- НСОРБ остава конструктивен партньор на държавата. Новото правителство трябва да покаже промяна в начините за преодоляване на кризите, казва Д-Р ИНЖ. ХАСАН АЗИС, зам.-председател на ДПС, кмет на Кърджали и заместник-председател на УС на НСОРБ в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Кърджали е център на високите технологии, влезе в топ 3 на най-желаните туристически дестинации в България
- Преодоляването на неравенствата между регионите ще стане с инвестиции в хората
- Кърджали активно участва в "Чудесата на България" на "Стандарт"
- Общините, особено малките, не издържат на скъпия ток. На ход е кабинетът
- Има достатъчно аргументи за предоставяне на общините на 2% данък върху доходите
- Преди 15 г. хората в Кърджали гледаха тютюн, сега правят авточасти за модели на бъдещето
- Мисията на ДПС е да казва Истината
- Г-н Азис, получихте наградата за цялостен принос за развитие на Националното сдружение на общините в Република България, присъдена по повод 25 години НСОРБ. Какъв знак за Вас лично и за Кърджали е отличието?
- Всяка награда за един кмет е признание за целия екип. Тя е признание също и за жителите на Кърджали.
За 25 години НСОРБ се утвърди като най-голямата неправителствена организация в България, като инкубатор за нови политики в местното самоуправление в нашата страна и конструктивен партньор на изпълнителна и законодателна власт, независимо от политическия им профил. В годините назад се откроява един безспорен факт - да си кмет в България е голямо предизвикателство, защото работата е свързана с преодоляването на административни и политически трудности.
Общината е най-близо до хората, тя заема ключово място в процесите по определяне и управление на дневния ред на гражданите.
През последните три десетилетия българските общини направиха качествен преход в своята работа - преминаване към съвременни европейски и демократични принципи на управление, базирани на ЕХМС. Пред българските общини остава предизвикателството да реализират своите политики в условията на недостиг на административни и финансови ресурси и преодоляване на все още високата степен на зависимост от централната власт.
- За четвърт век какво се промени в местната власт в България и какви са предизвикателствата пред нея през 2022 г.?
- Местната власт се утвърди и продължава да бъде най-стабилната и устойчива структура в държавното управление и с най-висока степен на доверие от гражданите. През последните години се случиха важни законови промени, които изградиха качествена нова законова рамка на местно самоуправление, както и промени в основния закон - Конституцията, с което се дава на общините една относителна финансова самостоятелност при определянето на местните данъци и такси. Ключов момент в работата на местните власти е приетата през 2006 година Стратегия за децентрализация и Програма за нейното изпълнение; и последващите ги такива.
Местните власти в България са активни участници в международните структури, определящи Европейския облик на местното самоуправление - Комитет на регионите, НАЛАС и други. И също така общините са основен бенефициент на европейските фондове, чрез което се промени качеството на живот.
- С избирането на новото правителство с мандата на "Продължаваме промяната" думата на 2022 г. е промяна. Какво с отношенията между изпълнителната и местната власт трябва да се промени, за да има рязък скок в развитието на българските общини?
- Редовното правителство има всички необходими отговорности и пълномощия да изпълнява държавната политика на всички нива, включително и към местното самоуправление. В този смисъл ние очакваме адекватна реакция и политика на редовното правителство за всички въпроси, които са от компетенциите на Централната власт. Настояваме и за гарантиране устойчивостта и независимостта на сферата на компетенции на местните власти. Нашите предложения не са се променили от предходните кабинети и държим да се включи приемането на Стратегия за децентрализация на държавното управление, приемане на пакет от промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и нов, модерен Закон за местните данъци и такси, преустановяване на възлагането чрез закони и подзаконови актове на нови отговорности на общините без ресурсно осигуряване, прилагане на ефективни форми на равнопоставен и редовен диалог между централната власт и местните власти. Безспорно сме в енергийна криза. Общините, особено малките, не са в състояние да плащат от 2 до 3 пъти увеличените сметки за ток. Това е първото голямо предизвикателство на новото правителство, което трябва да покаже промяна в начините за преодоляване на кризите.
И тук още веднъж мога да подчертая, че НСОРБ остава коректен партньор на държавата в общите усилия за развитието на страната и за създаването на по-добри условия за живот на гражданите.
- Общините в България от години настояват за финансова децентрализация. При положение, че и новият регионален министър Гроздан Караджов обяви темата сред приоритетите си, как виждате решаването на въпроса в новия бюджет за 2022 г.?
- През последните години българските общини работят в условия на централизация и силна зависимост от държавната изпълнителна власт, включително финансова, административна и политическа. Нашето дълбоко убеждение е, че децентрализацията е европейският път на развитие на общините в България, но трябва това убеждение да бъде водещо и в централната изпълнителна власт. Постигнатият резултат от изпълнението на Програмата за децентрализация е едва 39,07%, което показва огромната работа, която ни предстои.
Вече има достатъчно аргументи за предоставянето на 2% ДДФЛ на общините за постигане на по-голяма финансова независимост. По настояване на ръководството на НСОРБ стартира спрялата работа на Съвета по децентрализация. Приетата програма и Стратегията за децентрализация 2016-2025 година трябва да отговори на очакванията на местните власти. От централизирано-местно управление ние трябва да догоним средните европейски стойности на самостоятелност на общините.
- Достатъчно добре ли са представени българските региони и в частност общините в Националния план за възстановяване?
- Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда инвестиции и реформи, които покриват цялата територия на страната и всички региони, предвидени за покриване са преди всичко дейности и инвестиции в по-слабо развити региони. Насърчаване на инвестиции, проектите по Плана и реформите предвиждат използването на т.нар. интегриран териториален подход, който дава възможност на всеки един регион или община предварително да определи своите приоритети, нужди и потребности, да ги заложи в съответните планове за интегрирано развитие на общините /ПИРО/ или в съответните стратегии. Прилагането на т.нар. подход от долу нагоре ще даде възможност на общините и регионите да инвестират в период 2021-2027 в най-необходимите си приоритети.
- С какви държавни политики според Вас може да се преодолее икономическото неравенство между Северна и Южна България?
- На базата на съществуващата аналитична основа да се изравнят диспропорциите между Северна и Южна България. Съответно да се очертаят най-спешните области, които следва да се развият в Северна България. Да се направи оценка на човешкия капитал и на спецификата на двата района. Според мен е важно да се инвестира в хората. Да се даде възможност за поминък и развитие на икономиката, практическо, а не теоретично насърчаване на малкия и среден бизнес. И не на последно място изграждане на социална среда за подрастващите и младежта. Подобряване на икономическите условия чрез изграждане на промишлени зони и прилежаща инфраструктура, образователни хъбове, икономически зони на въздействие и данъчни преференции.
- Европейският Зелен пакт е новата стратегия на Европа за икономически растеж. Предвид факта, че тя е основен приоритет на ДПС, каква реализация има в Кърджали?
- Вече сме в процес на подготовка на проекти, свързани със Зелената енергия, с алтернативните източници на енергия. Започнахме да работим за нулеви от гледна точка на потребление на енергия сгради заедно с някои от нашите университети. Целта ни е да използваме даденостите на Кърджали, за да работим за икономическата инфраструктура. Да утвърждаваме и разширяваме Кърджали като център на автомобилостроенето и бързоразвиващ се център за високи иновативни технологии.
- Успяхте да привлечете големи инвеститори в Кърджали. Има ли интерес от нови компании, кои са те и какви са приоритетите Ви за развитието на града през 2022 г.?
- Приоритет на община Кърджали е да подпомага местния бизнес и да търси външни инвеститори. Община Кърджали успя да подпомогне местните производители в областта на машиностроенето, селското стопанство, на производство на елементи за минната промишленост. Вече успяхме да привлечем един от големите европейски инвеститори за производство на авточасти, както и първия по рода си инвеститор с иновативна технология за Off-Grid и On-Grid генератори за производство на енергия. Само в рамките на 15 години Кърджали направи огромен технологичен скок в своето развитие - от средно развит район със земеделие и тютюнопроизводство до център на автомобилостроенето и високите технологии. Голяма част от хората, които бяха на полето и отглеждаха тютюн сега те и новото поколение участват в процеса на производство на авточасти за Волво, Мерцедес, Ауди, Тeсла и за модели, които ще се появят след 5-6 години.
- "Стандарт" вече 11 години провежда кампанията "Чудесата на България" за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на страната ни. Акцент за 2022 г. ще е новият европейски Баухаус, който дава големи възможности на общините за развитие на проекти, при които културното и културно-историческото наследство могат да бъдат вградени в новата, умна градска среда. Как Кърджали ще се възползва от тези нови възможности, които дава Европа?
- Кърджали има своето активно участие в инициативата на "Стандарт". Носители сме на голямата награда на "Стандарт" с развитието на туристическия продукт "Перперикон" като продължаваме да развиваме културно-историческия туризъм в общината. За близо 9 млн. лв. изграждаме уникален, полуподземен посетителски център, както и възстановяваме няколко важни елемента от археологически комплекс.
С гордост казвам, че Кърджали е една от трите най-желани туристически дестинации наравно със София и Велико Търново, като по брой посетители на археологическия комплекс "Перперикон" сме на трето място в България. Големият въпрос за Кърджали е да развие и развлекателния туризъм, както и използването на водните площи за реализиране на нови туристически продукти; и намиране на нова ниша в био храните.
- След три парламентарни избора и президентски вот през 2021 г. като зам.-председател на ДПС каква е равносметката Ви за изминалата година и какви приоритети пред Движението бихте очертал за 2022 г.
- Без съмнение Движението за права и свободи е най-последователната, разпознаваема политическа структура в България. Очертаните и формулирани приоритети свързани с чистата енергия, чистата вода, чистата земя, чистите храни, вече са основен елемент в новата философия на управление и развитие на Европа. От последните обществено - политически събития изведохме възстановяването на демокрацията и държавността в нашата страна. Тези наши приоритети бяха припознати от всички политически партии и този факт показва визионерството на нашия Почетен председател д-р Ахмед Доган и партията ни. ДПС залага на ускорено и догонващо развитие, за да достигнем до средните равнища на икономически и социален растеж в Европа.
- На 4 януари 2022 г. се навършиха 32 години от основаването на ДПС. Какво ще пожелаете на депесарите?
- Това, което споделих със съпартийците е, че 32 години ДПС се води от силата на Демокрацията, че 32 години за ДПС са важни толерантността, обединението и заедността и Движението за права и свободи защитава правата на българските граждани! Всички знаем каква е мисията на ДПС - а тя е да казва Истината и да гради своята политика върху Конституцията, държавността и гражданите!
Живеем в динамично време и ден като този ни прави по-силни, по-обединени и вярващи в демократичните процеси в България.
Проследявайки историческото развитие на България, без съмнение ДПС изпъква като фактор за реализиране на национално отговорни политики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
