В навечерието на Великден Русия разпали страстите български. Решението на премиера Борисов да не гоним дипломати на Москва предизвика нов разлом в обществото между русофили и русофоби. Дори по-голям от този преди месец, когато руският патриарх дойде за националния ни празник и се скара на президента Радев, че не тачим достатъчно „братушките".
Е, редно е сега патриарх Кирил да си вземе думите назад. Защото позицията на кабинета е да не отзовава руски дипломати без да имаме неопровержими доказателства за намесата на Москва по случая „Скрипал". Борисов даде достатъчно ясен сигнал на Великите сили. Да, България винаги е била и ще бъде съюзник с Европа и Америка, но не на всяка цена. Особено когато става въпрос за националния ни интерес. Особено когато чергата на Балканите е на път да се подпали. Историята учи, че това става винаги, когато замирише на война. Просто защото това „буре с барут", както Кустурица го нарича, е на прекия път между Изтока и Запада. И е мостът между християнския и мюсюлманския свят.
Едва ли някой българин може да каже отсега какви ще са плюсовете или минусите от решението на Борисов. Защото
уравнението на световния мир е с много неизвестни
Но отсега е ясно, че с него декларираме солидарност към Запада и комуникация с Изтока. Също като поговорката – и вълкът сит, и агнето цяло.
Засега обаче заслугите на Борисов по отношение на балансирана външна политика се оценяват добре в чужбина, но слабо в България. Оказва се, че за премиера беше по-лесно да събере на една маса лидерите на Европа и Турция, както и на разединените доскоро Западни Балкани, отколкото да обедини българите с обща кауза. Особено по темата Америка или Русия.
Почти 30 години след началото на прехода забравихме синьо-червените протести и битки. Сега враждуващите до кръв лагери са по оста Изток-Запад. Русофилите наричат опонентите си соросоиди. Русофобите пък обиждат съперниците си с русороби. Терминът го наложи още преди месец политологът Антон Тодоров.
Оставането на руските дипломати у нас очаквано вбеси враговете на Москва. Само часове след решението на кабинета, те заляха фейсбук със знаменитата реч на Стамболов против „руското зло" в началото на миналия век.
Нарекоха България „Троянския кон на Москва". Здравите сили надвиха здравия разум, предадохме партньорите, написаха привържениците на евроатлантическите ценности в постовете си. Ходете си на Запад, като не ви харесва какво става тук, на Изток, отвърнаха на удара феновете на Путин.
Тъжното е, че и едните, и другите
не се вълнуват особено от съдбата на България
Тяхната основна грижа е дали и колко сме ядосали или възхитили Великите сили, независимо за коя империя става въпрос.
Докато обаче обществото е разединено, политиците са почти единни. Искането за баланс във външната политика намери на Борисов неочакван съюзник в лицето на основния му опонент Корнения Нинова и накара Патриотите да заровят поне за малко томахавката помежду им. Също така събуди забравените десни, които припознаха нова кауза срещу вечния им враг - Русия. А най-вече раздели монолитния ГЕРБ, което се случва за втори път след Истанбулската конвенция.
Кой как ще възкръсне, е рано да се каже. Предстои ни цяла страстна седмица.
И все пак, ако Чърчил беше жив, трябваше да пренапише знаменините си сентенции. Особено тези, в които твърдеше, че Балканите правят повече история, отколкото могат да консумират. В днешно време тези думи се отнасят най-вече за империята, която навремето той управляваше.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
