- Традицията е униклана за селата Сатовчаи Долен
- ЮНЕСКО го призна за част от световното културно наследство
Отиващата си 2021 г. ще остане незабравима за жените и момичетата от групите за "Високо пеене" в селата Долен и Сатовча.В сряда те бяха отличени с почетен знак от кмета на Община Сатовча Арбен Мименов затова, че поддържат уникалната за региона фолкорна традиция. Още по-голямо признание получиха дамите преди две седмици, когато Организацията за образование, наука и култура към ООН - ЮНЕСКО официално призна тяхното високо пеене за част от нематериалното културно наследство на човечеството.
Какво представлява "икането"
Пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за двете села Долен и Сатовча, посочват от Института за етнология и фолклористика към БАН, чийто експерти са подготвили кандидатурата пред ЮНЕСКО за признаванете му за световно наследство. Самото пеене е антифонно - пеене въпрос-отговор. Изпълнено е с различни музикални украшения, а местните разказват, че било "подигравателен" отговор на пеенето от съседната нива. Когато на две ниви две групи жени са пеели, едните са започвали фразата, а другите са им отговаряли от разстояние. По тази причина в миналото песните "на високо" са били известни и като "летни песни", изпълнявани на открито от жените по време на работа. Докато копаели или жънели, между другото пеене жените се извикват - от една нива една група "ика", от друга нива друга група отвръща. Затова този вид пеене, освен "високо", се нарича и "икане", "рукане" и "викане".
Застрашена ли е традицията
Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му, предупреждават от Института за етнология и фолклористика.
Високото пеене обаче продължава да звучи редовно в читалище "Св. св. Кирил и Методий" в общинския център Сатовча. Читалището е основано през далечната 1926 г. Групата за "ВИСОКО ПЕЕНЕ" към него птък е създадена през 1950 г. Оттогва в продължение вече на повече от 70 години местните певици не само съхраняват традицията на уникалното за този район пеене, но и го прославят на съборит като "Рожен", "Копривчица", "Пирин пее", по сцените на редица големи градове в страната, както и на Международния фолклорен фестивал в Загреб през 1971 г.
Признанието от ЮНЕСКО не е първото голямо отличие за тях. Дейността на групата предизвиква интереса на Международната фондация "ХЕРДЕР"- Германия и през 1988 г. певиците на Сатовча са отличени с Хердеровата награда за изворен фолклорПредседателят на Фондацията проф. Бредних след връчването на наградата посещава Сатовча. Преди отпътуването си за Германия той заявява: "Никога няма да забравя преживяното в Сатовча.Вашите песни са красиви и звучни, оригинални с високите си тонове. Щастлив съм,че видях родното им място. Чух и детската певческа група.Ето тази приемственост наклони везните при вземане на решението да ви отличим. Фондацията присъжда наградата на елитни аматьорски състави,които са изледвани от фолклористи и етнографи. В България фолклорното наследство се пази,то е във живота на хората".
Нестинари и кукери също са световно богатство
Високото пеене от Долен и Сатовча е шестата българска традиция, вписана от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.Първи у нас такова признание получават Бистришките баби през 2008 г. Следващата година ЮНЕСКО включва в престижния списък друга уникална традиция от България -Нестинарството. През 2014 г. това става с Традицията на чипровското килимарство, а през следващата 2015 г. и с Народния празник Сурова в Пернишко. Преди 4 години - през 2017 г. за част от световното наследство бяха признати и мартениците - Първомартенските културни практики като кандидатурата на страната ни бе съвместна със Северна Македония, Румъния и Молдова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
