* Може да се наложи след март КЕВР да вдигне шоково цените на ток и парно, казват икономисти
* Намаляване на ДДС за тока и помощ за домакинствата, вместо мораториум, предлагат експерти
Цената на тока и парното за битовите потребители остава замразена до 31 март догодина. Това решиха окончателно депутатите вчера, след като в последните няколко дни умуваха как да предпазят гражданите от мръзнене през студените месеци. В крайна сметка, след много спорове, бе прието мораториумът да важи oт 16 декември до края на на март 2022 г. Отменено беше първоначалното решение цените да се замразят на нивата от 1 януари 2021 г. с мотив, че не може да се налага мораториум със задна дата. Ден по-рано Комисията за енергийно и водно регулиране бе предложила цената на електроенергията да се вдигне с 11,5% средно за страната от Нова година. Парното в София пък по сметки на регулатора трябваше да скочи с 30 на сто, а в средно в страната увеличеноито да бъде 14%. С приемането на мораториума обаче тези увеличения отпадат.
Решението за мораториум на цените на тока и парното предизвика остри коментари сред икономистите.Основният им аргумент против замразяването на цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия е, че решението на парламента е вмешателство във функционирането на енергийния пазар и ще има сериозни последствия за финансовото състояние на компаниите в сектора.
Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на дермокрацията, посочи пред БТА, че на първо място това са електроразпределителните дружества, които са застрашени от фалит заради подобно решение. На второ място това е намеса и в работата на КЕВР като независим регулатор. Според Владимиров има вероятност това решение да бъде санкционирано от Европейската комисия. Относно ефектите след 31 март 2022 г., на КЕВР тогава ще се наложи да увеличи цените с много по-голям процент, за да се компенсират старите загуби. "Така че проблемът просто ще се отложи", изтъкна Владимиров.
"Основният проблем е, че изпълнителната и законодателната власт се намесват пряко в работата на независими регулаторни органи. Тази независимост е записана в закона. И тя се изисква по силата на европейските директиви", коментира Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт, пред "Дневник".Според него вторият проблем е начинът, по който се взема това решение. "С него на практика се преустановява законно установена възможност регулаторът да променя цените на всеки три месеца. Тоест парламентът със свое решение променя закон. Не може с ненормативен акт да се отменя действие на нормативен акт. За целта трябва да се промени самият закон", казва Стайков.
Той коментира и последиците от мораториума - компаниите: мрежовите в електроенергетиката, водния сектор и топлофикационните дружества, трупат огромни загуби, защото всички цени на енергийни ресурси се увеличиха в пъти от лятото досега. "Ако тези дружества бяха подпомогнати под някаква форма, тогава това увеличение нямаше да е толкова високо. Ако не се актуализират цените, се трупат загуби, застрашава се лицензионната дейност на тези дружества и грубо се нарушава балансът между интересите на потребителите и енергийните дружества.
"Защо фокусът е само върху топлофикациите, ток и ВиК? Защо няма нищо за домакинствата, които се отопляват на газ? Защо не наложат и за тях мораториум? Къде е равнопоставеността между потребителите в това отношение?", пита Стайков. Според него изпълнителната власт трябва да вземе решение и да включи и мрежовите компании към схемата за подпомагане на мегаватчас. Те са единствените в цялата икономика, които купуват електрическа енергия по свободно договорени цени, но не получават тази помощ.
"Мораториумът би трябвало да отпадне, регулаторът да приеме новите цени от началото на януари, а изпълнителната власт да изготви и приеме механизми за финансова подкрепа на битовите и небитовите потребители. В противен случай, имаме скорошен пример от Великобритания, където също беше наложен таван на цените за домакинствата, а резултатът - около една трета от търговците там фалират и прогнозата е, че през 2022 г. ще фалира още една трета. Това е ефектът на ценовите тавани", казва още Стайков.
Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум също е на мнение, че решението на парламента е неправомерно, защото нарушава принципа на разделение на властите. По думите му Народното събрание не е компетентно да определя как ще се подхожда при определяне на цените на тока, парното и водата. Освен това, по думите му, мораториумът не може да реши проблемите, а дори ще създаде нови, но с много тежки последствия за засегнатите страни - най-вече за енергийните дружества.
Според Казанджиев решението на проблема е свързано с прилагането на мерки за намаление на ДДС, отказ от акциз, намаление на вноските във Фонд "Енергийна сигурност" и други.
Според енергийния експерт Васко Начев наложеният от НС мораториум ще доведе до значителни последствия за новото правителство и много трудно ще се "излезе от този коловоз" след няколко месеца, когато е предвидено да свърши действието на мярката. Той изрази мнение, че мораториумът може да доведе до хаос в енергетиката като цяло и несигурност дали до края на март електроразпределителните дружества и всички по веригата ще могат да издържат натоварването, на което ще бъдат подложени.
Идеята да бориш глобално покачване на ценово равнище, на пазар като енергийния, с мораториум на цените граничи с борба с вятърни мелници и не е възможно да се случи. Така се нарушават пазарните принципи, каза каза пред Bloomberg TV Bulgaria Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
"Мораториумът би трябвало да бъде преразгледан, защото е безсмислен. Това, което искаме да направим, е онези домакинства и онзи бизнес, които ще пострадат най-много, да ги спасим", каза той. По думите му в момента в Европа и света се търси начин да се облекчи социалният удар от цените в енергетиката върху домакинствата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
