Избираме Чудесата на десетилетието

Класацията за най-любимите културно- исторически дестинации започна от 5 декември

Избираме Чудесата на десетилетието | StandartNews.com
  • Класацията за най-любимите културно- исторически дестинации започна от 5 декември
  • 1,5 милиона туристи обикалят крепости, манастири и светилища всяка година

Ако се направи класация на най-бързо развиващите се сфери на дейност в областта на услугите за последното десетилетие, то културно-историческият туризъм със сигурност ще заеме челно място. Нещо повече – с двуцифрения ръст през последните години този сегмент се очертава като основа за преформатиране на туристическата ни стратегия. Визитната картичка на страната ни вече не са само дюните по морето или слънцето, което се оглежда в ски пистите. За последните 10 години България се изкачи на водещо място в европейската съкровищница и се превърна в предпочитана дестинация четири сезона, благодарение на културно- историческия туризъм.

ГЛАСУВАЙ ЗА ЧУДЕСАТА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО ТУК

Въпреки упреците за бутафорни замъци и крепости, за спорни дати и исторически личности, безспорно е едно – Чудесата на България блестят с красотата на днешния ден, а информационните технологии в много от тях – ги пренасят от миналото директно към бъдещето.

Със стотици милиони лева от държавни бюджет и европейските програми, както и с подкрепа от Америка, Япония, Азербайджан, Холандия и редица други държави през последните 10 години излязоха стотици тайни от историята ни, възстановиха се крепости, мостове, острови и манастири, консервираха се светилища и пещери, изградиха се нови атракционни паркове, защитени местности, екопътеки и информационни центрове. Те събират по над 1,5 милиона туристи всяка година. И най-важното – излязоха поредните доказателства, че България е люлката на европейската цивилизация.

Обновиха се първият манастир в Европа - край Чирпан, първата солница – Провадия, първият златен рудник – край Крумовград, първият каменен град – Плиска. Златото на Одрисите получи световна слава в Лувъра, а светилищата, шарапаните и долмените тепърва показват красотите си. Загадките от праисторията продължават да се разкриват и до днес с последните открития в пещерата Бачо Киро край Дряново, където международен екип намери най-старите до сега хомо сапиенс в Европа.

И все пак: Кои са Чудесата на десетилетието? Изборът е ваш, драги читатели на Стандарт.

В навечерието на 10-годишния юбилей на най-голямата национална кампания за съхранение на културното наследство и популяризиране на историческия туризъм – Чудесата на България, ви представяме 20 от обектите, които са се превърнали в любими дестинации и очакваме да направите избора си за ТОП 10. Анкетата започва от днес  – 5 декември, и ще е в Агенция "Стандарт" – www.standartnews.com, както и в социалните мрежи – в страниците на медията ни във Фейсбук и Инстаграм. Ще продължи до 20 декември.

Критериите, по които сме подбрали обектите са няколко. Извършена реконструкция и консервация, социализация и дигитализация, приходи от туристически услуги, включване в регионален маршрут, допълнителни атракции.

1. Царевец и Трапезица

Царевец и Арбанаси са най-желаната туристическа дестинация във Велико Търново, посещавана от повече от 500 000 туристи всяка година. Те избират крепостта на Асеневци, за да се докоснат до Второто българско царство и славния столичен период на Търновград.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

В най-северния край на Царевец се намира скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, която е възстановена.

Всички обекти са изцяло реставрирани и достъпни целогодишно. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата- камбанария, откъдето се открива гледка към града. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл "Звук и светлина", който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.

Напълно обновен е и хълмът Трапезица. Реставрацията на крепостта стана с помощта на пари от държавата и на азербайджанската фондация за историческо и културно наследство "Гейдар Алиев". Днес туристите могат да се качат на историческия хълм по екопътека или чрез релсово съоръжение - фуникуляр.

2. Провадия Солницата

Първата солница и най-старата крепостна стена на Европа се намират до Провадия. Преди почти 7 хилядолетия там започнало да се добива бялото злато – солта и то в огромни за времето си количества - годишно около 10 тона сол, която служела за разменна монета. Разкопките показват, че на мястото е имало заможно селище, с масивни двуетажни къщи. Кюлчетата се съхранявали в каменни крепости, в които древните хора пазели солта от нашествия и грабежи. Затова се смята, че Провадия е първият монетен двор на Европа. Виждат се и остатъци от уникална крепостна стена, която не е кръгла, тя е от значителен брой прави отсечки, така че наблюдаващият отгоре да може да вижда по-лесно нападателите. Укреплението на 6600 години и днес удивлява с устойчивостта си всеки посетител. Строено е с жълта глина.

Цялата история на най-древния град може да научите в музея, който се намира в къщата на виден българин в Провадия. В близост е и крепостта Овеч, която е била форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Свързана е с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.). Има и надписи от времето на хан Омуртаг. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато укреплението е било едно от най-мощните в Източна България.

Консервирането и реконструкцията на обектите са финансирани от държавата и общината с над 120 000 лева за последните  години. Над 100 000 туристи ги посещават годишно. 

3. Хераклея Синтика и храмът на Ванга

В местността Рупите се намира както храмът на пророчицата Ванга „Св. Петка Българска“, така и един от най-древните градове в света.  Ванга е смятала, че на това място някога са живеели странни хора, които са имали огромни познания, но градът им е бил погребан под лавата.

Откритите ценни находки през последните две години засилиха туристически интерес към античното селище Хераклея Синтика. Над 70 000 вече го посещават годишно, запленени от статуята на император Август, огромната канализационна система, която е без аналог, и уникалните „лъвски глави“.

Според учените, Хераклея Синтика е можел да съперничи на главния и най-красив град на провинция Тракия – Филипополис, макар и да е доста по-млад от него. Сравняват го с древния Ефес заради съхранената архитектура. Разкопките доказват, че градът е на близо 6 хиляди години. Площадът е очертан от гражданската базилика, светилище и дълга поредица от магазини. От разкритите части се вижда, че сградите са били богато облицовани с мраморни плочки, корнизите също били от мрамор. Предполага се, че градът е имал и монетарница, където са били сечени монети.

Беше намерена красива и изключително добре запазена мраморна глава на женска статуя. Откриха и голяма мраморна статуя, вероятно на благодетеля на града - Тиберий Клавдий Бакхий.

4. Перперикон

Най-голямото тракийско светилище в Родопите – Перперикон, в което са вложени стотици хиляди за реконструкция и консервация, се радва и на двуцифрен ръст на туристите в последните години. Първите следи от живот на Перперикон са от късната новокаменна епоха – в края на шестото и начало на петото хилядолетие пр.н.е. Още от онова време той е бил обект на обожествяване. Първото светилище е на Бога-Слънце. То се намира в близост до т.нар. Овална зала, където в по-късно време било построено и това на Дионис.

По време на траките Перперикон е бил свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. През езическия период на Римската империя, светилището функционирало, като виното и ритуалите се правели от тракийското племе беси, които живеели заедно с римляните. През 393-98 г. обаче бесите били покръстени и светилището станало излишно, затова го засипали с пръст. Така ритуалните помещения се запазили за вековете.

Според учените на това място се е намирало прочутото светилище на бог Дионис, а пророчествата, направени в него, се сбъдвали. Много подобни истории ще чуете от екскурзоводите, докато се изкачвате по стръмните пътеки на култовия комплекс. Обиколката трае около час и половина. Запазени са помещения от времето на траките. Най-впечатляващи са трите етажа на култовия комплекс, посветен на Дионис. В Церемониалната зала са съхранени каменните пейки и стъпала. Има и каменен трон, изсечен високо в скалите, разположен на място, което слънцето огрява през целия ден.

5. Остров Св. Анастасия

Света Анастасия е една от най-големите ни атракции по Черноморието. Това е единственият обитаем български черноморски остров, наскоро отворен като туристическа атракция. До него се стига с кораба „Анастасия“, който тръгва от Бургас и плава около половин час.

Обитаван е още от ІV-VІ век. Централно място него заема манастирът, който е построен 10-века по-късно. Той е действал до 1923 г., а след това в продължение на няколко години е бил превърнат в затвор. Кръстен е на Света Анастасия, която е легендарна лечителка.

Музеят, разположен в Голямата манастирска сграда, е интерактивен и пресъздава по увлекателен начин историята на острова. Има и зала с пиратското съкровище, като по чудо спасено от потъналия кораб. В Голямата манастирска сграда има и малка хотелска част, разполагаща с няколко стаи за гости.

Вкаменения пиратски кораб от легендата може да се види от терасата зад църквата. Манастирският храм носи името „Успение Богородично“ и в нея е запазен красив дървен иконостас от 1802 г.

Всеки, който посети острова, получава и сертификат, свидетелстващ, че е островитянин. Света Анастасия е част от културния афиш на Бургас и там се провеждат множество концерти и различни представления.

Обектът се посещава от над 50 000 туристи през лятото.

6. Плиска и Велики Преслав

Плиска е най-големият град в Европа през VII век. Това е и първият град от камък на Стария континент след края на Римската империя. През 865 г. Цар Борис I Михаил, току-що покръстен и наложил християнството на българите, започва строителството на грандиозен храм. Векове по-късно Голямата базилика остава най-големият християнски храм в Европа. Над 500 кг тежи всеки от огромните мраморни блокове, с които е изградена.

Върху Знака на прабългарите или т.нар. Розета на Плиска се съдържат най-древните писмени знаци и руни на територията на цяла Европа. Те представляват доказателство за съществуването на прабългарския народ, който не е от азиатски произход, а от древнотракийски. Розетката представлява бронзов медальон във формата на седемлъчева звезда. На върха на всеки лъч са изписани древни, прабългарски, рунически знаци, а на гърба има езически християнски знак (IYI – Ипсилон с две хасти), който наподобява значението на християнския кръст.

Свещеният кладенец на Плиска е бил известен с лековитата си вода още по време на траките.

Десетки хиляди посещават Плиска всяка година. Реставрирана е източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика, която от години е в процес на възстановяване.

Само на половин час път се намира и Велики Преслав - втората столица на България, обявена от Цар Симеон Велики. Градът е забележителен за времето си с канализацията си и водоснабдяването. Преславската книжовна школа прославя България, ”Златният век” дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата.

7. Бачковският манастир и Кръстова Гора

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е една от най-обичаните и посещавани свети обители у нас. Основан е през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и брат му Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Още в края на XI в. е прочут с книжовната си школа.

През последните години вторият по големина и значимост манастир у нас бе основно ремонтиран. Обновени бяха параклисите, посветени на "Всички светии", на "Св. Аполстоли" и "Св. Теодори". При реставрацията на стенописите в най-стария манастирски храм - "Св. архангели", на бял свят излязоха уникални и древни стенописи. 

Освен Бачковския манастир, в Родопите има още три места, където господства чувството за пълно опиянение. Това са Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора – притегателен център за хиляди туристи от страната и света. Били са тракийски светилища, отразяващи вярванията на предците ни за света, като Кръстова гора е била считана за отражение на божественото, Караджов камък се е свързвал със света на мъртвите, а Белинташ – с този на живите.

Най-мистичната местност у нас, която е пазила кръста, на който е разпнат Христос, е Кръстова гора. Силната енергийна и лечебната сила на района събира всяка година хиляди миряни от България и съседните страни. Това става в нощта на 13 срещу 14 септември, когато православната църква отбелязва Кръстовден. Хората присъстват на литургията от полунощ до 2 часа сутринта и нощуват на голите поляни, за да се заредят с божествената енергия. Спазва се строг пост.

От основния храм до мястото със Светия кръст се стига по стълби, които минават между 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да запалят свещ и да се помолят на спокойствие пред иконите на своя светец.

8. Старият Пловдив

Пловдив е петият най-древен град в света, създаден 4000 години преди Христа. В него споменът за различни цивилизации, епохи и етапи от развитието на света сякаш броди из всяка тясна уличка. Градът е свидетел както на най-силните периоди от развитието на българските земи, така и на най-тъмните и мрачни векове. Една от най-големите туристически дестинации у нас, особено след като стана Културна столица на Европа.

Основан е преди Рим, Атина и Константинопол, счита се за съвременник на Троя и Микена. Седемте тепета са една малка част от Чудесата на Пловдив. Повечето от находките са открити случайно, като например театъра на Филипополис. Днес той се използва като открит летен театър за представления и концерти. Малката базилика на Филипопол е превърната в туристическо бижу, което се използва за разнообразни културни прояви. В непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). Тя е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия.

Безспорно най-интересният обект, който се очаква да се превърне в голяма пловдивска туристическа атракция в близките години, е Могилата Малтепе от I-II век след Христа, разкопана край с. Маноле. Това е изкуствено изграден насип, като на върха се е извисявал  култов храм. Съоръжението представлява подземен фундамент, чиято цел е била да държи и да изведе на голяма височина храмова постройка. В момента тече възстановяването на 20-метровата кула, като целта е могилата да се превърне в музей на открито.

9. Белоградчишките скали и Магурата

Преди около 230 милиона години в резултат на тектонични промени около земите в района на днешния град Белоградчик се наслоили песъчливи скали. Релефът бил силно набразден. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето се получили конгломерати и пясъчници. После комплексът се нагънал, останал на сушата, започнал да се пука и ерозира. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.

Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил използван още от древни времена. А причудливите им форми, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, всяко от които си има свое име, създават чувството за невероятна вкаменена хубост.

Днес Белоградчишките скали са се превърнали в огромна туристическа атракция, която посещават над 130 000 туристи годишно. Предлагат се полет с балон, джип-сафари, разходка с планински електрически велосипед по интересни маршрути. Около тях всяко лято се провеждат концертни и оперни спектакли.

На 20 километра от скалите, се намира още една изключителна природна забележителност. „Магурата" е първата пещера у нас, открита за посетители. Но е известна най-вече с рисунките, които са уникални по своя образ и смисъл. Признати са за едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа.

10. Триград

Наричат го Върха на света. Това е магическото родопско село Триград, събрало уникалната красота на двете пещери – Дяволското гърло и Ягодинската, както и величието на Триградското ждрело.

Освен с „сатанинския“ вид на входа, името на пещерата Дяволското гърло е свързано и със странния факт, че каквото влезе в пещерата сякаш се поглъща и не излиза от нея. Тя се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината й е 110 м, ширината – 40 м, а височината й достига до 35 м. Това е една от най-големите зали в българските пещери. Изчислено е, че в нея може да се побере цялата столична катедрала „Св. Александър Невски“. В залата се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Туристическият маршрут започва от галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с предпазни парапети и в се изминава в присъствието на екскурзовод.

Край пещерата има и много атракции -  спускания с лодка в нея, обиколки на местността с джипове.

11. Кабиле

Най-големият античен град в царството на траките е бил Кабиле, чиито останки са оцелели и до днес край Ямбол. Името идва от богинята Кибела, която е еквивалент на древногръцката Артемида. Светилището там е създадено още през 1480 г. пр.н.е., в скалите на "Зайчи връх". Смята се, че то е било използвано като център за свещенодействия най-напред от дакомизийците – древна предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Тракийският град Кабиле възниква в края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. около скалното светилище, а през ІІІ век пр. Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните градски центрове на Одриската държава. През този период там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за кратко прави Кабиле и столица на царството. 

По-късно - през ІІ век, когато Тракия вече е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 г. Кабиле се превръща в епископски център. 

Днес Кабиле е обновена туристическа дестинация, която се посещава от десетки хиляди туристи и предлага атракции като възстановки и наблюдения с оптични уреди на Слънцето от Зайчи връх.

12. Панагюрското злато и наследството на одрисите

Най-красивото ни златно съкровище - Панагюрското, обикаля от десетилетия целия свят и събира възхищението на милиони туристи. Застрахователната му стойност е 50 милиона евро. Включва 9 древни съда от тракийски царски сервиз, който няма аналог. За три от ритуалните чаши, които години наред бяха описвани с „глави на амазонки“, се доказа, изобразяват богините Атина, Афродита и Хера. Част от историците твърдят, че предметите са изработени в ателие на град Лампсак на южния бряг на Мраморно море.

Всяка година съкровището се излага в Панагюрище в специално построена зала за срок от 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли.

Гробницата на Севт III в Голямата Косматка - на километър южно от гр. Шипка и на 12 км от Казанлък, пък е най-добре експонираният тракийски паметник в Долината на царете. Тя разполага с изцяло изградена инфраструктура и вентилационна система, която поддържа постоянна температура. И е една от най-големите културно-исторически атракции на страната ни. Главата на Севт III се намира в Националният археологически музей в София, а съкровищата му – в Националния исторически музей. Съхранен и мечът на владетеля.

Царската глава е била част от голяма представителна статуя на Севт III, която е стояла на пиедестал в столицата му Севтополис.

13. Ковачевица и Лещен

Привлекателните села в Западните Родопи Лещен и Ковачевица са доказателство за успешен селски туризъм в България. Изключително живописни, изпълнени с красиви природни гледки и традиционна българска атмосфера, двете села днес са се превърнали във ваканционни селища, които се радват на голям интерес. Традиционният възрожденски дух на селата е запазен, но едновременно с това в тях са вложени и всички значителни средства, които ги превръщат в магнитно място за туристи в района на Гоце Делчев.

В село Лещен предлагат импровизирано сафари с джип до резервата “Тъмната гора” и древните тракийски светилища “Козият камък” и “Черната скала”. В Ковачевица, която се намира на 1000 метра надморска височина, населението днес е едва 50 души, но обезлюдяването не се усеща заради многото туристи.

Там магията на историята се преплита с насладата от настоящето. Мястото сякаш успява да предложи всичко, от което имаме нужда, за да се откъснем от еднообразното всекидневие. Необикновената природа, тайнствената атмосфера на Родопите, чистият въздух, спокойната среда и гостоприемството на местните са причина всеки, посетил тези места, да ги нарича „приказка от дърво и камък“.

14. Църквите в Несебър

Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал от времето на бронзовата епоха и траките. Всеки завоевател е оставил своите следи. Навремето в Стария град е имало над 100 църкви. Голяма част от тях са построени върху храмове от по-ранни епохи.

Траките са нарекли глада Месамбрия Понтика, преименуван през Средновековието на Месемврия.

Древните елини създават своя колония. Според една от легендите там е роден известният автор на басни Езоп. Изграждат масивна крепостна стена и нова водоснабдителна система, строят базилики, училища, секат собствени бронзови и сребърни монети, градят градския амфитеатър. През 72 г. пр. н.е. градът е завзет от римляните. След това идва византийското време, а през 812 г. в града влиза Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. Век по-късно цар Симеон побеждава византийците при Ахелой и го включва в границите на България. В XIV век, при властта на Иван Александър преживява втори и най-голям разцвет.

Наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са разкрити досега 44 църкви от периода от V до ХIХ век. Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. 18 от храмовете са добре запазени с пари от държавата и от общината. Част от тях са възстановени и с пари от Холандската програма, както и с подкрепата на средства от Държавния департамент на САЩ.

Проект на община Несебър свързва църквите в туристически маршрут. А безспорният шедьовър сред тези бижута на църковната архитектура е „Св. Стефан”. Това е най-посещаваният обект и единствената църква с почти изцяло запазени оригинални стенописи от XVI век. В града са запазени много къщи от периода на Възраждането, съхранена е и крепостната стена около градската порта.

15. Древна Сердика

Сердика е моят Рим. Тези знакови думите са оцелели през вековете, за да стигнат и до наши дни. Изречени са Константин Велики, един от последните господари на цялата Римска империя. Неговият любим град е Сердика, днешна София. А дворецът, в който с удоволствие отсядал, все още е обект на спор. Според някои историци – той е в бил в днешния център на столицата, според други – в късноримската резиденция – Скретиска край Костинброд.

Големият разцвет на Сердика се осъществява при император Галерий. В църковно -политически план неговото най-велико дело е издаването на Едикта на толерантността през април 311 година. С него не само се слага край на антихристиянските гонения, но и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, актуална и днес. Едиктът може да се види като паметник пред уникалния храм "Св. София", в който се е провел Сердикийският събор за приемането му. Древната църква - емблема на града, бе реставрирана като днес в подземията й могат да се видят останките от източния некропол на античния град Сердика и от три по-ранни църкви. В съседство е експонирана и гробницата на Хонорий, за когото се предполага, че е бил сердикийски епископ.

Блясъкът на древна Сердика бе разкрит при разкопките под Ларгото и днес стотици хиляди туристи могат да ги видят експонирани в музея на открито пред ЦУМ. Разкопките наоколо обаче продължават, обещавайки да извадят на бял свят още от тайните на древна Сердика.

16. Цари Мали град

Една от най-новите атракции, изцяло изградена през десетилетието е - "Цари мали град”. Това е крепост на 17 века, която се намира върху хълма „Свети Спас” над с. Белчин, близо до Самоков.

Открити са множество ями с култов характер, което показва, че мястото е използвано от местното тракийско население като светилище. След завладяването на областта от римляните, хълмът продължава на функционира като свято място. През III век е обграден със стена, изградена от дървени колове, плет и глина. В средата на IV век тя е опожарена.

„Цари мали град” е охранявала древния и най-кратък път от Константинопол през Пауталия (Кюстендил) чак до Рим.

 Крепостта се свързва с Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий. На хълма над Белчин са открити монети с нейния лик. Храмът „Възнесение Христово” е бил духовен център, в него е открита баптистерия, тук е служил епископ, покръствал местните хора в християнството. Той е възстановен отново през XV в. от Презвитер Йоан, след като от тук преминало шествието, пренасящи мощите на Свети Иван Рилски към Светата Рилска обител.

Днес крепостта и храмът са възстановени едно към едно. В кулите има музейни кътове, даващи представа за нравите, бита, облеклото и занаятите на древността. Мястото извън крепостта е превърнато в атракцион, най-вече с люлеещия се въжен мост, с дължина над 100 м. Между атракциона и крепостната стена има макет на катапулт, изхвърлящ камъни, между боровете има дървени скулптури, изобразяващи рицари.  Има и екопътеки  към върха на хълма, както и специален панорамен асансьор.

17. Перистера

Мястото на крепостта Перистера е показано от гълъби на римския центурион Северей. По заповед на император Константин Велики, той вдига непристъпна крепост, запазена и възстановена, която се намира близо до Пещера. Строежът й започва през IV век на днешния хълм Св. Петка върху светилище на бесите, останки от което се виждат и днес.

Намерени са над 200 монети, 31 от които златни. Най-ценна е монетата на римския император Тиберий II Константин. Той е управлявал само 4 години (578-582) и сечените от него монети са уникални. В света до този момент е позната само още една такава, която днес се пази в Турция.

Перистера е единствената крепост с църкви в две от кулите - северната и южната. Разкрити са 28 жилища, в които са намерени много керамика и предмети от бита. Открити са 81 питоси, които наричат "първите хладилници". Това са огромни керамични делви, в които са се съхранявали зехтин и храни.

Над 4 милиона са вложени досега във възстановяване и социализиране на крепостта, над 20 000 туристи я посещават всяка година.

18. Баба Вида

Единствената ни изцяло запазена средновековна крепост се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец. Разширена и укрепена е по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, била наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от императора Василий II. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България.

След края на XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

Крепостта се посещава от над 60 000 туристи всяка година, има много атракции, между които са танците и дуелите, пресъздаващи традиции от векове.

19. Свещари

Уникалният археологически резерват „Сборяново“, близо до Исперих , в последното десетилетия получи световна слава, тъй като освен атракция за туристите, е притегателен център за много изследователи.  Там са събрани тракийска гробница на владетеля на гетите заедно с десетки могили, останки от антична столица, за която се твърдеше, че е в Румъния и мюсюлманското  светилище с много легенди  Демир баба теке.

Тракийската гробница е една от впечатляваща за периода си и хвърля светлина върху живота на едни от най-добрите воини – гетите, както и за големия им владетел Дромихед. Намерените на територията на резервата части от крепостни стени са от тракийския град Хелис, изграден през IV в. пр.н.е. - столица на цар Дромихет.

Недовършените рисунки в тракийската гробница показват, че цар Дромихед е загинал неочаквано в разцвета на силите си – на 36 години. С уникалната си украса от розетки и волски глави, свързани с гирлянди, тя е една от най-красивите.

Ако гробницата на Дромихед ни пренася в бойните времена на гетите, то Демир баба теке разказва за духовния живот две хилядолетия по-късно, запазил духа от времето на траките и лечебните извори. 

В превод наименованието на Демир баба теке означава „храм на Железния баща”, изграден в чест на историческата личност Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за духовен водач и светец на мюсюлманската общност къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен духовен учител и лечител на алианите, той е и светец за християните.

Гробницата-светилище е издигната върху тракийско светилище от ІV век, където преди години е имало оброчище и манастир. Това място се почита от хора с различни религиозни вярвания. Хора от различни краища идват тук всяка година на втори август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление.

20. Вила Армира

Най-богатият частен дворец у нас от римско време - Вила "Армира", който се намира до Ивайловград, бе изцяло обновен през последното десетилетие. Реставрацията на вилата дава възможност на туристите да си представят в пълнота какъв е бил животът на богатите римляни от първите векове на новата ера. Много ценни черно-бели мозайки с лика на собственика на вилата от втората половина на първи век и неговите две деца – момче и момиче, вече са поставени на своите места. Друга уникална мозайка е главата на Медуза Горгона. Образът се среща и в мраморните фризове около басейна. Там са и характерните Херми – глави на млади момчета, ваяни в чест на бог Хермес. Счита се, че в Армира се намира най-богата галерия от подобни образи. Хермите и образите на Медуза-Горгона в украсата от мрамор са играли ролята на пазители на дома и семейството.

Басейнът е уникален с размерите, които са твърде големи за частна постройка, която не е дворец. Той е с дълбочина от 1,60 м и  с дължина и ширина 11,0 х 7,0 метра. Той е бил под открито небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. „Парното” във вилата, наречено хипокауст, осигурявало подово отопление. Във вилата е имало и сауна, което е било изключителен лукс.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай