Политиците цитират Гьоте.А защо мълчат за Фауст?

Сделката на човечеството с Мефистофел приключи, дойде мъртвото време - когато Дяволът прибира вересиите си

Политиците цитират Гьоте.А защо мълчат за Фауст? | StandartNews.com

Най-големият немски поет вля нов живот в иначе, изпълнената с втръснали клишета престрелка между президент и правителството.  В изолация като всички българи, Радев реши да разтвори дебелите книги и да тръгне да се закача с Борисов, подхвърляйки му „Няма нищо по-страшно от активната глупост“. Оказа се, че цитатът е далеч от идеален, а това беше мигновено забелязано от зоркото око на Десислава Атанасова. Депутатката от ГЕРБ смъмри държавния глава и веднага го изкомандва да наизусти правилния вариант, а именно: „Няма нищо по-страшно от невежеството в действие“.
Малко по-късно в скандала с ваймарски привкус се включи и вицепремиерът Томислав Дончев. Той добави два нови цитата: "Когато двама се карат, виновен е по-умният“ и „Разделяй и владей е мъдро правило, но обединявай и направлявай е по-добро".

Остави отворена вратата и за нов словесен двубой

с президента като каза, че има в арсенала си още един, цитат, който засега няма да каже. Като се има предвид, че изказването му беше наситено с несгодите на казармения живот и колко пагубно са се отразили на общото състояние на президента, може да се предположи, че става дума за: „Грешката е полезна, докато сме млади. Въпросът е да не я носим със себе си до старостта“.
Интелектуалният спор моментално изкара умните и красивите и от политическа, и от социална изолация. Те използваха случая, за да припомнят върха на научната кариера на Гьоте с теорията му за цвета, с която опонира на Исак Нютон. Цитираха и последните му думи преди смъртта: „Повече светлина“.
Това припомняне обаче стана повод за друго.  Мнозина се върнаха назад година и половина, когато именно тези две думи бяха лозунгът на президента, с който той се провикна срещу тъмнината на управлението. Тогава хората приеха на сериозно думите му - излязоха по улиците, завардиха площадите, блокираха магистралите, но когато разбраха, че президентът просто е репетирал фрази от Гьоте, свиха байраците и се прибраха по домовете. Затова и днес цитатите на ваймарския поет от устата на Радев може и да дразнят премиера, но със сигурност

вбесяват много от бившите му фенове

Безсмъртните Гьотеви изрази могат с лекота да обяснят цялата сложност на обществените страсти през последните седмици. Когато слушаме безкрайния поток от мнения и препоръки за борбата с коронавируса, си припомняме думите му: „Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие“.
Докато се чудим откъде дойде заразата и кой ни я причини, пак си спомняме за Гьоте, който твърди: „Природата винаги е права. Грешките и заблудите произлизат от човека“.
Когато гледаме вълната от съпричастност и дарителство към лекари и сестри на първа линия в борбата срещу смъртоносната заразата, си повтаряме, че „Невъзможно е винаги да бъдеш герой. Но винаги можеш да останеш човек“.
В битката за политическата корона може би все някой ден политиците ще разберат, че: „За да бъдеш достоен човек, признай достойнството на другите“.
А когато стоим вкъщи и се чудим дали да се притесняваме повече за здравния или финансов вирус, нека си спомним и мисълта на поета, че: „Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата“.
Полезен е Гьоте и за днешните банкери, които протакат със седмици решението какво и кого ще облекчават от кредитния хомот. За тях той е казал: „Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение“.
Управляващите откриха лесно правилния път срещу укротяването на вируса, но за съжаление, попаднаха в задънена улица как да помогнат и на бедни и на богати, за да оцелеят и след заразата. Тях немският поет съветва: „Никой никога не се е загубил по правия път“.
Подлежи обаче на проверка, дали думите му: „Чужбината родина не става“, важат и за българите. Нашенците, останали без доходи в Европа, се завърнаха панически по домовете си, но когато падне бариерата - ще останат ли да помагат за възстановяването тук? Едва ли.

Не по Гьоте, а по Гьобелс

звучат последните прояви на гуруто на градската десница - Иво Прокопиев. Първо се жалва семейно, че държавата му е запорирала имотите, яхтите, а заедно с тях и всичките банкови сметки, така че няма пари и за хляб. Дни по-късно не само написа цяла стратегия за излизане от кризата, ами е на път да си купи безплатно банка от държавата като изрита с поредните си спорни публикации досегашния шеф на ББР. Така, както преди 10 години си купуваше вицепремиери, а преди 20 години – държавни предприятия. Кой му дава новото самочувствие да се смята за морален ментор, а не за обвиняем по финансови злоупотреби, все още не е ясно. Но, както Гьоте казва: „Страхливецът отправя заплахи само тогава, когато е сигурен в безопасността си“.
Извън всичките му вдъхновяващи цитати обаче, на историческия пиедестал стои една трагедията в стихове, която преди два века постави голямата корона на вечността върху името Йохан Волфганг Гьоте. Става дума за доктора от Краковския университет Георг Фауст, за когото легендите от векове мълвят, че имал големи умения в магията и алхимията, защото е сключил сделка с дявола и е получил способностите срещу продажба на безсмъртната си душа.
Няма как да фона на бушуващата пандемия и приближаващото се икономическо и финансово цунами да не се усъмним, че сделката на човечеството с Мефистофел приключи и дойде мъртвото време - когато Дяволът прибира вересиите си.
Десетилетия наред той ни остави да живеем в търсене на формулата на щастието и лесния живот. Кредитно. Охолно. Блажено. С мисълта, че сме безсмъртни и че Бог прощава всичко.  
Днес трагичната приказка за Фауст малко по малко се превръща в

апокалиптична реалност за всеки човек

А заиграването с ваймарските цитати е опасно за здравето и кариерата на всеки политик. Особено за тези, дето уж чели, ама недочели. Ако се бяха замислили върху какво акцентират, щяха да си спомнят, че във Ваймар Наполеон коронясва Гьоте за най-великия поет на онова време. Но само 100 години по-късно, в началото на 20-ти век, именно там – в прословутата ваймарска република, се ражда фюрерът – „спасител“.   
Да, Фауст и Гьоте остават безсмъртни за историята. Но в нея оттук нататък ще влязат само тези от лидерите, които добавят своята страница в новата концепция за света. И то с друго разбиране за това що е блаженство.
Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие, както учи ваймарският поет.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай