Какво е за нас България? Майка, дом, минало и бъдеще, кауза. Това са само малка част от отговорите, които всеки от нас би могъл да даде. Верен на каузата си да пази българското, за работи за Отечеството и да дава всеки ден по поне един аргумент на младите хора да останат и да работят за родината, "Стандарт" реши да посвети броя в деня на своята 26-годишнина на родолюбието. Потърсихме 26 знакови лица от властта, политиката, бизнеса, научните среди, за да ни кажат своята гледна точка защо трябва да останем в България и да работим за нея. Защо това трябва да направят най-вече младите хора - нашето бъдеще. Представяме позицията на вицепремиера Томислав Дончев.
Ако за другите „Хубава си, моя горо" е красива мелодия, ти знаеш, че това е душевен резонанс
Съвременният номад трябва да има дом
Имаш нещо, започнало от загадъчния генотип на българите, което другите нямат. То те прави различен и специален!
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
вицепремиер
Защо трябва да останем в България и да работим за нея?
Логично е управляващите да зареждат с оптимизъм. От мен се очаква да разкажа как България се развива, как тук има големи възможности за реализация в ИТ сектора, индустрията, дори в публичния сектор, как
данъците са ниски, интернетът - бърз и т.н. Вярно е, но няма да кажа това.
Няма да разказвам и за меките извивки на Родопите, мраморните чукари на Пирин, безкрая на Стара Планина, паноптикума на Рила, морския бряг, как слънцето изгрява от тревите в Тракия. Ще кажа друго: съвременният човек
трябва да пътува, да види други земи и хора, да учи от мъдростта на други култури, да прави кариера, приятелства, пари, да трупа опит.
Съвременният човек трябва да е мобилен, той трябва да може да бъде там, където има нужда от него. Да гони големите цели там, където може да ги хване. Съвременният човек е гражданин на света или поне на Европа.
Но точно затова съвременният номад трябва да има дом. Трябва да има Родина. Не заради предмодерните копнежи по националното, не заради попкултурата на едномерния патриотизъм.
Сърфирайки в глобалната общност (буквално, преносно, електронно), трябва да бъдеш себе си. Трябва да бъдеш различен. Може да си толкова добър одитор, инженер, мениджър, работник, колкото са Джеф, Марко, Яцек, но има поне едно нещо, което те прави различен.
Ако за другите „Хубава си, моя горо" е красива мелодия, ти знаеш, че това е душевен резонанс. За теб долният десен ъгъл на Европа не е само
красива земя, можеш да четеш и дори да говориш непонятни букви и звуци като У, Я, Ц, Ч.... Това те прави различен. Това те прави специален. Няма да казвам по-добър, но специален със сигурност. Имаш нещо, което другите
нямат. Нещо, започнало от шеметния древен културен код на Балканите, загадъчния генотип на българите, и свършило кой знае как. Впрочем зависи от теб.
Трябва да имаш дом. Място, където се завръщаш след дълъг поход. А както знаят мъдрите хора, важно е къде ходиш, но е важно къде се завръщаш.
Трябва да можеш да плуваш в глобалното море, но трябва да имаш късче земя, където да се спираш. Не само земя, където да опреш краката си, но и въздух, специален ъгъл, под който падат слънчевите лъчи, език, култура, общност, от която си взел и на която трябва да дадеш нещо. Не заради теб, а за тези, които идват след теб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
