Темата за досиетата на бившата Държавна сигурност от време на време се връща във фокуса на общественото внимание. Много често решенията на Комисията по досиетата и това, което тя оповестява, минават сравнително незабелязано за обществото. Това е същинският проблем – че въпросът за досиетата не беше поставен на масата в началото на прехода, когато действително щеше да има някакъв оздравителен ефект. Вторият проблем е, че ние очакваме от Комисията по досиетата да решава обществените проблеми – да издава „присъди" кой е бил добър и кой лош, а нейната работа е да обявява кой има има досие в архива на ДС. Оттам нататък е проблем на всяка общност да вземе решение какво да е отношението към хората, които са обявени като агенти.
Трудността идва от факта, че никоя от тези общности, била тя професионална или друга, не иска да вземе отношение по този въпрос. Когато някой бъде разкрит като сътрудник на ДС като цяло обществото предпочита да замълчи, вместо да се вземе отношение и решение по всеки отделен казус. Желанието да бъде прехвърлена моралната отговорност върху Комисията по досиетата
е симптом за проблем в обществото
През изминалата седмица темата за досиетата отново се появи заради случая с известната интелектуалка Юлия Кръстева, която според Комисията е сътрудничила на Държавна сигурност под псевдонима „Сабина". Това разкритие идва 30 години след края на комунизма и 10 години след сформирането на Комисията по досиетата. Всеки, който предполага, че по някакъв начин е бил наблюдаван или е сътрудничил на ДС, е имал възможността да отиде и да си вземе досието. Много хора го направиха, а фактът, че някои отказват да го направят, за мен е симптоматичен. Иначе, по конкретния случай с Юлия Кръстева мисля, че има едно заиграване между нея и ДС. Нямам съмнение, че Кръстева не е правила доноси в класическия смисъл на думата, както и че вероятно нейните мотиви са били свързани с това, че семейството й е било в София и че то може да пострада. Проблемът е, че видни интелектуалци не са се изказали в толкова продължителен период от време за проблема с комунизма, и че в крайна сметка миналото ни връхлита. Ако се опитваме да се крием от миналото, то един ден застига всички нас.
През всичките тези години Комисията по досиетата се утвърди като практически единственият орган, който се занимава с миналото и то с неговата най-проблематична част. Тя беше създадена с идеята да отваря достъпа до архивите на ДС и да събере архивите. До голяма степен успя да се справи с тези задачи, но все още има архиви, които не са предадени, т.е.
тази работа трябва да бъде довършена
Смятам, че дейността на Комисията трябва да бъде популяризирана като знания. Т.е. когато говорим комунизма да се изучава в училищата, а съществува комисия, която се занимава с този въпрос, би трябвало предложени от нея хора и ако някое училище иска, да ги покани да разказват. Това трябва да бъде доброволно, а не принудително. Смятам, че знанието, което се намира в Комисията по досиетата, което е достъпно за изследователите, трябва да стане по-достъпно за цялото общество, за да може то да не повтаря грешките от миналото. Толкова много неща ни връхлитат исторически – например дебатите около спасяването на евреите, около това какъв е бил режимът в България, около комунизма, че би било добре да има такъв орган, който образова обществото за най-травматичната част от неговото минало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
