- Протестът стана първа сила, идеологията отиде в миналото
- Младите станаха фактор, президентът - двигател
Какво беляза отиващата си година? Според оксфордския речник на английския език това е думата vax - съкратена версия на глагола, съществителното и прилагателното, свързани с ваксинацията.
В името на вечното академично съревнование обаче конкурентният речник по английски език на Кеймбридж (Cambridge Dictionary), както винаги бе на друго мнение: „рerceverance” (постоянство, упоритост, настойчивост).
Със сигурност и двата етикета са верни. Втора година светът бори с постоянство и настойчивост бича на десетилетието - коронавируса. И живее между ваксърството и антиваксърството, надявайки се, че съдбата ще е благосклонна към него.
В България обаче вятърът не нито от Оксфорд, нито от Кеймбридж. А е презокеански. И идва направо от Харвард. Затова и думата на годината не е нито ваксина, нито постоянство. А промяна. Така де - постоянството не е сред поводите ни за гордост, а имунизацията не е вяра в науката, а терен за словесни препирни, когато футболът, времето и политиката ни омръзнат. Пък и промяната не ни е чужда - практикуваме я като национален спорт вече 32 години, следвайки принципа на Макиавели: всяка промяна отваря пътя на нови промени. Направи ги 18, с начало от протестите срещу Борисов и ГЕРБ през лятото на 2020 г., за да завърши с новата власт - с мандата на "Продължаваме промяната". Площадите вече имат глас, българите в чужбина - вот. Младите станаха фактор, президентът - двигател. А партиите? Те разбраха, че всеки, който върви срещу хората намръщен, изпада от борда.
1. Протестът - новата първа сила
От 1989 г. до днес протестът е белег на демокрацията у нас. Изживели сме всякакви - от 100-хилядните паметни сини колони, изпълващи бул. "Цариградско шосе", през десетоянуарските барикади до палатките под прозорците на Министерски съвет и всекидневните дюдюкания пред здравното ведомство.
Протестите срещу ГЕРБ и Борисов от лятото на 2020 г., продължили повече от 100 дни, не бяха нито най-многолюдните, нито най-гласовитите в 30-годишната история на българската промяна. Но бяха най-поучителни. Те промениха цялата философия на властта. Върнаха българи от чужбина, вдигнаха младите, вкараха в парламента новите. И показаха, че гласът на площадите има значение. Защото той вече е участник в политическия живот. Стана първа сила, формирайки партии. Създаде Отровното трио, помогна на Слави да бие Борисов, роди лидерите на "Продължаваме промяната".
2. Българите в чужбина - не заобиколим фактор
32 години българите в чужбина бяха статистика. Рана върху националната чест, срам за гордостта на всяко управление, опитало се да ги върне с "Българският Великден", Станишевите селища за млади, Борисовите пътуващи борси за работа. За семействата в бедните региони сънародниците зад граница са спасение, за правителствата до 2021 г. - основен чужд инвеститор.
Затова и точно те - българите в чужбина, запалиха през април фитила на изборната промяна. Казаха: Стига. И за първи път не просто гласуваха масово на трите вота за парламент. А на практика станаха победители в тях. Определиха разпределението на силите в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС. И показаха, че са сила, с който всяко управление ще трябва да се съобразява.
3. Новите формации - край на идеологията
Партиите, родени от промяната, пренаписаха политическите учебници у нас. Пенсионираха идеологиите, пренаредиха дневния ред.Философията им вече е събрана в името на организацията, програмата - в очакванията на хората. Лого са лицата на лидерите, хоризонтът - утрешния ден.
Днес е много трудно са се каже къде точно в класическата координатна система на ляво и дясно, либерално и консервативно стоят "Има такъв народ", "Продължаваме промяната", Възраждане и вече позабравените "Изправи се.БГ! Ние идваме" и Отровното трио. Но е бързо и лесно да се изброят три неща, за които се бори всяка от тях. И когато вместо работа, доходи и цени приоритетите са чистка, кадруване и Гешев, лидери като Мая Манолова и Николай Хаджигенов изпадат от властта.
4. Партията на Слави - феномен в парламента
Партията на Слави стана феноменът в парламента. Не само защото бе първа политическа сила в 46-ото НС, постигайки уж невъзможната за последните 12 години победа над ГЕРБ. Но и защото промени изцяло поведението на избори, отношенията в политиката и нравите в Народното събрание. Има такъв народ зачеркна традиционните предизборни кампании. Показа, че с постове във Фейсбук, емоционален концерт в празна зала и експертни послания може да се направи много по-тясна връзка с хората, отколкото чрез партийни митинги и клиширани лозунги. Още повече, че "партийците" от ИТН и днес отказват да се нарекат политици. Не ползват охрана и допълнителни партийни субсидии, носят скъсани дънки, говорят с езика на площадите. Да, невъзможността да съставят правителство в 46-ия парламент стана причина протестният вот да се отлее от тях. Но всички помнят заканата, че когато някой прекрачи границите, има кой "да изхвърли боклука".
5. Президентът - новият силен човек
След десетилетие, в което държавата се олицетворяваше с премиера Борисов, промяната превърна президента Радев в новия силен човек в държавата. Досега той олицетворяваше промяната, занапред той ще бъде и нейния коректив.Трите вота на промяна през 2021 г. обаче ясно показаха, че хората вече не желаят властта да е в ръцете само на един. И за първи път победителят в изборите не определя правилата на играта сам, вторият е безгласна буква, третият - най-важен фактор в парламента, четвъртият, петият и шестият имат вицепремиерски места. А седмият няма място на първия ред в парламента, но кара всички да се съобразяват с него, когато става дума за зеления сертификат.
6. Смяна на поколенията - силата е в младите
Новите отношения родиха "нов елит". Той вече е между 24 и 44 години, образован и политически необременен. За него Костов е минало, Илон Мъск - бъдеще.За първи път имаме служебен вицепремиер на 30 г. - Атанас Пеканов, депутат студент - 23-годишният Милко Пенев от “Продължаваме промяната” и 31-годишен министър на културата - Атанас Атанасов. 47-ото НС е най-младото, нови, млади лица излизат на предни позиции във всички партии.
7. Чуждите университети - новата банка кадри
Промяната промени и образованието на новите лидери. Докато по времето на царя на мода сред политиците у нас бе Масачузетският технологичен университет, а при Станишев - Сорбоната, сега новата банка кадри е Харвард. Престижният университет даде управленци не само на България, но и на Балканите. Не случайно премиерът Кирил Петков говори на един език с бъдещия си македонски колега Димитър Ковачерски. Знаково първата среща на високо равнище на Петков бе с възпитаника на Harvard Business School Кириакос Мицотакис.
8. Преговорите за кабинет - среща в мола
И преговорите за кабинет не са това, което бяха. Ахраично, че чак комично, звучат спомените за заседанията на СДС при Костов в ресторант "Олимп", 40-часовите пленуми на БСП, совалките на дамско трио, начело с Румяна Бъчварова, и оправданията на Борисов в стил "Каракачанов бе изнуди". Днес правителството се формира на модерния мегдан - в мола. А дискусиите се излъчват онлайн. Защото промяната въведе публичността до голо. Огласи листчето 500К на Татяна Дончева и разкри стила на Мая Манолова: "Обещайте нещо на Христо и после не го изпълнете..."
9. Grinning face - паспорт за властта
Беше време, когато сърдитият поглед на Томислав Дончев респектираше, а ледената усмивка на Владислав Горанов отрязваше социалните мераци на депутатите.
Днес символ на промяната е усмивката на Кирил Петков, с която дори лошите вести се преглъщат по-лесно.
Сърдитите млади хора от протестите си заминаха в чужбина, а новите лица на властта позират пред камерите със самочувствие и настроение.Добрият тонус в кабинета промени дори излъчването на лидера на БСП Корнелия Нинова. В стила на новото време Столетницата успя да се преформатира и да се нареди до "Продължаваме промяната", класирайки в кабинета четирима министри.Дали обаче изключването на Кирил Добрев от БСП ще предизвика усмивки или сълзи в социалистите, тепърва ще стане ясно.
10. Дрескодът - пешеходци без вратовръзка
Промяната смени дори гардероба на политиците. Модното тържество на маркови чанти, обувки и костюми отстъпи място на чернобелия делови дрескод. Отворената бяла риза без вратовръзка и тъмното сако станаха униформа за министри и депутати, дамите смениха високите токчета с всекидневни платформи. Премиерът Кирил Петков обеща да бъде пешеходец, депутатите тръгнаха на работа с влака.
"Продължаваме промяната" успя през 2021 г., защото разбра, че за да има промяна в бъдещето, трябва да стане част от промяната в настоящето. И защото се ангажира с две неща, които българите чакат 32 години: изкореняване на корупцията и грижа за хората.
Истината е, че промяната е факт. Но реализирането й тепърва започва. Няма да е нито лесно, нито бързо. Изпитанията са много - от цената на тока до отношенията със Северна Македония. Успехът зависи от почтеността. С промяната за съблюдаването й вече отговаря и президентът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
