Натан Ротшилд е от семейство на лихвари от Франкфурт. През 1798 г., когато е на 21 г., пристига в Манчестър, за да доставя там изделия от памук, произведени в Германия.
През 1806 г. се жени за дъщерята на лондонски търговец. Три години по-късно французите блокират търговския канал Ламанш. Тогава Ротшилд се заема с банкова дейност, която му донася слава и богатство. Историята на великия финансист разказва Сергей Минаев в "Комерсант".
-------------------
Златната мрежа
През 1809 г. англичаните, в опит да изгонят Наполеон от Иберийския полуостров, пращат армията на херцог Уелингтън в Португалия.
Възникнал обаче проблем за доставка на злато за заплати на войниците - от Лисабон до най-близкия английски порт били почти хиляда мили, а морето гъмжало от разбойнически кораби.
Уелингтън, поради липса на пари в брой, призовал правителството да подаде оставка. В тази ситуация херцогът решил да пусне собствени книжни пари и напечатал почти 1 млн. паунда. Но проблемът не бил решен, защото хартийките трябвало да бъдат обезпечени със злато. Войниците на Уелингтън можели да си купуват с тях храна от местните търговци, банкерите обаче не ги признавали и в крайна сметка изисквали от притежателя злато.
Ротшилд изиграл ключова роля в този случай. Той участвал в британска програма за 20 милиона паунда за закупуване на роби от американските плантации. Но направил финансова иновация, използвайки робите като обезпечение при кредитни операции с плантаторите.
Войната парализирала икономиката на Европа. Златото станало много дефицитно и правителствата забранили да се изнася.
Натан Ротшилд станал истински ловец на жълтия метал. Той бил един от първите, които научили, че Източноиндийската компания очаква голяма партида златни кюлчета, които да продаде на търг.
Натан се явил на аукциона, предложил най-високата цена и изкупил цялата партида. Английското правителство, което научило за сделката, предложило на Натан не само да продаде златото си срещу висок комисион, но и да го достави на Уелингтън срещу огромно възнаграждение.
Задачата за година да се доставят над 11 млн. паунда обаче се оказала неизпълнима. Натан организирал мрежа с банките на братята си, която се разпространила из цяла Европа. Агентите й, променяйки външния си вид, тайно преминавали през фронтовата линия на вражеските армии с подправени документи. Двамата най-млади братя изиграли ролята на местни жители - единият в Пиренеите, а другият - на брега на Ламанша. Третият бил изпратен в Париж.
Контрабандата на злато се преследвала жестоко, но участниците в мрежата подкупвали чиновници по целия път от Пиренеите до Ламанша. Префект на полицията получил толкова голям рушвет, че заживял в необикновен разкош, с което предизвикал подозрения у своето парижко началство.
Под наблюдението на Натан, стотици хиляди паунда в златни кюлчета, английски гвинеи, холандски гулдени и френски наполеони били прехвърлени в Португалия на Уелингтън.
Страсти за Ватерлоо
Натан спечелил няколко милиона на борсата, след като се възползвал от факта, че по-рано от другите узнал за поражението на Наполеон на Ватерлоо /18 юни 1815 г./
Според легендата, агентът му наблюдавал сражението и видял как Наполеон бяга в Брюксел. Натан бил първият, който разбрал новината и побързал да информира правителството. В този момент банкерите били убедени, че Уелингтън е загубил битката. Ротшилд незабавно започнал да продава своите акции на борсата. След него всички започнали да продават. "Ротшилд знае, че Ватерлоо е загубен", говорело се сред играчите.
Цените на книжата рухнали почти до нула. В този момент агентите на Ротшилд масово изкупували акции. На 21 юни в 11 часа вечерта адютантът на Уелингтън - майор Хенри Пърси, докладвал в правителството на маршала: "Наполеон е разбит!"
Веднага след новината цените на акциите излетели нагоре. А Натан Ротшилд заработил от тази новина 40 милиона паунда.
Според преданията, точно тогава той произнесъл крилатата фраза: "Който владее информацията - той владее света".
Бащата на държавните облигации
През 1818 г. Натан Ротшилд направил революция, превръщайки Лондонското сити в световен финансов център. Той разиграл на пазара огромен заем на Прусия /5 млн. паунда/, която много се нуждаела от чужди пари заради огромния си бюджетен дефицит и обезценена валута.
Първоначално държавните облигации били номинирани в лири стерлинги, а не в талери и проценти от тях се получавали не в Берлин, а в Лондон.
През първата половина на 1820 г. примера на Прусия последвали Русия, Австрия, Испания и Белгия - така Натан разиграл облигации за 40 млн. паунда. Книжата се разменяли едновременно във Франкфурт, Берлин, Амстердам и Виена, така че Натан създал международен пазар за държавни облигации.
Именно той обезпечил първото място в Ситито за своята банка N M Rothschild & Sons — неговият капитал бил 6,8 млн. паунда - три пъти повече от този на главния конкурент - Baring Brothers.
През 1830 г. Натан Ротшилд обезпечил на току-що получилата независимост Белгия кредит от 3 млн. белгийски франка.
Могъществото на Ротшилд в Ситито било толкова голямо, че през 1825–1826 г. той успял да снабди със златни монети Банката на Англия и то в количество, достатъчно да предотврати банкрута й.
Как отмъстил на Банката на Англия
Натан бил с доста особен характер. В последните години от живота си той толкова се боял от покушение, че постоянно държал под възглавницата си зареден пистолет.
Веднъж при него дошли двама непознати. Когато за нещо си бръкнали в джобовете, Ротшилд хвърлил по тях книга, после полетели мастилница и тежка ваза. Слугите хванали гостите. Скоро станало ясно, че това са банкери, дошли на посещение. Виждайки великия Натан, те така се разтреперали, че не можели да говорят. И поискали да оставят визитните си картички.
С тези, които предизвиквали гнева му, Ротшилд не се церемонил. Разгневила го и Банката на Англия, на която той помогнал да избегне банкрут през 1825 г.
Веднъж той изпратил сметка в банката за значителна сума. Но от там казали, че не приемат плащането на сметки на частни лица.
Натан накарал своите служители да купят огромно количество банкноти от Банката на Англия. А на сутринта, когато банката отворила, се появил с чанта, пълна с хартиени пари и поискал да ги замени със златни монети. Операцията продължила цял ден и със затварянето на банката златните й резерви намалели с 200 хил. лири стерлинги. На следващата сутрин историята се повторила. Когато банковите служители попитали Натан какво означава всичко това, отговорът бил:
"Ако Банката на Англия не вярва на моите сметки, то и аз се съмнявам в нейните банкноти. Аз ще искам злато за всяка банкнота и ще правя това в продължение на два месеца".
Незабавно бил свикан управителния съвет на банката и на Натан съобщили, че ще приемат всичките му сметки когато му бъде удобно.
Правилата на Ротшилд
* Има три начина да загубиш пари - жени, хазарт и инженери. Първите два са много приятни, а третият - най-сигурен.
* Купувай, когато гърмят оръдията и продавай, когато свирят тръбите.
* Който контролира парите, държи и правителствата.
* Не ме интересува каква кукла седи на английския трон, за да управлява империя, над която слънцето никога не залязва.
* Трябва да продължа да дишам. Ако не го направя, това ще е най-голямата ми грешка в бизнеса.
* Докато една банкова къща е като моята и докато работя с братята си, няма кой да се конкурира с мен и никой не може да ми навреди. А банковата ни къща може да направи повече от всяка банкова къща в света.
* Ние сме като часовник с механизъм - всяка част е необходима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
