Тези дни на бял свят се появи книгата на проф. Николай Овчаров и младия археолог Филип Петрунов „Крепостта Кокалянски Урвич” и късносредновековният манастир в нея”.
В нея са обобощени резултатите от десетилетните проучвания на забележителната късноантична и средновековна крепост Урвич до с. Кокаляне, Софийско. През ХІV в. тя е била една от най-важните твърдини на Второто българско царство на подстъпите към София и нейните защитници храбро отбранявали срещу турците големия град.
Според народните легенди и по историческите извори в битката пред стените на Урвич загива родният брат на цар Иван Шишман, Иван Асен V.
От това време археолозите откриват множество златни и сребърни монети. Сред тях се откроява едно съкровище от сребърни аспри на цар Иван Александър, предназначени за укрепване на стените на крепостта, и тежка цели 11 грама монета от чисто злато на индийския султан на Делхи Мухамед бин Туглук (1325-1351). Последната свидетелства за оживените търговски връзки между Търновград и държавите от Азия през ХІV в. Много интересни са и откритите фрески с човешки образи от същата епоха, достойни за четката на ранните ренесансови художници.
Една от основните теми в книгата е за късносредновековния манастир „Св. Илия”. Той е съществувал в руините на старата средновековна крепост през ХV-ХVІІ в. и бе изцяло разкрит от археолозите.
Манастирът е бил важно духовно средище за целия Софийски край през „тъмните” векове на турското робство. За това свидетелстват редица находки, сред които блести прочутото Урвичко съкровище, състоящо се от десетки сребърни позлатени булчински накити от ХVІІ в.
В манастира хората са изпращали своите деца да учат, там са се женели, срещали са се на събори. Документи от епохата показват, че за обновяването и поддръжката на обителта са се грижели заможни българи от София и околните села Кокаляне, Бистрица, Долни и Горни Лозен, Герман и други. Според тях те са били от различни слоеве християнско население с известни привилегии като войнуци, джелепи (овцевъди), търговци, занаятчии и т. н.
Споменът за славната българска крепост и наследилия я манастир обаче се задържа в местното население. Преди всичко става дума за изключително ценното сведение на първия български възрожденец Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска”, където той споменава поименно единствено за тази твърдина и наследилата я обител.
А наскоро открити сведения от старинни географски карти и у западни пътешественици от ХVІІ в. свидетелстват, че хората от околните села знаели за древната крепост Урвич и за манастира в нейните останки и са разказвали за тях на преминаващите чужденци. Твърде е възможно Паисий лично да е посетил още димящите руини на манастира, който е бил съсипан от турците съвсем наскоро.
Самият той обозначава в своята „История”, че бил от Самоковска епархия и е роден в 1722 г.
Това откритие слага окончателен финал на спора за рожденото място на първия български възрожденец – дали е произхождал от самия Самоков или от Банско, както твърди историкът Йордан Иванов. Очевидно Паисий е бил роден в Самоков или неговите околности, за да е могъл да знае за съдбата на близкия манастир Урвич.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
