Краят на Венци Йосифов и светът на илюзиите

Изживя славата на най-тачения банкер, изпи горчилката от политиците

Краят на Венци Йосифов и светът на илюзиите | StandartNews.com

* Отиде си лицето на предприемачеството от зората на прехода

* Изживя славата на най-тачения банкер, изпи горчилката от политиците

Българите сме пословични с късата си историческа памет и дългото сбогуване с илюзиите.Смъртта на Венцислав Йосифов ни припомни и двете непреходни особености на националната ни душевност и бит. 

Самият факт, че новината за кончината на родоначалника на частното предприемачество и банкерство в най-новата история на България бе представено от медиите като кончина на първия съпруг на Моника Станишева, е достатъчно обиден както за него, така и за нея.   Все пак, въпреки тежкия преход и убийствената пандемия, все още има достатъчно живи свидетели на зората на демокрацията. Хора, които са били волни и неволни свидетели както на залеза на Йосифов, така и на изгрева на Станишева. Време, което постепенно изтри илюзиите на цели две поколения, и на онова - на Йосифов, и на другото - на Станишева, че сбъдването на американската мечта може да се случи и в България.    

 74-годишният Венцислав Йосифов си отиде от този свят, за да затвори една от последните врати, водеща към тайните покои на истината от първоначалното натрупване на капитали, преразпределението на националното богатство и задкулисните играчи, начертали съдбата на днешна България.

 

Преживя както славата на най-успешния частен банкер, така и разочарованието на най-неуспешния кандидат за политик. Биографията му до върха е често цитирана.

Роден е в Лом през 1947 г. Завършва електронна техника във ВМЕИ „Ленин“ и е вербуван от Държавна сигурност с псевдоним „Илиев“. Използван е в качеството на доверено лице от Управление „Икономика“ в контраразузнаването.През 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, след това е началник на цех в ЗЕМ „Васил Коларов“. Бил е и в дирекция „Международно сътрудничество“ в ДСО „ИЗОТ“. После работи в държавно обединение „Електроника“.

Първият частен банкер бе председател на създадената след разпадането на комунистическия режим Първа частна банка през 1990 г. Тя бе акционерно дружество въз основа на прословутия Указ 56 с уставен фонд 10 млн. лв. Йосифов бързо се превърна в символ на зараждащата се частна инициатива в България, а Венци, както го наричаха всичките му приятели, стана емблематичното лице на ентусиазма и развитието на българското предприемачество, учредявайки първото работодателско сдружение - Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

Заедно с Валентин Моллов бяха и сред учредителите на клуба на най-влиятелните бизнесмени Г-13.Следващите 7 години бяха венецът на кариерата му. Нямаше премиер, който да не се вслушва в съветите му. Нямаше предприемач, който да не търси съдействието му.

Нямаше медия, която да не се бори за близостта му.  Така беше до 1997 година, когато първата вълна на банковите фалити впоследствие заля и Първа частна банка.

Щастливата за него звезда започна да угасва още през 1995 година, когато Българската социалистическа партия го номинира за кмет на София. Кандидатурата му бе издигната и подкрепена публично както от Жан Виденов, тогава председател на БСП, така и от Андрей Луканов. Неговият резултат на изборите за градоначалник на София бе най-висок по абсолютен брой гласували за кандидат на кмет, подкрепен от левицата и си остава рекорден в най-новата ни история.

Въпреки влиянието и репутацията си той отстъпи на Стефан Софиянски на балотажа.

Година по-късно Луканов бе застрелян, месеци след това дойде Виденовата зима, А Йосифов бе принуден да напусне банкерския кабинет, за да извърви трудния и дълъг път на съдебната битка срещу противниците и враговете си.

Спечели я, но малко по-късно се увери, че парадният вход към властта окончателно е залостен за него. От политиците, които 20 години по-рано се надпреварваха да висят на опашка пред кабинета му.  

През 2011 г. се кандидатира за държавен глава, заедно с бившия вицепрезидент на ПЧБ Емилиян Димитров. Загуби от прохождащия политик Росен Плевнелиев, хванал вълната на успеха, вдигната от Бойко Борисов. 

Оттам нататък се затвори в себе си, общуваше със семейството, събираше се с приятели, лекуваше раните си по своя начин. Краят на прехода го направи точно толкова излишен, колкото необходим бе в неговото начало. Може би затова съдбата отреди да се пренесе в другия свят именно в момента, когато децата, родени в най-бляскавите му години, решиха рязко да сменят курса на държавата.   

За добро ли, за зло ли? За съжаление, вече няма да чуем коментара на Венци. Не че някой го е питал в последно време. Историческата памет не е националната черта. А пурите и лимузините вече са обявени за демоде.   

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай