Четвъртък,

Обновяват манастир със затрупана черква

От: Администратор -
A
A
A

Близо 625 хиляди лева ще бъдат инвестирани в ремонт и реконструкция на манастира „Света Петка" в трънското село Пенкьовци. Строително-обновителните работи вече започнаха. Средствата се предоставят безвъзмездно от Програмата за развитие на селските райони след защитен проект, предвиждащ обновление на манастирските сгради и облагородяване на дворното пространство, където растат вековни дървета.

Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, но е по-близо до Земен, а в миналото е било и към Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата "Св. Петка", но и сред тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в района е добре познато преданието, че за да бъде опазен от кощунствени посегателства, храмът е престоял години наред затрупан под могила от земя.

Историята на Пенкьовския манастир се корени в далечното минало. Кога точно е бил основан не се знае, но от исторически източници става ясно, че в

периода 14-15 век е опустошен и изоставен

Смята се, че самото село е възникнало през втората половина на 13 век. Предание разказва, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а населението им дълго пазило самосъзнанието си за болярското потекло.

За някогашния манастир сега напомнят вековни дъбове и оцелялата черква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. В почти всяко населено място в района има предание, че тя лично е минавала и престоявала по тези места, макар това да не съвпада по време със същинското житие на света Петка. Местните разказват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната черква, пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се, че това е кръстът от купола на старата черква. Хората я изровили от пръста, а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, характерен само за този район на страната. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са изградени и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край, но в момента вече ги няма. Стенописите са от 1867 г. и

се приписват на македонския зограф Зинофия

но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка.

През 20 години на 20-ти век е вдигната камбанария от масивно дърво, дело на местен дърводелец, който е правил дограмите на царския дворец в София. Дълго време неговите потомци се грижеха за черквата, но сега там има монах.

Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно и местни младежи са били обучавани за духовници. Запазени са свидетелства, че тук четири години до 1856 г. е учил изтъкнатият български възрожденски духовник, просветен деец и революционер архимандрит Зиновий Поппетров, родом от близкото село Враня стена.

По-малко е известно обаче, че в село Пенкьовци е служил като свещеник св. Софроний Софийски. По сведения на българския книжовник от средните векове поп Пею, подгонен от турско насилие, енорийският свещеник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и според преданията те са опожарили черквата „Св. Никола", чиито руини сега са между стари дървета в селското гробище.
Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта на войводата Радул калугерът се завърнал
отсам Дунава в родината си и се поселил в манастир близо до Русе. Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир.

Там монахът Софроний

се подвизавал с пост, молитва, труд

и милостиня. В житието му се разказва как дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Българската православна църква почита паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е приета 1515 г.

Името на светията при монашеското си пострижение е получил и калугерът, който сега бие камбаната в Пенкьовци. Отец Софроний се подвизава на това благодатно място от няколко години и в пост и молитва пребъдва в монашеското си старание за общение с Бога. В неговите трудове по грижата за манастира му
помагат местни благочестиви хора и бизнесмени с корени от селото.

Непосредствено до входа към манастирския двор се издига вековен дъб, за който се смята, че е на повече от 800 години. Дървото също се радва на внимание, защото има хора, които идват при него от години, за да черпят енергия, обгръщайки го, но и за да проумеят, че благодатта на това място е от Бога. Друг вековен дъб се издига до сградата на някогашното училище, където сега са покоите на монаха Софроний. Под него местните хора и пръснатите по различни краища техни потомци си правят селския събор.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички