Сряда,

Производители: Намалете ДДС за храните

От: Администратор -
A
A
A

Важни въпроси за спешно разрешаване ще поставят пред изпълнителната власт производителите на плодове и зеленчуци по време на първата национална дискусия "Да! На българската икономика". Грандиозното събитие, в което участие ще вземат четирима министри и ръководствата на над 80 големи български компании, се организира съвместно от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Събитието ще се състои на 7 април в "Кемпински хотел Маринела София". То се провежда с подкрепата на "Хювефарма", "БМФ Порт Бургас", "Аурубис" и "Лукойл", със съдействието на "Главбулгарстрой", "Градус", "Сливенска перла", "Рефан", "Белла България", "Карнобат", "Ел Би Булгарикум", "Спетема", БАСАД, БМФ, "Биовет", "Булгартабак", БМФ.

Защо в богатите Белгия и Германия ставките са 6-7%, а у нас е сред най-високите в ЕС, пита бизнесът

Така БГ продуктите ще станат конкурентни на вносните и ще се спасим от сивия сектор

Да се намали ДДС за хранителните продукти. Около това предложение се обединяват родните производители. Диференцирана ставка е единственият начин българските стоки да станат конкурентни на вносните, както и да бъдат защитени от нелоялната конкуренция на сивата икономика. "От 1 юли 2015 г. влиза диференцирана ставка за всички храни в Румъния. Това е огромна опасност за България. Защото когато тези храни минат Дунав мост, ще влязат в родната търговска мрежа с по-ниски цени от нашите", казва Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя дава за пример, че хранителен продукт, произведен у нас, е между 15-20 на сто по-скъп от същия продукт, произведен по същата технология и рецептура, но в Германия. "Право на българския производител, който се опитваме да убедим да предпочита родното, е да избере по-евтиния продукт, тъй като е по възможностите на джоба му. В Германия обаче има диференцирана ставка, а за хляба тя е нулева. Затова и у нас ДДС ставката на хляба трябва да стане 5%, тъй като хлябът е най-бързооборотната стока. А ДДС ставката на останалите основни храни трябва да бъде 10%. Това означава автоматично намаляване с тези проценти на крайната потребителска цена на стоките", посочва Кукушева. И добавя: "Важно е да има диференцирана ставка на храните у нас, защото изхранването на населението е основната задача на всяка изпълнителна и законодателна власт. Държава на гладни хора не може да има нормално правосъдие, здравеопазване, образование и дори нормална социална политика".

"Българският пазар е с един от най-високите проценти ДДС на територията на ЕС. Богатата Германия облага храните само със 7% ДДС, за да може всеки да си купи. И богатата Белгия взема само 6% ДДС от своите граждани", казва и Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България". Тя предлага ДДС да падне с 4%. "Това ще спомогне за намаляване на напрежението при потребителите от постоянно растящите цени на суровините. И ще е мощен удар срещу сивата икономика", казва Маркова.
Асоциацията на земеделските производители в България също е "за" сваляне на ДДС. "Потреблението на български продукти може да нарасне стремглаво, ако интересът на отделните домакинства бъде стимулиран чрез намаляване на ДДС по примера на диференцираната ставка при туризма. От друга страна, повишеното потребление неминуемо ще допринесе за стремеж на българския производител да повишава качеството, до популяризиране на българския продукт в Европа и не на последно място - до ръст на БВП", казват от асоциацията и питат властта какво може да се направи за разработването на подобна идея.

Освен стимулиране на потреблението родните производители виждат още един много съществен плюс при намаление на ДДС. И той е спиране на кражбата на данъка. "При намаляване на ДДС подобни действия ще се обезсмислят. Защото, ако сега в 1 лев има 20 ст. ДДС, при 5% ще има 5 ст. ДДС - ресурсът е много по-малък, за да обезпечи кражбата, а и за да предполага криене на работни места, оборот, реализирана продукция от националната данъчна система", аргументира се Мариана Кукушева. И дава пример: "Потреблението на хляб у нас е около 2,5 млн. самуна на ден. Половината от тях обаче се реализират в сивия сектор - произвеждат се и се продават на тъмно. Така държавата ни губи милиони левове. Българският хляб е най-здравословната храна, която има най-ниска цена в целия свят. Няма по-евтина храна от родния хляб, който се произвежда изцяло от българска суровина. С това ние доказваме, че е възможно абсолютно изсветляване на сектора, защото основната ни суровина е пшеницата, която се произвежда у нас и се субсидира от ЕС и джоба на нашенеца чрез националните доплащания".

Въпроси на хранително-вкусовия бранш:

1. Има ли правителството стратегия за развитието на българското земеделие, животновъдство и хранителна промишленост през следващите 20 години?
2. Може ли да се въведе диференцирана ставка по ДДС за храните, както бе направено за туризма?
3. Какви мерки се предвиждат в защита на родния месопреработвателен бранш - допълнителни ограничения като обмитяване на вносните месни продукти или стимулиране на родното производство чрез намален ДДС за стоки, произведени в страната ни?
4. Има ли план за активно презентиране зад граница на българските месопреработватели, на българските месни продукти?
5. Има ли развитие по темата с въведения от Гърция 26% данък върху внесените стоки от България? Какви са следващите стъпки
6. Къде е мястото на хранителната промишленост - в Министерството на земеделието и храните или в Министерството на икономиката?
7. Защо, вместо да се увеличават средствата по европейските програми за стопаните, администрацията ги орязва?
8. Защо се допускат фрапантни случаи в законодателството и излиза, че производителите трябва да плащат като земеделска земя полски пътища?
9. Възможни ли са промени в Закона за Защита на конкуренцията и може ли българският потребител да очаква засилен контрол от страна на КЗК по отношение на вносни стоки в българската търговска мрежа?
/След като българските продукти бяха принудени да са изписани като имитационни или наподобяващи сирене, кашкавал и мляко, кой следи дали холандският йогурт е действително такъв?/
10. Министерството на икономиката подкрепя идеята на малкия и среден бизнес за изграждане на хипермаркети с родни стоки. И вече първият такъв е факт в Горна Оряховица. Как държавният апарат ще съдейства ефективно за навлизането на повече подобни хипермаркети на пазара?

Всеки лев в напояването ще се върне многократно

Чавдар Трифонов, управляващ партньор в "Севан"-Хранекспорт"

Няма да говоря за проблемите в бранша, а за новите предизвикателства. На първо място това е окончателното приемане на Програмата за развитие на селските райони, която ще се отвори този месец за инвестиции в селското стопанство - мярка 4.1. Трябва да стане максимално бързо, тъй като това са пари за земеделие, преработвателна промишленост, инфраструктура на малките селски общини и те всички разчитат на тях. На второ място, предизвикателството е пак по отношение на земеделието и това са директните плащания с приемането на нов механизъм на кръстосаното въвеждане, с което много рязко се увеличават изискванията към фермерите. Има т. нар. зелени плащания, екологично обвързване. В чисто административен смисъл е сложно и малките стопани ще имат проблем как да кандидатстват, как да подават заявленията. В рамките на тази година трябва максимално бързо да се обучат служителите в областните и общинските дирекции и оттам нататък да обучават и да помагат на фермерите. Проблемите в бранша - това са комасацията и напояването. Винаги съм казвал, че инфраструктурата в една държава не е само пътна. Всеки лев в напоителна инфраструктура ще се върне много повече, отколкото лев, вложен в път. Във Варна сме на границата на един от най-големите зърнопроизводителни региони - Добруджа, където не е по силите на всеки фермер да инвестира в напояване. Големият дебит на вода се намира на дълбочина над километър. Нужни са инвестиции, с които държавата трябва пряко да се намеси. Или да направи максималното така, че водните сдружения да започнат да работят в тази насока.
А това, което ме касае и като зърнотърговец, е недобре развитата инфраструктура и пристанище, мощностите за товарене. Работим по същия начин, както работихме през 1996 г., когато за първи път се появих на пристанище Варна. Да, малко по-подредено е, по-добър е контролът, а и организацията, но мощностите са същите и складовете са със същата площ, което не отговаря на съвременните изисквания. Чуждите партньори се чудят как постигаме тези товарни норми с толкова много камиони, а и самият град не ни ли прави проблем, че в най-добрия туристически сезон вкарваме хиляди камиони на ден в пристанището.

Властта ще спечели, ако се допитва до нас

Стилиян Стоянов, зърнопроизводител и председател на асоциация в Добричко

Крайно време е правителството да направи така, че българският народ да се храни здравословно - с български продукти. С такива мерки ще има и българско производство. Доказано е, че българските стоки са и по-качествени и с по-добри вкусови стойности от вносните. Ако не знаят как да подпомогнат производството, то ние, производителите, можем да кажем. Има много механизми, с които би могло да се стимулира производството на български стоки и храни. Така ще се стимулира икономиката, защото бизнесът ще отвори работни места, когато има сигурност и пазар за стоката си, а българите ще консумират храни с доказан произход, които неминуемо ще доведат и до по-добро здраве на нацията.

 

Родното свинско осигурява 40% от нуждите ни, а говеждото - едва 8-10%

Купуваме месо от чужбина, родното не стига

Нужни са спешни мерки за животновъдството, казва Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България"

- Г-жо Маркова, как се развива пазарът на хранителни стоки у нас?
- Пазарът е силно конкурентен и ценово чувствителен, което се определя от свитото потребление. Същевременно расте броят на потребителите, които търсят качествени продукти на ниски цени. Това поставя пред производителите сложната задача да предложат продукти с оптимално съотношение между качество и цена. В тази ситуация "Белла България" запазва пазарните си дялове, което показва, че успяваме да постигнем този труден баланс.

- Какви са проблемите пред хранителния бранш?
- Основните проблеми са два. Първият касае крайно недостатъчния обем на произведени в България суровини, с които да се покрият нуждите на преработвателната промишленост в страната. Най-големите трудности са в подсигуряването на суровина за месната промишленост. Това е явен и недвусмислен индекс, че досегашните мерки и субсидии в животновъдството не са достатъчни да стимулират развитието му. Статистиката говори за това. Българското свинско подсигурява едва 40% от потребността на местните производители, а при говеждото цифрите са трагични - едва 8 - 10%. При овцевъдството нещата са още по-трагични.

При 14 млн. овце в страната през 80-те години в момента имаме само 800 000

А например в Гърция за същия период овцевъдството се е развило в пъти - от 2 млн. на 13 млн. животни. Време е у нас да се предприемат спешни конкретни мерки. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо, с което да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. А ако се сбъдне, значи две неща - качествен продукт и ниска себестойност, което носи и другия ключ към една развита икономика - експортът.
Вторият проблем е свързан с некоректния внос на нискокачествени и евтини храни. Те са далеч под нормативите, които трябва да се покриват от българските производители. Вярвам, че държавата ще предприеме необходимите мерки, за да защити българските храни от вносните.

- Какво е потреблението на хранителни стоки у нас?
- След отчетеното през 2014 г. сериозно свиване на потреблението във всички месни категории очакваме този негативен тренд да се забави и дори някъде да се отбележи минимален ръст. Основен източник за растеж при нас са както лансираните в края на 2014 г., така и планираните за тази година иновации и навлизане в нови за компанията сегменти.
Постоянно увеличаваме производствените мощности, за да отговорим на пазарното търсене. Не спираме да разширяваме и своето портфолио. В тази връзка постоянно инвестираме във все по-модерно оборудване, което допълнително гарантира високото качество на продуктите ни.

- Прави ли българинът компромис с качеството, търсейки най-евтините цени в магазина?
- Определено водеща при покупката и на храна е цената, като същевременно потребителят вече е безкомпромисен по отношение на изискванията си за постоянното качество.

- Как може да се насърчи родното производство?
- Като важен стимул бих посочила намаляването на ДДС за храните. За нас е важно също държавата да стимулира производството на суровини.

- Как българинът да стане патриот в магазина и да предпочита родното?
- Произведените в България храни по никакъв начин не могат да бъдат определени като по-нискокачествени от вносните. Технологията за производството на храни в цял свят е една и съща. Но избирайки българския продукт, можем да помогнем за повишаването на икономическия растеж на страната ни и така

да инвестираме в по-доброто утре

на нас и на нашите деца.

- Какви мерки са нужни, за да се подобри бизнес средата у нас и да се облекчи родният бизнес?
- Държавата трябва да бъде активен защитник на родното производство и да провежда политики за насърчаване на българската индустрия и инвестициите в нея. Това може да се случва чрез директна финансова помощ (като субсидии и дотации към производители и преработватели за постигнати високи резултати в обем, качество, износ и др.) или непряко - чрез създаване на условия за развитие на българската икономика чрез реклама на българските продукти зад граница, облекчаване на износа и др.

- Конкурентен ли е българският бизнес с храни на външните пазари?
- Сред първите български продукти, предложени на избора на европейските потребители, са именно нашите. Спечелихме доверието им и днес сме конкурентни на пазарите в ЕС. Постоянно разширяваме присъствието си в чужбина с широко портфолио от продукти с постоянно качество, създадени за конкретните пазари. Експортният бизнес на "Белла България" заема все по-сериозен дял в продажбите ни. От години сме утвърден износител на хранителни продукти в Европа и други континенти. Сред традиционните ни експортни дестинации са Турция, Испания, Армения, Германия, САЩ, Австралия, Англия, Франция, Кипър, Холандия, Полша, Саудитска Арабия, Ливан. В тези страни през последните години имаме постоянно присъствие и дори в условията на тежка криза в повечето от тях растем на базата на непрекъснато разширяващо се портфолио. Настоящите ни планове, които вече са в ход, са ориентирани към сериозно навлизане в Близкия и Далечния изток - Ирак, Саудитска Арабия, Армения, Казахстан, Украйна. В някои страни като Гърция и Румъния развихме собствена дистрибуция, където пазарните ни дялове растат.

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички