Имаше ли шанс проф. Анастас Герджиков на президентските избори? В утопичната държава на Аристотел, в която полисът е естествена общност, по-важна даже от семейството, което на свой ред е по-важно от индивида - със сигурност. Затова и "наистина обединени" бе идеалният лозунг за професора. В изстрадалата 30 години преход българска държава, в която разделението и омразата взеха връх - едва ли. Още повече, че в момента стари и нови, почтени и непочтени, добри и лоши не искат и да чуят за обединение. А той, брилянтният учен, стана лице на партията, управлявала 12 години под мотото "аз съм прост и вие сте прости затова се разбираме".
Пет са причините проф. Анастас Герджиков да загуби изборите. И всяка една от тях бе предизвестена.
1. Кандидат на ГЕРБ, макар без чекмеджета
Обречеността на двойката Герджиков - Митева започна от момента, в който двамата приеха да са лице на ГЕРБ, когато фронтът срещу Борисова партия е плътно очертан от крайно ляво до крайно дясно. Макар издигнати от Инициативен комитет, 30 дни те трупаха върху себе си всички негативи на бившата управляваща партия. От чекмеджетата на Бойко Борисов до обиколките в Софийско с Младен Маринов, когото Радев, БСП и т.нар. партии на промяната обвързаха с полицейското насилите по време на протестите миналата година. Аз чекмеджета нямам, 30 дни ме пришивате към други хора, бе основна теза на Герджиков. Но тя не бе достатъчна, за да му осигури гласове в общество, където 99,9% от шкафчетата са празни.
2. Интелигенцията хареса професора, но Борисов я уплаши
Първият тур ясно показа, че проф. Герджиков има периферия - от студентската общност до интелигенцията. Най-малкото заради смелостта да се изправи срещу утвърдени политици без самият той да е имал и час политически опит. Но на фона на усмивката и позитивните му послания, Бойко Борисов даде всичко от себе си, за да направи избора му невъзможен. Колкото повече Герджиков се дистанцираше от ГЕРБ в кампанията, толкова повече на преден план излизаше лидерът на ГЕРБ - свъсен и гневен, за да хули Радев и да хвали професора. Прогнозите на социолозите, които се надпреварваха да вещаят победа с много на ГЕРБ на вота за парламент, допълнително му направиха мечешка услуга. Хората се уплашиха, че моделът Борисов възкръсва пред очите им и излязоха да гласуват срещу него. Финалната агитация на Борисов срещу Радев в деня на балотажа, направена в нарушение на закона, допълнително наля масло в огъня на промяната.
3. Майстор на академичния спор, но далече от хората
Първият и единствен телевизионен диспут изигра лоша шега на проф. Анастас Герджиков. Врял и кипял в академичните дебати, той показа, че владее реториката. Следвайки съветите на един от най-умните хора на своето време Артур Шопенхауер, майстор на спора, Герджиков успя да отбележи точки - обърка Радев, контрира го с въпроси, няколко пъти му взе предимството. Затова и 24 часа се радваше на ведомствени овации, че е спечелил. Но в очите на хората той остана далече от недоволството на площадите и близо до братството ГЕРБ. Назова проблемите на бизнес и лекари, но не заклейми пороците на старата власт. И така и не успя да заговори като държавник. А когато не отговори на поставите от Радев въпроси как ще обедини мафията с жертвите на мафията и битите студенти с останалите младежи, които обучава, стопи спечелената преднина в началото на дебата.
4. Геополитически завой в 12 без 5
Отрасъл съм с Достоевски, прочел съм го на 12, не е достатъчно, за да убеди русофилите в България, че Герджиков е техният човек. Допълнението "но България е член на ЕС и НАТО и затова защитава позицията, че Крим е украински", отдръпна в 12 без 5 всички избирателите на професора, за които „евроатлантическите ценности“ вече са отдавна изтъркано клише. И вместо да си изпише вежди, извади очи с въпроса: Чий е Крим, господин Радев? Колкото и да се раздухваше скандала с Украйна, Европа и САЩ, Радев спечели много повече от репликата "Крим е руски, какъв да е". Защото тя вървеше с ясната теза "отношенията ни с Русия трябва да са прагматични". Съзнателно или не Герджиков влезе в ролята на ястреб, а Радев остана в съзнанието на хората като неразгадаемия политик, с когото Путин си пуска снимка, а Байдън му праща поздрави.
5. Нов кандидат, но далеч от промяната
Едно нещо определя избора на президент в България открай време. И то е да си представиш как кандидатът за държавен глава приема парада на Гергьовден. По този критерий няма кой да бие Радев. Не съм губил човек, знам как да слизам от облаците, обяви генералът. И в сюблимния момент показа, че има ясен летателен план, който безпогрешно следва. Докато професорът емоционално слагаше ръка на сърцето си: "Кажете къде сбърках, посочете в какво ме упреквате".
Всъщност, главната причина, поради която хората не припознаха Герджиков бе, че той употреби много думи и все сложни, но не каза една - проста. Промяна. Макар и нов кандидат, той остана част от старото време. Онова, което никой не иска. Дали и как ще се върне в СУ, решението е негово и на колегите му. Но той най-добре знае, че за разлика от политическите среди, академичните са консервативни. И не допускат авантюри. Особено партийни. Тогата задължава!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
