К-19 жи­вее в дис­ко­те­ки­те, не на пла­жа

Коронавиресът живее в дискотеките, не на плажа. Това заяви в специално интервю за вестник „Стандарт” топ климатологът проф. Георги Рачев. Той подчерта, че вирусът съществува в тъмна, влажна и относително топла среда. Чувства се добре и при 15 и при 10 градуса. Но на горещ и сух въздух умира за минута.

„В момента навън, в България, подчертавам в естествени условия, коронавирусът практически съществува буквално за минути. Ултравиолетовата част от слънчевата радиация го убива веднага. Сухият въздух в съчетание с високата температура, позволяват да изсъхне неговата мастна обвивка и той да се разруши. Така че в парка, в планината, на улицата, практически няма как да го срещнем”, каза проф. Рачев. И допълни: „Той се предава единствено и само по интимен път, при интимен контакт. Не става дума за секс, а за дискотеки, нощни заведения, стадиони, фитнес зали, там, където се събират много хора на тъмно и един до друг. Това е мястото, където коронавирусът се предава перфектно от човек на човек. Затова не мога да се съглася, че бяха разрешени абитуриентските балове, че отново са разрешени спортните мероприятия, дори на открито, дори в зала и то с публика. А за дискотеките изобщо не искам да говоря. Там да се спазва някакво социално разделение, е толкова смешно, че просто не се побира в здравия разум”.”

Ето цялото интервю на проф. Георги Рачев за „СТАНДАРТ”:

• Все­ми­рен по­топ ня­ма да има, но до 10 го­ди­ни ми­ни­лед­ни­кът на Пи­рин ня­ма да съ­щес­тву­ва

• Бе­зу­мие бе да ги от­во­рят, каз­ва кли­ма­то­ло­гът проф. Ге­ор­ги Ра­чев
• Великобритания няма как да потъне
• До средата на септември ще е идеално за море у нас
• Чака ни мека зима, като през последните години

- Проф. Ра­чев, по­я­ви се ин­фор­ма­ция, че е въз­мож­но да има нов все­ми­рен по­топ в близ­ки­те 100 го­ди­ни. Ев­ро­па съ­що е зас­тра­ше­на от пред­сто­я­щи­те кли­ма­тич­ни про­ме­ни. До 2100 г. се смя­та, че се­вер­ни­те час­ти на Гер­ма­ния и Фран­ция ще бъ­дат се­ри­оз­но на­вод­не­ни, а най-по­тър­пев­ша ще е Ве­ли­коб­ри­та­ния. Как­во е Ва­ше­то мне­ние?

- Обо­жа­вам да да­вам прог­но­зи за след 100 го­ди­ни. То­ва е вър­хът на из­кус­тво­то да го­во­риш глу­пос­ти, без да имаш ре­ал­на пред­ста­ва как­во ще се слу­чи не са­мо след 100 го­ди­ни, но и след 20 го­ди­ни. Про­фе­си­о­нал­но се за­ни­ма­вам с из­ме­не­ние на кли­ма­та ве­че 40 го­ди­ни и поч­ти всич­ки прог­но­зи се ока­за­ха не­вер­ни. Пре­ди три го­ди­ни ко­мен­ти­рах­ме един про­фе­сор от Швей­ца­рия, Ре­то Кну­ти. Той ка­за, че ни ос­та­ват пос­лед­ни­те три го­ди­ни и ако не се осъз­на­ем, всич­ки ще ум­рем, но ние не ум­рях­ме. Аз лич­но съм уми­рал три-че­ти­ри пъ­ти и са ме връх­ли­та­ли по­не 20-30 ка­тас­тро­фи. Но ни­що от то­ва не се е слу­чи­ло. Прос­то хо­ра­та оби­чат да че­тат страш­ни не­ща осо­бе­но за след 50 или 100 го­ди­ни. Ни­що та­ко­ва ня­ма да се слу­чи. Га­ран­ти­ра­но е от име­то на на­у­ка­та и е до­ка­за­но с фак­ти. Све­тът ни­ко­га не е бил тол­ко­ва бо­гат, кол­ко­то в мо­мен­та. Ни­ко­га не е бил тол­ко­ва сит, нах­ра­нен, кол­ко­то в мо­мен­та. Дет­ска­та смър­тност от глад е прак­ти­чес­ки лик­ви­ди­ра­на. Хо­ра­та ста­на­ха по-де­бе­ли не са­мо в Ев­ро­па, не са­мо в Ща­ти­те, а нав­ся­къ­де по све­та, за­що­то се хра­нят. Ни­ко­га све­тът не е бил тол­ко­ва ми­рен, кол­ко­то в мо­мен­та, ма­кар че има ло­кал­ни кон­флик­ти. Всич­ко то­ва се дъл­жи до из­вес­тна сте­пен на но­во­то раз­би­ра­не на хо­ра­та за при­ро­да­та, и че те са част от нея. Па­зей­ки при­ро­да­та, ус­во­я­вай­ки при­ро­да­та, те по­ма­гат са­ми на се­бе си. Не мо­га да раз­бе­ра как ще из­чез­не Ве­ли­коб­ри­та­ния, на ка­къв прин­цип. Ако тя бъ­де по­то­пе­на, то­ва оз­на­ча­ва, че Ни­дер­лан­дия, Да­ния, по­ло­ви­на­та от Фран­ция, всич­ко то­ва ще оти­де под во­да. Све­тов­ни­ят оке­ан мо­же да по­ви­ши ни­во­то си един­стве­но и са­мо ако пла­нин­ски­те лед­ни­ци се сто­пят, и най-ве­че, ко­га­то се сто­пи Грен­лан­дия или Ан­тар­кти­да. То­ва до 100 го­ди­ни не е въз­мож­но да се слу­чи, не е въз­мож­но. Та­ка че към всич­ко то­ва се от­на­сям с го­ля­ма и ши­ро­ка ус­мив­ка.

- Ко­га е най-под­хо­дя­щи­ят пе­ри­од да се хо­ди на мо­ре?  

- На на­ше­то Чер­но­мо­рие ви­на­ги е удоб­но да се хо­ди. От сре­да­та на май до сре­да­та на сеп­тем­ври ви­на­ги мо­же да се хо­ди на мо­ре. Те­зи дни тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та е от по­ря­дъ­ка на 27-28 гра­ду­са, то­ва е мно­го доб­ре. Тряб­ва да се знае, че вре­ме­то не е пра­не, ко­е­то да прос­неш на прос­то­ра. На мо­ре­то ще има и вя­тър, и об­ла­ци, на мо­ре­то ще бъ­де и хлад­но ра­но сут­рин, но пък за­то­ва е мно­го доб­ре ра­но сут­рин да си вът­ре в топ­ла­та во­да. Вре­ме­то и нас­тро­е­ни­е­то на ком­па­ни­я­та, с ко­я­то си на мо­ре оп­ре­де­ля пер­фек­тно­то пре­кар­ва­не на по­чив­ка­та.

- Кли­ма­тът вли­яе ли за раз­прос­тра­не­ни­е­то на COVID-19?

