020 г. обаче бяхме изпреварени от Унгария на Виктор Орбан, която увеличи дела си в банката и продължи да го прави и през тази година.Самата банка е специализирана в отпускане на средносрочни и дългосрочни заеми на организации, предприятия и банки, действащи на територията на държавите-акционери. Отпуска кредити и на организации от други страни, за осъществяване на съвместни инвестиционни проекти и програми.
Новата централа на банката - в Будапеща
В края на 2018 г. Международната инвестиционна банка обяви, че мести централата си в Будапеща, а Москва остава само главния офис на втората бивша СИВ банка - Международната банка за търговия и развитие. Преместването на централата на МИД имаше за задачата да позиционира по-успешно на европейската сцена кредитната институция. Резултатите не закъсняха. Днес финансовата институция отчита значителни нови положителни резултати, който определя като „унгарски тласък“. Според публикуваните на 16 декември от банката данни нейния кредитен портфейл се е увеличиил с 59% след промените, а рейтингът й се е повишил, като всички големи агенции я оценяват с ниво „А“. „Освен това през 2020 г. МИБ беше единствената междудържавна банка за развитие, която получи надграждане въпреки изключително предизвикателната среда, причинена от пандемията“, отчитат от финансовата институция.
От там подчертават, че „Унгария продължава да бъде една от най-активните държави акционери в банката, както и един от основните бенефициенти от инвестиции на МИБ“. „След преместването на централата в Будапеща унгарският портфейл на банката нарасна с 217% от 57 милиона евро до настоящите 180 милиона евро.Такива жизненоважни сектори на икономиката като селско стопанство, туризъм, енергетика, здравеопазване се поддържат от нашата институция в страната домакин“, изтъкват от банката.
Ще догонваме ли унгарците
В момента България е трети по големина акционер в банката. Справка в сайта на Министерството на финансите показва, че дяловото участие на страната ни е малко над 10% от капитала. С решението си от неделя служебното правителство предлага на Народното събрание да одобри увеличени на дела на България в банката с още 23 224 000 евро в синхрон със стратегията на финансовата институция за ръст на капитализацията ѝ. В мотивите, подписани от служебния премиер Стефан Янев, се посочва че това ще „има положителен ефект върху икономиката на страната засили нашето влияние върху финансирането на значими проекти за развитие“.
"Следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно действащите уставни документи на МИБ дяловото участие на страните-членки в уставния капитал на банката е пряко обвързано с правата им на глас при гласуване на решения в органите на управление – Съвета на управителите и Съвета на директорите“, посочва в още мотивите си Стефан Янев. Очаква се след увеличаване на дяловото участие на България в банката, страната ни да си гарантира завишен кредитен пакет. Финансирането ще бъде използвано за инвестиции в частния сектор в експортно-ориентирани отрасли, както и такива с висока добавена стойност, пише в стратегията на финансовото министерство.
Отпуснатата сума се очаква и да увеличи правомощията и на българския представител в кредитната институция. Заместник-председател на Управителния съвет е Румяна Кючукова, която миналата година получи нов 5 годишен мандат. Тя ръководи и сектор „Рискове“ в МИБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
