Колкото повече приближава датата 14 ноември, разделителните линии в обществото се множат със скоростта на разпространението на вируса, а оптимизмът се стопи като първия сняг, едва покрил върховете.
Четвъртата вълна добави ново обществено разделение: между ваксинирани и антиваксъри. Зеленият сертификат изправи лекари срещу лаборанти, учители срещу родители, работодатели срещу работници, стари срещу млади. Всички срещу Стойчо Кацаров. ГЕРБ срещу Радев.
Становището на Конституционния съд, че Кирил Петков е бил министър, обезсмисли разделението кой е почтен и кой не. Но пък веднага прибави нова червена линия между българите у нас и онези, живеещи в странство.
Но това са бели кахъри. Защото две седмици преди изборите,
България си живее в абсурдния свят
който няма нищо общо нито с дневния ред на света, още по-малко с бъдещето на Европа.
Докато държавите на Стария континент една по една махат ковид ограниченията, ние сме на крачка от локдаун.
Докато Брюксел прие последната порция от икономическите планове на държавите-членки, нашият едва сега потегли към европейската столица. И то в такъв насипен вид, че цяло чудо ще е, ако веднага не ни го върнат.
Целият европейски бизнес вече пише огромни проекти по Зелената сделка. Само в България предприемачите още чакат парите от мизерните ковид помощи.
Докато европейските общини вече се сдружават, за да обновят градовете си, нашите кметовете месеци наред обикалят селата, защото правят избори.
В света оборотите в икономиките се усилват, а пристанищата едва успяват да обработят утроените товари, у нас месец не можем да изтеглим един изтърбушен кораб.
Криза с газа променя енергийната карта на Европа, но у нас битката от година и половина си е друга - кой ще е бъдещият шеф на КЕВР.
Несъмнено това отново ще е един от първите пазарлъци в новото Народно събрание. Което, както вече се вижда още отсега, нито ще е много по-различно от старото, нито ще има много по-големи шансове да излъчи кабинет. Поне ако се вярва на анализа от кохортата социолози, които окончателно изместиха политиците в оределите предизборни студиа.
Те обаче сложиха на масата поредица от парадоксални фрази, които изумително обясняват родната предизборна картина.
1. Герджиков може да не успее да победи Радев, но Радев може и да не успее да спечели.
Какво означава това? Закъснялата и семпла кампания на професора, изпъстрена с паметници и цветя, много трудно ще притесни сегашния президент. Но битката на Радев не е с конкурента, а с вируса, цените и грешките на служебното правителство. Затова и балотажът, който до скоро бе чисто хипотетичен, може да вдигне изненадващо висока анти Радев вълна и по примера на 2001 и 2016 година страната да избере държавен глава с наказателен вот. Дали обаче философията за обединението на новия президент ще прилича на ранния Първанов или късния Радев, това още никой не може да каже.
Ако пък Радев бъде преизбран, политиката на разделението ще даде трети шанс на партиите на промяната. Сигналите едновременно от ГЕРБ, Лозан Панов и патриотите за предстоящ импийчмънт вече правят изборния резултат не само оспорван, но и неокончателен.
2. ГЕРБ ще е първа политическа сила, но кабинетът зависи от "Продължаваме промяната".
Поставянето на партията на Борисов и на Кирил Петков на първите две места на изборите като сигурни мандатоносители ни вкарва в огромен политически компромис - да се върнем в модела "Борисов", в който големият проблем бе корупцията или да продължим с модела "Радев", в който не по-малък проблем е погазването на законите.
И ако се разчита, че някакво приемливо решение ще дойде в 59-тата минута с третия мандат и с програмен кабинет, то обезсмислянето на резултатите от изборите става още по-актуално.
3. Чака се по-голямата активност, но при положение, че няма локдаун.
Плеядата математици-вирусолози с доста голяма точност изчислиха в края на лятото стръмната есенна крива на заразата. Едва ли е тайна за политиците какво пише в листчетата на Витанов.
Не са знаели явно само социолозите, които лелеяха за 3,6 милиона избирателна активност.
Черната статистика със сигурност ще удари БСП. Най-голямото неизвестно за всички обаче идва с изказването на министър Кацаров, който даде две седмици пробен период за новата сертификационна реалност, а после сам заговори за локдаун.
Иначе казано: с прибежката до кварталния магазин или аптеката, на 14 и 21 ноември ще отскачаме и до урните...
Имали сме избори на надеждата, на промяната, на силата. Имали сме наказателни, дори омерзителни вотове. Помним много неочаквани развръзки и още толкова непредсказуеми обрати. Но избори, за които да е ясно, че водят към задънена улица - за първи път ни е. Дано да е за последен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