- Оп­ре­де­ле­но да и оп­ре­де­ле­но не. Там, къ­де­то е топ­ло, влаж­но и об­лач­но, в ес­тес­тве­на сре­да ко­ро­на­ви­ру­сът и всич­ки ви­ру­си, се чув­стват мно­го доб­ре. Те уми­рат по-труд­но в ес­тес­тве­на­та при­род­на сре­да, на топ­ло, влаж­но и тъм­но, та­ка как­то е в чо­веш­ко­то тя­ло. И при 15, и при 10 гра­ду­са ко­ро­на­ви­ру­сът се чув­ства мно­го доб­ре. В ес­тес­тве­ни ус­ло­вия, той пре­жи­вя­ва мно­го по-дъл­го вре­ме, от­кол­ко­то през ля­то­то. В мо­мен­та на­вън, в Бъл­га­рия, под­чер­та­вам в ес­тес­тве­ни ус­ло­вия, ко­ро­на­ви­ру­сът прак­ти­чес­ки съ­щес­тву­ва бук­вал­но за ми­ну­ти. Ул­тра­ви­о­ле­то­ва­та част от слън­че­ва­та ра­ди­а­ция го уби­ва вед­на­га. Су­хи­ят въз­дух в съ­че­та­ние с ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра поз­во­ля­ват да из­съх­не не­го­ва­та мас­тна об­вив­ка и той да се раз­ру­ши. Та­ка че в пар­ка, в пла­ни­на­та, на ули­ца­та, прак­ти­чес­ки ня­ма как да го срещ­нем. Той се пре­да­ва един­стве­но и са­мо по ин­ти­мен път, при ин­ти­мен кон­такт. Не ста­ва ду­ма за секс, а за дис­ко­те­ки, нощ­ни за­ве­де­ния, ста­ди­о­ни, фит­нес за­ли, там, къ­де­то се съ­би­рат мно­го хо­ра на тъм­но и един до друг. То­ва е мяс­то­то, къ­де­то ко­ро­на­ви­ру­сът се пре­да­ва пер­фек­тно от чо­век на чо­век. За­то­ва не мо­га да се съг­ла­ся, че бя­ха раз­ре­ше­ни аби­ту­ри­ен­тски­те ба­ло­ве, че от­но­во са раз­ре­ше­ни спор­тни­те ме­роп­ри­я­тия, до­ри на от­кри­то, до­ри в за­ла и то с пуб­ли­ка. А за дис­ко­те­ки­те изоб­що не ис­кам да го­во­ря. Там да се спаз­ва ня­как­во со­ци­ал­но раз­де­ле­ние, е тол­ко­ва смеш­но, че прос­то не се по­би­ра в здра­вия ра­зум.

- До­ко­га се очак­ва тем­пе­ра­ту­ри­те да бъ­дат ви­со­ки? То­ва е за­ся­га ту­рис­ти­чес­кия се­зон и на­ма­ля­ва­не на за­гу­би­те вслед­ствие на пан­де­ми­я­та от COVID-19?

- Не са­мо вре­ме­то, а и ре­ди­ца со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия вли­я­ят вър­ху ту­рис­ти­чес­кия се­зон. Ще ви ка­жа ед­но про­ти­во­ре­чие и нап­ре­же­ние, ко­е­то съ­щес­тву­ва меж­ду Се­вер­но­то и Юж­но­то Чер­но­мо­рие. В мо­мен­та юж­но­то се рад­ва на доб­ра кли­ен­те­ла, там са бъл­га­ри­те. До­ка­то се­вер­но­то из­не­мог­ва, ня­ма ни­кой. То се бе­ше из­диг­на­ло във ви­сок ранг и се за­ни­ма­ва­ше са­мо и един­стве­но с чуж­ден­ци, се­га тях ги ня­ма, ня­ма ги и бъл­га­ри­те. На юг пла­жо­ве­те на­ис­ти­на са пъл­ни, то­ва го ви­дях с очи­те си. Но за­ве­де­ни­я­та се оп­лак­ват, по-мал­ко хо­ра кон­су­ми­рат. Има хо­ра, ко­и­то с ос­но­ва­ние се пла­шат, че в за­ве­де­ни­е­то, при струп­ва­не­то на мно­го хо­ра, има ве­ро­ят­ност да се за­ра­зят от COVID-19. И то­ва е нор­мал­но, за­що­то ние нап­ла­ших­ме хо­ра­та, под­чер­та­вам ние всич­ки, вклю­чи­тел­но и жур­на­лис­ти­те. Не е чак тол­ко­ва страш­но, ако се го­во­ри как­ви бя­ха ре­чи­те на До­налд Тръмп, на Бо­рис Джон­сън, на Ема­ню­ел Мак­рон - "За­ед­но ще се спра­вим, пред­стои ни из­пи­та­ние". А не ло­зун­ги от ти­па "Всич­ки ще ум­рем". Ко­го пла­шим, за­що? Мо­же би след 4 дни за­ра­зе­ни­те ще ста­нат 20 ми­ли­о­на. При вто­ри­те 10 ми­ли­о­на смър­тнос­тта е ед­ва 2,5%, ня­ма до­ри 2,5%. До­ка­то пър­ви­те 10 ми­ли­о­на се от­ли­ча­ва­ха с 5% смър­тност. Про­ме­ни се ви­ру­сът, му­ти­ра, ние се на­у­чих­ме да се па­зим или за­поч­на­ха да ни ле­ку­ват по-доб­ре. До към 15-20 сеп­тем­ври ще бъ­де мно­го при­ят­но за мо­ре по Чер­но­мо­ри­е­то. Осо­бе­но хо­ра­та, ко­и­то са с ви­со­ко кръв­но, с над­нор­ме­но тег­ло, при ко­и­то го­ре­щи­ни­те са про­ти­во­по­каз­ни. Тях ви­на­ги ги съ­вет­вам да оти­дат на мо­ре в на­ча­ло­то и сре­да­та на сеп­тем­ври, ко­га­то де­нят е дос­та по-къс. То­гава на пла­жа се оти­ва към 10 ч. сут­рин­та, стои се до към 15 ч., по-хлад­но е, не е чак тол­ко­ва го­ре­що. Тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та в на­ча­ло­то на сеп­тем­ври ще ос­та­не 25-26 гра­ду­са. В мо­мен­та на пя­съ­ка е 30 гра­ду­са.

- За­поч­на­ха маг­нит­ни­те бу­ри. Ко­га ще бъ­де най-сил­на­та и кол­ко всъщ­ност е опас­на?

- На то­зи въп­рос на­роч­но не от­го­ва­рям с точ­на да­та. Каз­вам в сре­да­та на ме­се­ца, за­що­то май­ка ми, свет­ла й па­мет, мно­го се ин­те­ре­су­ва­ше от те­зи маг­нит­ни бу­ри и нак­рая, ко­га­то скрих дни­те с маг­нит­ни­те бу­ри, се ока­за, че тя ги по­на­ся мно­го по-доб­ре, а до­ри и по­ня­ко­га не ги усе­ща­ше. Чо­век за­поч­ва да се са­мов­глъ­бя­ва и  са­мо­из­след­ва, зна­ей­ки, че днес има маг­нит­на бу­ря. Маг­нит­ни бу­ри е има­ло по вре­ме­то на Кле­о­пат­ра, и по вре­ме­то на Не­фер­ти­ти, но то­га­ва ни­кой не е по­до­зи­рал то­ва. На­ис­ти­на има хо­ра, ко­и­то са чув­стви­тел­ни, то­ва е факт. По-чув­стви­тел­ни са сил­на­та част на чо­ве­чес­тво­то, же­ни­те. Те усе­щат по­ве­че из­ме­не­ни­е­то на вре­ме­то, из­ме­не­ни­е­то на маг­нит­но­то по­ле. То­ва обик­но­ве­но ста­ва, ко­га­то се нат­ру­пат го­ди­ни. На 20 го­ди­ни не маг­нит­на бу­ря, а слън­це­то да се обър­не, въ­об­ще мо­же и да не за­бе­ле­жи. Та­ка че кол­ко­то по-мал­ко ин­фор­ма­ция има за тях, тол­ко­ва по-доб­ре. Лич­но мне­ние.

В сре­да­та на ме­се­ца ни очак­ва ед­на маг­нит­на бу­ря и ще бъ­де със сре­ден ин­тен­зи­тет. Не е по-опас­но, от­кол­ко­то да сто­иш в трам­вая це­лия опа­ко­ван от жи­ци и ви­со­ко нап­ре­же­ние. То­ва пак е маг­ни­тен им­пулс и ра­ди­а­ция, ко­я­то се по­я­вя­ва. Кух­ня­та съ­що е ед­но маг­нит­но по­ле, но ни­кой не об­ръ­ща вни­ма­ние. Да не го­во­рим, че мик­ро­въл­но­ва­та печ­ка, ко­я­то из­пол­зва поч­ти вся­ко до­ма­кин­ство, пред­став­ля­ва ед­на мал­ка маг­нит­на бу­ря, в ко­я­то си топ­лим сан­дви­чи­те и сут­реш­но­то ка­фе.

- Как изо­ла­ци­я­та по вре­ме на пан­де­ми­я­та пов­лия на при­ро­да­та?

- Мно­го е труд­но да се ка­же, за­що­то ня­ма общ пог­лед и ня­ма нап­ра­вен до­бър мо­ни­то­ринг. Смя­та се, че въг­ле­род­ни­те еми­сии са се по­ни­жи­ли, но то­ва се из­чис­ля­ва бла­го­да­ре­ние на пот­реб­ле­ни­е­то на нефт, пот­реб­ле­ни­е­то на при­ро­ден газ, пот­реб­ле­ни­е­то на въг­ли­ща. Пот­реб­ле­ни­е­то на енер­гия спад­на и те­пър­ва ни пред­стои ико­но­ми­чес­ка кри­за, ко­я­то ние ще усе­тим и то­га­ва ще раз­бе­рем це­на­та на чис­тия въз­дух, це­на­та на доб­рия жи­вот, це­на­та на нап­ре­дъ­ка. Ще пог­лед­нем по съв­сем раз­ли­чен на­чин. Ед­но е да ви­ка­ме, да хо­дим, да ти­ча­ме, да ка­ра­ме ко­ле­ла, да пес­тим. Да, но по­ня­ко­га тряб­ва да се за­мис­лиш и за край­ния ре­зул­тат, за­що­то нак­рая все­ки ис­ка да стои на топ­ло, да се дви­жи бър­зо, да сти­га на ра­бо­та нав­ре­ме, да пе­че­ли и да вър­ви нап­ред. Там е де­ли­кат­на­та раз­ли­ка, да па­зим при­ро­да­та, да я ум­но­жа­ва­ме, за­що­то ние сме част от нея и ед­нов­ре­мен­но с то­ва да не спи­ра­ме да вър­вим нап­ред и на­го­ре. Има из­вес­тно на­ма­ля­ва­не на ко­ли­чес­тва­та на от­де­ле­ния въг­ле­ро­ден ди­ок­сид, Гре­та Тун­берг по­же­ла са­мо­ле­ти­те да не ле­тят, ето те не ле­тят, не­бе­то над Ев­ро­па е пъл­но 20% в срав­не­ние с то­ва, ко­е­то бе­ше пре­ди пан­де­ми­я­та.

Но ог­ра­ни­че­но­то дви­же­ние на хо­ра­та е смър­то­нос­но, и то­ва се раз­бра. Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти за вто­ро­то три­ме­се­чие имат спад на брут­ния вът­ре­шен про­дукт с 33% спря­мо пър­во­то. В Ев­ро­па с 9% е спа­дът спря­мо ми­на­ла­та го­ди­на. Всич­ко то­ва ще се сто­ва­ри на на­шия гръб, са­мо че с из­вес­тно за­къс­не­ние и то­га­ва ще ви­дим ре­ал­но как­во се е слу­чи­ло от­то­ва, че удъл­жих­ме, лич­но за мен аб­со­лют­но из­лиш­но, та­зи со­ци­ал­на изо­ла­ция. Прос­то те­зи, ко­и­то ни уп­рав­ля­ват не пос­мя­ха да ка­жат ис­ти­на­та, че не зна­ем как­во да пра­вим. То­ва е ис­ти­на­та, не мо­же да зат­во­риш пар­ка, не мо­же да зат­во­риш пла­ни­на­та и да пус­неш дис­ко­те­ка­та. То­ва е бе­зу­мие. Но то бе­ше в све­то­вен ма­щаб.

- Как­ва зи­ма ни очак­ва?

- Го­рещ­ни­ци­те, ко­и­то бя­ха от 28 до 30 юли, бя­ха на­ис­ти­на го­ре­щи. Ако се вяр­ва на на­род­на­та ме­те­о­ро­ло­гия, ко­я­то е от пре­ди 100 го­ди­ни и аз ви­на­ги я пос­ре­щам с ус­мив­ка. Де­кем­ври, яну­а­ри и фев­ру­а­ри, за­що­то и три­те го­рещ­ни­ка бя­ха топ­ли, ще бъ­дат мно­го сту­де­ни. Ве­че има­ме прог­но­зи­те на го­ле­ми­те све­тов­ни ме­те­о­ро­ло­гич­ни цен­тро­ве, ко­и­то пък не да­ват ни­как­ви ин­ди­ка­ции за мно­го сту­де­на зи­ма. Нап­ро­тив, зи­ми­те ще бъ­дат та­ки­ва как­ви­то ги поз­на­ва­ме през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни. По-ме­ки и по-топ­ли в срав­не­ние с те­зи от 70-те и 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Прог­но­за­та на Аме­ри­кан­ска­та аген­ция за из­след­ва­не на ат­мос­фе­ра­та и оке­а­ни­те гла­си, че ни очак­ва ме­ка и в на­ча­ло­то су­ха зи­ма, с тем­пе­ра­ту­ри око­ло 1 гра­дус над нор­мал­ни­те. А тъй ка­то  от след­ва­ща­та го­ди­на ще вле­зе но­ва нор­ма, по-ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри, за нор­мал­ни тем­пе­ра­ту­ри ще се смя­тат по-ви­со­ки от се­га.

