- Предлага измислени грантове за пърформанси, а творци на свободна практика живеят с храна от колеги
"Не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра". Този афоризъм на Радой Ралин, написан уж на шега, и то по времето на соца, се оказа особено знаков след началото на пандемията от коронавирус.
Защото
първото, което падна жертва на пандемията
бе българската култура. Министър Боил Банов предложи затваряне на кина и театри, още преди неговите колеги да са заговорили за подобна мярка. Заговори, без въобще в министерството да е коментирано как ще бъдат запазени доходите на хората, които имат по-особен статут - актьори, музиканти, художници и скулптори на свободна практика, които не разчитат на твърда заплата. Просто с лека ръка лиши повече от половината си подресорни творци от каквито и да било приходи за неясно колко време, защото в началото на извънредното положение все още не се знаеше колко ще трае то.
Не го направи нито един друг министър. За останалите браншове всеки малко или много се опитваше да запази хляба на хората, които се трудят в сферата, която той регулира. Само културното министерство пожертва стотици творци, без да им гарантира никаква помощ в период, в който всяка друга държава даваше макар и минимални суми на онези, които поради Ковид-19 са принудени да не излизат на сцената, да не правят изложби, да не продават картини, да не издават книги. Чиято работа има своя специфика и
не зависи нито от трудов договор
нито от осемчасов работен ден. Но пък носи онази лекота на битието, която ни прави способни да понесем и карантина, и коронавирус, и дори да забравим за тях.
Дори и футболното първенство намери по-голямо лоби, да не говорим за ресторантите, които в крайна сметка получиха намаление на ДДС, след което вдигнаха цените, като се оправдаха, че харчели повече пари за дезинфектанти и маски. В същото време у нас артисти на свободна практика бяха съветвани да теглят безлихвени кредити, а условията да им бъдат отпуснати помощи бяха формулирани така, че от парите можаха да се възползват едва 300 души. Хора, които миналата година са получавали над 1000 лева за същия период, така и не получиха възможност да вземат помощ, независимо че тази година може да не са си докарали и лев.
Създаде се впечатлението, че културата е едва ли не
последна грижа на министъра
А ако все пак въобще му е някаква грижа, помощите за нея ще отидат само при определени приближени фигури, които винаги се явяват съветници в критични ситуации, или в определени неправителствени организации. В същото време десетки творци изнемогваха и дори някои от тях споделиха, че носят продукти на колегите си, които нямат никакви доходи. Единствената реакция за това на Боил Банов бе "Артистите нямат пари, защото всичко изяждат и изпиват". В момент, когато културата бе пожертвана първа в името на здравето /дано/ и явно ще се възстанови последна, министерството се ограничи до това, да предлага измислени грантове за пърформанси по интернет, както и да санкционира Софийския университет, защото си слагал климатици, пък бил паметник на културата. Ако се бе загрижило повече за творците, за които носи отговорност, отколкото за климатиците на СУ, които впрочем съществуват от 20 години, вероятно все пак културното министерство щеше да покаже поне минимална съпричастност към онези, които всеки ден създават нещо, което единствено може да надживее не един, а поне няколко културни министри. Може би дори всички. Вместо това тези хора бяха квалифицирани като маргинали, които изпиват и изяждат де каквото получат, затова и няма смисъл да бъдат подпомагани. Да не говорим за това, че няма нито една смислена политика в сектора, след като все пак бе решено кина, театри и галерии да бъдат отворени, но при намален капацитет. Артисти ми разказаха, че на някои от директорите на театри било казано "Абе не правете нищо, и без това щатните ви актьори си получават парите". Като че ли за културните чиновници целият артистичен свят е
нещо, което трябва да бъде минимизирано
защото тогава ще си имат работа с по-малко регулация. Де да имаше само няколко неправителствени организации и два-три държавни театъра - хаир за министър Банов и неговите чиновници. И без това цял народ слуша Преслава и Криско, а те от липса на интерес не се оплакват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com