Кога загубихме човешкото в себе си? Някъде през последните 30 години, докато гледахме как куфарчетата стават чекмеджета? Когато завиждахме на калинките във властта? Или още по-рано - през соца, когато ни учеха, че личното няма значение, стига общото да е добре, за да може някой да се възползва от него? А може би просто сме си такива -
криви пръчки, както казва народът
Профани, които се присмиват на вярващите, че земята е плоска, но не се ваксинират, защото някой ще ги чипира. Безкнижници, които са убедени, че разбират от всичко. Неверници, които се сещат за Бога само в собственото си нещастие.Две ужасни трагедии ни стиснаха за гърлото за по-малко от 24 часа и като криво огледало ни показаха точно какви сме. Деветима възрастни хора, нечии бащи и майки, станаха живи факли в социалния дом в село Рояк. Но се сетихме, че това е пожар в сърцето на обществото ни чак когато на автобусната клада на магистрала "Струма" животът на 46 съседи от Северна Македония стана на пепел. Цял ден във вторник едните жертви бяха братята северномакедонци, другите - изгорелите от Рояк. За първите имаше съболезнования, извънредни включвания, брифинги, вторите останаха в черната хроника.
Сетивата ни се оказаха толкова овъглени
от години на скандали, противопоставяне и омраза, че накрая разделихме дори мъртвите. Дано Господ ни прости безумието.На този фон комшиите от малка Македония, която 30 години покровителстваме и нравоучаваме, а напоследък открито шамаросваме, спирайки я за ЕС, ни даде урок по човечност. На четвъртия час, след като автобусът се превърна в огнен ковчег, премиерът Зоран Заев вече пътуваше към България. Същото правеха и колегите му министри на външните работи и на здравеопазването. И не само това - пътувайки, Заев вече беше позвънил на своите сънародници - седмината оцелели по чудо и настанени в "Пирогов", за да ги пита лично как са. Какво помнят, какво се е случило. За капак и главният прокурор на Македония дойде у нас. И първата им спирка в ранни зори не беше на жълтите павета. А Спешния център. За да се убедят лично в грижите, полагани за техните хора. Принуден от обстоятелствата, на плочките пред "Пирогов" ги посрещна и българският премиер.
Къде в този момент бе здравният ни министър
- именитият доктор Стойчо Кацаров, е въпрос, който няма политкоректен отговор. Като този защо Стефан Янев, Бойко Рашков и Борислав Сарафов бяха на магистралата, но пропуснаха да отидат в село Рояк. Регионалната министърка Виолета Комитова пък се възмути от дома си, че в 7 ч. сутринта я питат за състоянието на участъка от "Струма", за който над 10 години се знае, че е опасен. А, както впоследствие се разбра и без обещаната от Комитова проверка, е и незаконен.Македонските уроци продължиха малко по-късно, когато на брифинг в Министерски съвет Заев започна със съболезнования за загиналите възрастни хора в Рояк. Дали заради това, дали защото някой все пак се сети и за изгорелия социален дом, премиерът Янев по спешност прати там вицепремиера Гълъб Донев. Защо той сам не се сети за това също няма да звучи красиво.Във вторник сутринта не беше ясно къде ще бъдат настанени оцелелите от пожара в Рояк възрастни хора. Институциите вдигаха рамене. След македонската визита и посещението на Донев се намери общински хотел в Аспарухово с отлични условия, топла вода и отопление за колкото време е необходимо, докато домът в Рояк се ремонтира. Човек и да не търси под вола тела, няма как да не се запита: ако не бяхме видели как комшиите се грижат за своите, щеше ли да има национален траур за жертвите от Рояк. А общински хотел за оцелелите?Кога ще видим български
премиер и външен министър да си нарушат комфорта
за да отидат в друга държава и да подадат ръка на сънародник?Тъжно и жалко.Единствената надежда, че обществената ни душа не е напълно изгорена, са тримата тийнейджъри - Селим, Мерт и Октай, които докато си седели вкъщи, видели, че болницата, както наричат дома, гори. И хукнали да спасяват хората. Не можехме да ги оставим вътре, казват децата, които не се приемат за герои. И скромно допълват: "Не бяхме единствени, мнозина помагаха".В тях, младите, е искрата. И на съпричастността, събрала за броени часове толкова дрехи и помощи, колкото хората от дома никога не са си представяли. И на надеждата, че новите магистрали, които те ще изградят, няма да водят към кладата, а към човечността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