- Как­во се случ­ва с ми­нилед­ни­ка в Пи­рин? До кол­ко го­ди­ни е въз­мож­но да из­чез­не на­пъл­но? 

- Ми­нилед­ни­кът в Пи­рин се на­ми­ра в мес­тнос­тта Го­лям ка­зан. Не­го­ва­та де­бе­ли­на пре­ди око­ло 20 го­ди­ни бе­ше 10-12 мет­ра, а се­га е ос­та­нал по­ло­ви­на­та. Про­дъл­жа­ва да се то­пи и бав­но да из­чез­ва. Та­ка че мо­же би до 10 го­ди­ни ня­ма да съ­щес­тву­ва, ако се за­па­зи та­зи тен­ден­ция.

За­се­га тен­ден­ци­я­та е да ста­ва по-топ­ло, до­кол­ко­то при нас то­ва е мно­го бав­но и мно­го сла­бо, за­що­то в тро­пич­ни­те об­лас­ти, а ние сме на най-юж­на­та част на уме­ре­ния кли­ма­ти­чен път, то­ва гло­бал­но за­топ­ля­не се усе­ща най-сла­бо. До­ри в Бъл­га­рия е с раз­но­по­со­чен знак. Най-топ­ло е в се­вер­но­то по­лу­къл­бо. В Се­вер­ния ле­до­вит оке­ан и Си­бир, там тем­пе­ра­ту­ри­те и ано­ма­ли­и­те дос­ти­гат до 5-6 гра­ду­са, ко­е­то е ко­ло­сал­но. Не­по­нят­но е за съв­ре­мен­на­та кли­ма­то­ло­гия как мо­же да се слу­чи то­ва не­що, а оке­а­ни­те ста­ват все по-топ­ли и по-топ­ли.

- За­поч­на­ха гор­ски­те по­жа­ри у нас и по све­та. Как те про­ме­нят кли­ма­та?

- Те съ­щес­тву­ват от го­ди­ни. В Ав­стра­лия, в Аме­ри­ка, в Ка­на­да, в Си­бир - вся­ка го­ди­на. В Бъл­га­рия гор­ски­те по­жа­ри за съ­жа­ле­ние са раз­пре­де­ле­ни рав­но­мер­но меж­ду не­хайс­тво и не­ве­жес­тво. До ден дне­шен е заб­ра­не­но да се го­рят стър­ни­ща, но хо­ра­та го пра­вят. Су­хо е. Имах­ме ня­кол­ко слу­чая, в ко­и­то къ­щи­те на хо­ра­та из­го­ря­ха, за­ра­ди то­ва че са за­па­ли­ли съч­ки­те в дво­ра. Не тряб­ва да се го­ри. Но­ем­ври ме­сец, ко­га­то ще бъ­де хлад­но, ко­га­то и да за­па­лиш огън, ня­ма да е тол­ко­ва страш­но.

- На Ирак­ли, а след то­ва и на дру­ги мес­та, се по­я­ви­ха топ­че­та пал­мо­во мас­ло. Опас­ни ли са те?  

- Не.  Чер­но мо­ре е ос­но­вен път. Го­ле­ми­те тан­ке­ри си ми­ят ре­зер­во­а­ри­те в от­кри­то мо­ре. Има служ­ба, ко­я­то ги наб­лю­да­ва, гло­бя­ва ги, но те обик­но­ве­но то­ва го пра­вят през нощ­та, ко­га­то труд­но мо­же да се до­ка­же, че точ­но от то­зи ко­раб е из­хвър­лен точ­но то­зи бок­лук. Иг­рае се на кот­ка и миш­ка.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com