Ковид ефект: Пижами смениха костюмите, срив на пазара

Covid-19 подкрепи продажбите на удобни и спортни облекла за сметка на бизнес дрехите

Ковид ефект: Пижами смениха костюмите, срив на пазара | StandartNews.com

Италианският дизайнер на луксозни продукти Брунело Кучинели прави мъжки костюми, които се продават на цени до 7000 евро. Но и той, както повечето хора по света, не е носил костюм от месеци, нито пък е купувал, предава Ройтерс, цитирана от investor.bg.

„Всички бяхме заключени у дома, така че това е първoто сако, което слагам от март насам“, споделя Кучинели пред информационната агенция в Милано, докато представя най-новата си колекция през септември.

Повечето т. нар. „бели якички“ работят от вкъщи и преоткриват любовта към удобното домашно облекло – тенденция, която според някои експерти ще надживее пандемията. А сватбите и партитата, които се случват, са съвсем малко.

Огромната промяна в поведението има дълбоки последици за цялата верига на доставки на костюми и официално облекло. В Австралия, най-големият производител на мериносова вълна в света, цените се сриват, достигайки дъна, невиждани от десетилетие. Много овцевъди са в тежко положение и съхраняват вълната с надежда за възстановяване.

В Северна Италия местата, които купуват вълна от фермерите и тъкат плат за костюми от висок клас, се сблъскват със силен спад на поръчките от тъговците на дребно.

В Съединените щати и Европа няколко вериги за продажба на дребно, специализирани в бизнес облекло, като Men’s Wearhouse, Brooks Brothers и TM Lewin, затвориха магазините си или подадоха молби за несъстоятелност през последните няколко месеца, а други ще ги последват.

Играчи на всички нива споделят пред Ройтерс, че са били принудени да се адаптират, за да оцелеят – от фермерите, които се насочват към други форми на земеделие, до онези, които тъкат платовете за нови костюми, които не се захабяват лесно и са по-устойчиви на петна.

„Хората искат да им е удобно и не са толкова склонни да носят официален костюм“, твърди Силвио Бото Поала, управляващ директор на Lanificio Botto Giuseppe, фабрика за вълна в италианския текстилен център Biella, чиито клиенти са Armani, Max Mara, Ralph Lauren и Hermes.

“При конферентни разговори в Zoom виждате мъжете да носят тениски, понякога дори вратовръзки, но не и много костюми“, посочва още Поала.

Пазарът на вълна

Цените на фината вълна в Австралия са намалели с повече от 50% в рамките на 18-месечен период, тъй като обичайно добрите покупки на мериносова вълна от италианските предприятия почти са спрели.В началото на септември референтната цена за меринсовата вълна спадна до 8,58 австралийски долара (6,1 щатски долара) за килограм, показват данни от търгове, спрямо 20,16 австралийски долара в началото на 2019 г. След това цената отчасти се възстанови до малко над 10 австралийски долара.

Андрю Бланч, управляващ директор на New England Wool в Нов Южен Уелс, която снабдява италиански производители на текстил с вълна от ферми, твърди, че много купувачи вече имат излишни запаси.

„Всички имат вълна, от която трябва да се отърват преди да се върнат към пазар тук“, посочва той. „Ако магазините не са отворени, всичко просто се складира. Много от поръчките, за които бяхме закупили вълна, бяха анулирани от клиентите в САЩ и Европа“.

По думите му Китай, както и Италия, които по принцип купуват по-голямата част от австралийския износ на вълна, достигащ 3 млрд. австралийски долара годишно, са единствените купувачи, въпреки че китайците също се сдобиват с по-малко от материала.

Много ферми за мериносови овце съхраняват вълната си в хангари или складови помещения, въпреки че някои продават балите си на слабия пазар, за да останат на повърхността финансово.  

„Не всеки е достатъчно голям, че да задържи вълната си и да изчака цената да се промени“, твърди фермерът Дейв Йънг. Той разполага с около 4500 овце и твърди, че е пренасочил някои операции и сега продава агнешко месо.

Срив в търсенето на бизнес облекло

Насочването към по-ежедневно облекло е процес, който се развива от години. През 2019 г. Goldman Sachs, бастион на строгото професионално облекло, разхлаби правилата за дрескода на служителите си. Да не говорим за хипстърската вълна в Силициевата долина.

Но Covid-19 даде особено силен тласък на тази промяна и подкрепи продажбите на удобни и спортни облекла, за сметка на бизнес дрехите.

През второто тримесечие на тази година, когато по-голямата част на света беше под блокада, Nike беше най-горещият бранд според Lyst – глобална модна търскачка, която анализира поведението на над 9 млн. онлайн купувачи месечно.

Това е първият път, откакто е създаден Lyst Index, в който луксозна марка не заема челната позиция.

Звеното Athleta на Gap, което продава панталони за джогинг и дрехи за тренировки, беше най-добре представящата се модна линия в трите месеца до 1 август. Продажбите скочиха с 6%, в сравнение с 52% спад за Banana Republic.

През септември костюмите се наредиха сред най-намалените стоки и най-слабо продаваните във Франция, Италия и Германия, сочат данни, събрани от StyleSage, която сравнява цени от уебсайтове.

Евтините към средно скъпи марки като Asos, Topman, Guess и Hugo Boss са имали най-големи намаления – до 50%.

Сривът в търсенето на офисно облекло стана причина американски търговци на дребно като Jos. A. Bank и J.Crew да подадат молби за несъстоятелност през лятото, а много други търговци на дребно са изправени пред неясно бъдеще.

Консултантската компания Coresight Research прогнозира, че 20 000 до 25 000 американски магазина могат да затворят до края на годината, в сравнение с 9800 за 2019 г.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай