Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
Отново Светата Църква с трепет и радост ни благовести тайната на благочестието: „Бог се яви в плът” /1Тим.3:16/.
Какъв път трябва да извървим ние, днешните християни, за да отправим чист, смирен, благоговеен взор към тази тайна? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път който води през скърби към радост, през времето към вечността. Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята, живя с човеците, благовести Божията правда, страда и беше разпнат за нас, но и възкръсна, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Божият Син се въплъти, за да донесе на земята светлина, радост, мир и любов.
Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е огрян от тази незалязваща светлина, би настанала истинска радост, която никой не може да отнеме, защото тази радост е небесен дар. Колко спокойно ще бъде човечеството, ако намери добрия път към мира. Ако открие безценното съкровище на разбирателството, ако разпространява благата воля и добрите отношения. Тогава ще настъпи истинското успокоение, пълна искреност и трайно щастие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум и ближния си като себе си. Въпреки изпитанията, пред които сме изправени всекидневно със страшната зараза на коронавируса, която днес покосява страни, народи и много наши сънародници, въпреки трудностите, в които се намираме, въпреки изкушенията в обществото ни, Спасителя Христос се роди заради нас и заради нашето спасение. Но, от опит знаем, че всички сме наранени от жилото на греха, затова боледуваме и страдаме от непослушание към Божията воля.
Как да се очистим ние, човеците, облечени в плът? Защо не чуваме Божия призив - „Елате при мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“ ( Мат. 11:28)? Когато Господ ни казва - „призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя…“. (Пс.49:15) и не Го чуваме? Защо трудно вършим добро, а лесно правим зло? Не празнуваме ли отново Рождество Христово със стар квас на злоба и лукавство? (1Кор.5:8).
В този светъл ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава роднини? Не грехът ли, който е от дявола? От какво загиваме, ако не от омраза и грехове! Христос дойде да донесе мир, като ни каза - Моя мир ви давам. А ние отхвърляме този небесен дар и създаваме раздори. Христос ни дарява любов, а ние живеем в омраза. Христос ни дарява опрощение, а ние пребиваваме в ожесточение.
Какво да правим? Как да живеем за да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, за да се изправи най-накрай историческият път и съдба на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето, от където ще ни помощ дойде, защото нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и защото Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 210:1-2).
Да вдигнем очи към небето и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, за да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, надеждата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде спасително за нас, ако Той, Христос, не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи. И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болка, всяка трудност и изпитание в нашия живот, защото с Бога в сърцето страхът изчезва. И спокойно можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; спаси ни – и спасени ще бъдем, защото Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).
Синът Божи се въплъти, за да ни посочи верният път в живота, вечната истина за човека и жертвената любов в света. „Аз съм Пътят и Истината и Животът“ (Йн.14:6). Христос се роди, за да обнови душите ни, Христос се роди, за да просвети ума ни. Христос се роди, за да изцери недъзите ни. Затова нека и ние да Го приемем с любов, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни. Да съсредоточим всичките си мисли, желания и действия към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в семейството и с едно сърце и една душа да казваме: „Господи! Ти ни даруваш мир…“ (Ис.26:12).
Възлюбени, нека под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди в и в нашите души, и в нашите умове, и в нашия живот! „Христос се ражда - славете Го!
Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с веселие, защото Той се прослави!” С вяра и любов да отправим поглед с надежда към Богочовека и Спасителя на човешкия род и да възкликнем в молитвен глас подобно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрестанно възпяват Божията слава: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лк.2:14).
Поздравявам освещеният клир на Богоспасаемата Пловдивска епархия и всички православни християни със светлото Христово Рождество, и молитвено желая на всички духовно и телесно здраве, благоденствие, мир и спасение! Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас!
Амин!
Честито Рождество Христово!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
