- Случайна среща променила съдбата на четирикратния световен шампион
- Сбъдна поредна мечта в юбилейната си година
Преди 60 години се ражда една легенда. В един горещ августовски ден на 1961 година за първи път над билата на Родопите отеква нечувана музика. Едновременното ручене на 100 каба гайди взривява публиката на Първия национален фолклорен събор-надпяване "Рожен", а новосформираният оркестър "100 каба гайди" е обявен за "Чудото на Родопите" като част от българското нематериално наследство.
Точно 10 години по-късно, когато звукът от неповторимата музика продължава да владее сърцата и въображението на българите, в Шумен писва поредната гайда, за да ознаменува раждането на поредно чудо - Иван Иванов, който отдавна се записа със златни букви в националната ни спортна съкровищница.
Олимпийският шампион от Барселона 1992
четирикратният световен и петкратен европейски шампион по щанги, два пъти обявен за Щангист на света (1989 и 1991), от 10 години е начело на националния тим, с който спечели 143 медала от европейски и световни първенства.
Иванов два пъти печели Световната купа, подобрява 4 световни рекорда, лауреат е на големия приз "Златната щангелка". Освен всичко това остава като един от малкото състезатели в света без "нула" на подиумите.
Звукът на гайдата, а не на щангата са детския спомен на бъдещия шампион. Иван се запалил по магическия инструмент от брат си и за миг не се отделял от него. До есента на 1984 година, когато случайна среща с треньора Велико Великов не променила съдбата на седмокласника в неочаквана посока. Вместо на музикалната репетиция, талантливият гайдар се оказал в спортната зала, където още на първата си тренировка събрал очите на състезатели и треньори. Макар че тежал 36 кг, приклекнал и без никакво усилие повдигнал 90 килограмова щанга. Оттогава
фолклорната музика загуби млад талант
но светът на спорта спечели уникален щангист.
България пък се сдоби с нов световен шампион.
Иванов не обича да се хвали с медалите си. Твърди, че най-ценно му е олимпийското злато, но разказва, че това е била и най-трудната му победа.
Пристигнал в Барселона като големия фаворит, спечелил непосредствено преди това три световни титли. Станал обаче шампион едва с последния си опит като изтласкал 150 кг.
Изживял непознат драматизъм, защото световните титли печелил убедително и с лекота.
Най-инфарктният му триумф обаче тепърва предстоял. Случил се на европейският шампионат в София през 1993 година. Сериозно изоставал в изхвърлянето от Севдалин Минчев с цели 7,5 кг, и затова в изтласкването му се наложило да вдигне 157,5 кг, за да спечели титлата.
Това изглеждало почти невероятно, защото подобна тежест той вдигнал само веднъж на тренировка и то с по-високо лично тегло. В крайна сметка обаче чудото се случило и Иванов се закичил в поредния златен медал.
Въпреки витрината с купи
кариерата на Иванов не минава без обрати Наситен от победи Иванов решава, че е време за почивка. Не след дълго обаче осъзнава грешката си и се връща на тренировките. Но вече не е лесно, както преди. Изгубената форма му коства куп контузии и петия златен световен медал в Истанбул през 1994-та, а историята от злополучни период той разказва с охота на младите щангисти, за да ги мотивира да не намаляват оборотите.
Най-тежката му контузия обаче се случва 8 години по-късно, докато се подготвя за световното първенство във Варшава. Изваденото рамо го отдалечава не само от финала, но и от спортната му кариера.Започва треньорската си кариера в Хърватия. Период, за който казва, че е безценен опит, подготвил го за бъдещи изпитания.
Твърди, че е взел от всеки треньор по нещо. Благодарен е на Нораир Нурикян, Йордан Иванов, Янко Русев, Пламен Аспарухов. Но за него учителят и безспорният авторитет има само едно име - Папата на щангите Иван Абаджиев. Приятелството им продължава и с треньорския му период, когато легендата идва в залата, за да мотивира състезателите и да им държи речи. Когато миналата година чукна 50 години, Иван Иванов заговори за оттеглянето си. Няколко пъти каза, че е изморен и изчерпан след 10 години начело на националния тим.
За щастие, юбилейната за него 2021 година сбъдна една от големите му мечти и отложи плановете за пенсиониране.
Българските щанги изпратиха една от най-успешните си години
през новия век - две пети места на олимпиадата в Токио, един световен и три европейски шампиони за мъже и жени, плюс още 5 медала от тези първенства, първо място отборно при мъжете в Европа, злато и сребро от световното за младежи, злато и бронз на европейското до 15 и 17 г., два пъти сребро и два пъти бронз на европейското до 21 и 23 г.
Световният шампион и европейски вицешампион за мъже Карлос Насар очаквано бе определен за най-добър щангист в ранглистата на Българска федерация по вдигане на тежести. 17-годишният талант изуми с представянето си на шампионата на планетата в Ташкент, където освен, че грабна безапелационно титлата, счупи световните рекорди в изтласкването за юноши, младежи и мъже в категория до 81 кг. Грандиозната победа на националния ни отбор отми дори горчилката на Иванов, че държавата едва в последния момент отпусна средства за участието на отбора в Ташкент.
Въпреки кризисната ситуация той така и не се отказа да подкрепя младите и да им внушава, че най-важното нещо е уважението и дисциплината, а парите и звездната болест погубват и убиват. Затова и до днес, 30 години след олимпийското злато в Барселона, 1992 остава за него годината не на професионалния му триумф, а тази, в която 100 те каба гайди ознаменуваха раждането на любимия му син.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
